Интервюта
Съдебната реформа и решения за казуса „КТБ“ - Христо Иванов, министър на правосъдието
25.10.2014
Водещ:  Христо Иванов в „Седмицата“ на Дарик радио. Добро утро.
Христо Иванов:  Здравейте.
Водещ:  Преди да потънем в дебрите на съдебната реформа, да изясним вие имате ли някакво отношение в момента по обсъжданията на решения за казуса с КТБ – като правосъден министър, доколкото се обсъждат законодателство, нещо консултирате ли в чисто правен аспект – например вашето министерство?
Христо Иванов:  Първо, честит първи сняг. Второ – не, от всички които са се вкарали в този казус не е ясно какво правят там, нашето министерство не е засега.
Водещ:  Чисто граждански се вкарахте в него като участвахте в сигнала на Протестна мрежа – действащите лица там – Пеевски, Цветан Василев.
Христо Иванов:  Да, да така е. Опитахме се тогава да поставим тази проблематика на институциите да започнат – все пак да я забележат, но това беше гражданско действие. Сега, в качеството ми на министър и министерството като институция нямаме отношение. Какви законодателни инициативи има, аз не съм честно казано запознат. Обсъждат се различни идеи – чувам.
Водещ:  Вие подкрепяте ли да има специално законодателство за този казус? Това е част от по-големия въпрос, който България често пъти опира – дали да прави специални закони или да решава проблемите си по съществуващи?
Христо Иванов:  Очевидно аз не съм специалист по банково право и по банкова несъстоятелност. Това са много специфични материи, в този смисъл – неспециалисти по-добре да ограничат коментарите си. Това което мога да кажа по този случай е, че много е важно да се има воля да се вземе решение. Това което ме притеснява е, че нещата се движат от някакъв не толкова ясен план, колкото от динамиката на всеобщото бягане от „парещия картоф“, което е лошо. Второ, но това е пак казвам – наблюдение гражданско го възприемете, аз не съм специалист. И второ, много е важно какъвто и план да се направи, той да се комуникира много добре на гражданите. Аз мисля, че обществото е достатъчно зряло, разбира че в такава една ситуация трябва да се взимат трудни решения, включително ако това изисква някакви промени от законодателството, но е много важно как ще се комуникира. Това е да се обясни на обществото какво точно се случва.
Водещ:  /…/ осветяване на всички политици и хора на определено ниво постове в държавата както и офшорки, фирми свързани с тях независими даже от статута им с кредити и депозити в КТБ.
Христо Иванов:  Да, но това трябва да стане по наистина един добре премислен начин. Вижте, практиката да се хвърлят „няколко мръвки на кучетата“, за да се вдигне шум без всъщност да стане ясна цялата картина, значи не е просто да вадим имената, ние трябва целият модел КТБ – както е функционирал, в неговото небанково измерение. Тази страна която е била политико-икономическа, така свързващото звено между политиката и икономиката и медиите и т.н. Целият този механизъм ние трябва да го разберем и в неговият контекст да видим имената, защото разбирате ли много от тези имена съм сигурен, че докато стигнем до огласяването на някакви имена както стана с досиетата – минаха години, вече ще бъдат имена от миналото. Въпросът е да знаем механизмите, защото механизмите, са тези които остават, тези които еволюират и в които продължаваме да живеем, нали? Ние в един момент сега гледайки това, което се случва с КТБ започваме изведнъж да откриваме разни паралели с банковата криза 1996 година - те не са само икономически. По същият начин виждате, че правим паралели с досиетата, досиетата КТБ, досиетата на ДС и т.н. То си има една повтаряемост на сюжетите и не е зле да има изводи, които се правят. За мен един от главните извод е не само имена, с механизми.
Водещ:  Понеже сега ще минем към темата за съдебната реформа – вие как гледате на дебата за отговорността на прокуратурата за случилото се в КТБ?
Христо Иванов:  Сериозно, аз на няколко пъти се опитах да намекна, че това е тема, която трябва да се обсъди от Висшия съдебен съвет (ВСС), защото в крайна сметка както ви каза бившия главен прокурор – проф. Велчев, ВСС като че ли не е напипал точната мярка и начин да се включва в работата на прокуратурата – нека така да се изразя. Твърде често, когато стигне до материи свързани с прокуратурата, се казва има си главен прокурор ние няма да навлизаме в тия теми. Ако ми позволите да направя връзка, именно затова,когато предлагането в стратегията така, която аз лансирам – идея за разделянето на ВСС на две колегии, макар оставяйки единен орган ще създаде прокурорската стратегия, която ще не ще, ще трябва да се фокусира върху това, което се случва. Как работи прокуратурата, защото вижте опитът на по-стари и демокрация е абсолютно еднозначен. Границите между властите, там къде започва намесата на една власт в друга, защото не е само да се намесва изпълнител в съдебната. Може съдебната в изпълнителната, изпълнителната и съдебната в територията на парламента и т.н. Всичко се случва. Тези граници се демаркират постоянно, ежедневно в живота на една демокрация. Тя постоянно ги договаря и предоговаря и в този смисъл, когато възникнат такива казуси – извънредни както ни казахте. Те винаги влачат след себе си множество въпроси – докъде е точно, защо е точно до там и т.н. – това е много важно да се водят тези разговори. Без тези разговори, със спокоен тон, без истерия, без лов на вещици, без доктринество и т.н., но спокойно водени тези разговори – по същество обаче са, именно процесът на трупане на демократичен опит, който ще ни направи нормална държава.
Водещ:  Още в приоритетите на служебното правителство, в навечерието на неговото и избиране се казва, че: правите актуализация на стратегията за съдебна реформа като основа за конкретен план за интегрирани реформи в секторите „Правосъдие“ и „ Сигурност“, в отговор на препоръките по механизма за сътрудничество и оценка с Европейския съюз. Но това работа ли е на едно служебно правителство, което за два месеца трябва да направи избори.
Христо Иванов:  две неща, аз ви благодаря , че сте четящ човек и прочетохте този текст. Той маркира една доста по-амбициозна задача, от това което успяхме да свършим и тук както виждате сам се набутвам в разговор затова какво не успяхме да свършим, но нека първо преди да ви кажа колко амбициозни бяхме. Да ви кажа защо изобщо имахме дори тази амбиция, която все пак успяваме да довършим. Аз лично този дебат, който се случва в момента – изтича му времето затова колко служебното правителство не е реално правителство, не защото съм служебен министър – малко по-внимателно бих подхождал към тази тематика, защото все пак Конституцията го урежда това. Тази форма на упражняване на изпълнителната власт и тя има своята дълбока логика. Не е просто някой да пази стола докато няма кой да седне в него. В нашата конституция, на повърхността това е една класически парламентарна Конституция, парламентарен модел на управление. Там има спящи правомощия на президента и те са поредица, която съществуват, защото това е памет за генетичния произход на президентската институция, която е кризисна. Т.е. когато настъпи криза се включва този президентския механизъм на защита, който е извънреден, но който е извикан на бял свят от нужда. Служебните правителства не са просто едни правителства между един и втори парламент, те не се случват когато парламентът стигне до естествения край на своя мандат, те се случват, когато парламентът се провали в опитите да стигне до края на мандата си. Те винаги са много по-специфични, защото останалите винаги са извикани на живот от конкретна криза, която ги е извикала и е много различна. Знаете, примерно ако сравним правителството на Софиянски – то беше извикано от конкретна криза. Сега имаме елементи на такава криза, но в един много по-ясно политически поставен контекст. Това което искам да кажа е, че кризата в КТБ е израз на политическата криза на модела и на управление на България, а не е чисто икономически феномен. Поне това е, което аз мога да разбера. Отново казвам за слушателите, които ни чуват, че първо такива коментари в качеството си на министър на правосъдието аз не мога да правя и второ, аз не съм специалист. Говоря с вас като човек, който е насаден в обратно гражданския живот.
Водещ:  Та не отговорихте обаче на въпроса, работа ли е на едно служебно правителство да прави стратегии. Впрочем, тази седмица давам примери, за друга сфера – пенсионната, например, какво да се прави там.
Христо Иванов:  Кризата, за която казах, че извика за живот това правителство, и до голяма степен формулира неговия мандат обективно, аз мога да ви обоснова защо правим тази стратегия от съвсем бюрократични съображения.
Водещ:  Можете да кажете, че януари-февруари Европейската комисия излиза с доклад за България и вие търсите позитивни оценки да има в него с тези предложения.
Христо Иванов:  Да, аз съм длъжен да подготвя за следващото правителство този най-важен тест за следващото правителство и за моя колега, който ще наследи поста – той трябва да има на какво да стъпи. Защото ефективното време, което ще има да направи някакви стъпки, които ще му позволят да получи позитивен доклад, по-позитивен, отколкото негативен, отколкото би могъл да бъде, ще бъде в най-добрия случай 1 месец. За 1 месец такова голямо нещо не може да се свърши. Ние едвам успяхме за 2 месеца и половина да го направим. Така че аз мога и с това да се обоснова без никакъв проблем. И това е отговор, който политическите сили възприемат. Както виждате, това беше една от стратегиите, така по-обществено значима. Тя предизвика повече шум, отколкото тези другите, за които споменавате. Но тя беше единствена от тези, които предизвика обществено внимание, но не получи критика за това, че се занимаваме с дългосрочни неща. Едното е това, че имаме добро обяснение, второто, че не я финализиране, а я оставяме като отворен документ. Просто е подготвен на масата на моя колега, който ще наследи поста. Но искам да кажа и друго нещо – това правителство дойде и ние като че ли, аз лично към себе си бих отправил такава критика – че недостатъчно ясно можахме да формулираме този мандат обективен, исторически, ако искате. Да започнем от въпроса, който беше поставен от кризата, която прекъсна живота на предишния парламент, и това е кризата за това как се управлява България, за дълбоките пороци на начина, по който тя се управлява. Това ще бъде изключително дълъг разговор. Това не е разговор за 2 месеца, но ние се случихме заради това нещо…
Водещ:  Целият дебат във вашата стратегия се е съсредоточил около изречението: „преструктуриране на Висшия съдебен съвет, така че решенията по кариерни и дисциплинарни въпроси за съдии да се вземат от колегията, включваща мнозинство от съдии, избрани от съдии, а за прокурори и следователи от колегия на прокурорите и следователите“. Във вашата таблица със срокове е записано, че този въпрос трябва да се реши през 2015 година, без да казвате обаче, откога трябва да влезе в сила, с промяна в Закона за съдебната власт. Честно да ви кажа, аз не мога да разбера какъв е проблема. Първо, какъв е проблемът, че в момента решението се взима общо, че вие го поставяте като такъв акцент? От друга страна, какъв е проблемът на прокурорите и съдиите, че когато ще взимат решение за кариерното израстване на съдия или прокурор, просто ще се разделят в две отделни зали, и прокурорите – в това има някаква логика, които са губили дела пред определен съдия, няма да решават дали той да бъде издигнат, както и съдии, които имат лични впечатления, примерно, от работата на някой прокурор и не го харесват, няма пък да се намесват в решенията колко той ще израсне?
Христо Иванов:  Къде е проблемът на решението? Къде е проблемът на липсата на такова решение? Защо се вдига толкова шум по тази стратегия, ако това е най-сериозното нещо, ако мога да обобщя така вашите въпроси? За конкретното предложение – проблемът в момента е, че ние имаме един модел на управление на съдебната система и на Висшия съдебен съвет, който до голяма степен е доказал своята нефункционалност. Ако погледнете докладите на Европейската комисия от последните 7 години, откакто го има мониторинга, те в крайна сметка, са една безкраен панагерик на различни несправяния и провали на конкретни политики и техните приложения от страна на административния орган на Висшия административен орган на съдебната власт. И това си има и структурни причини. Една структурна причина, че първо, този орган е доста голям в целостта си – 25 души. Второ, той събира в себе си много различни логики. Значи, имате първо, две квоти – професионална и парламентарна. Професионалната квота е вътрешно подразделена на три подквоти, така да кажем – съдийска, прокурорска и един следовател. Освен това, имаме така наречените „трима големи“, т.е. главният прокурор, и председателите на двете върховни съдилища. Разбирате, че толкова сложна смесица от различни институции, те се избират по различни начини, представляват различни интереси по различна логика. Трудно заработва това нещо, чисто от гледна точка на организационна логика и го виждаме като резултат. На второ място, има международни стандарти, които казват, че Висшия съдебен съвет, т.е. органът, който се произнася по дисциплината и кариерата на съдиите, трябва да е представен от мнозинство на съдии, избрани от съдии. Сегашният Висш съдебен съвет има 16 съдии – това е вероятно най-голямата бройка съдии в историята на Съвета. Но тук въпросът е кои представляват съдийската професия от тях.
Водещ:  Имате предвид, че част от тях са избрани от парламента?
Христо Иванов:  Част от тях са избрани от парламента. Имаме поредица произнасяния на Венецианската комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, които изразяват притеснения за твърде голямото въздействие върху процеса на взимане на решения относно съдийската кариера на членове на Висшия съдебен съвет, които са избрани от парламента или от прокуратурата и т.н. Т.е. ние целим, на първо място, да осигурим тази структурна гаранция за независимостта на Съвета.
Водещ:  Защо обаче това е важно? Какво такова голямо значение има? Вие разбирате, че ви слушат хора, които не са юристи и казват: Тези сега какво се вторачват в този въпрос?
Христо Иванов:  Много е просто. Изключително просто е. Две неща, аз ви казвам две съвсем прости неща. Едното нещо е, когато вие, драги слушатели, влезете в съдебна зала, това, което искате да видите насреща си един съдия, който мисли за две неща единствено, и това са фактите и закона. И нищо друго. Стратегията си поставя за цел всички други неща, които ние почти 25 години не сме наблюдавали, съдиите да си мислят за тях, освен фактите и закона, полека-лека да ги извадим от съдебна зала, така че когато нашият скъп слушател, който стои на топло, а вън вали сняг и сега ни слуша може би, влезне в съдебна зала, той да е сигурен или тя, че наистина, съдията ще мисли само за фактите и закона.
Водещ:  А вие казвате, че той ще мисли, не например, за прокурора, който гласува във ВСС за него?
Христо Иванов:  Той ще мисли за поредица от неясни фактори, административни – за това как ще бъде повишен, как ще му се направи атестацията, колко добре ще бъде направена това, дали това ще зависи от качеството на работа и сръчността на работа или от други фактори. Тук фокусът не е върху прокурорите. И не бива това да се разбира погрешно. Целта не е, и това твърде често се спекулира и се злоупотребява с него, че ние, видите ли, формулираме като основен проблем прокуратурата и искаме да извадим – това е първа стъпка за изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Тази стратегия, понеже аз освен, че я лансирам, съм и работил по нея изключително много, е писана с дълбоко уважение към прокурора и прокурорската професия. Тя не е стратегия антипрокуратура. Ние, когато казваме, че ВСС трябва да се структурира първо, така да гарантираме, че процесът на кариера на съдиите ще зависи в доминираща степен от съдии, избрани от съдии, а не от политическа квота, не от други професии. Ние това казваме – просто трябва да има международен състав и ние трябва да го приложим – крайно време е, за да можем да гарантираме независим съд. Независим съд означава независим от всички възможни фактори – пари, обществен натиск, страх от обществено мнение, страх от административен натиск, страх от политическа намеса и т.н.
Водещ:  Според вас, защо прокурорите реагират „против“? Защо самият ВСС реагира „против“?
Христо Иванов:  Съвсем честно ще ви кажа, че за мен тук има голямо недоразумение. Аз използвам вашата висока трибуна, защото сте от малкото специализирани и толкова авторитетни предавания, за да се обърна към колегите прокурори, и да им кажа, че аз съм убеден, че освен идеята да не правим нищо, тази стратегия предлага най-добрата оферта, нека съвсем грубо да го кажа, за реформа в честта на прокуратурата. Тя прилага този безспорен международен състав. Това е нещо, което в България се обсъжда от десетилетие – необходимостта да се раздели ВСС. Ние имаме безкрайно много причини, конкретни илюстрации на това как политически влияния, как твърди, доминиращи фигури на главния прокурор – исторически говоря, не говоря конкретно за този или онзи, това е нещо, това е нещо, което в определени моменти можем да го видим, всъщност, за всеки главен прокурор, който сме имали досега, оказват влияние на взимането на решения във ВСС.
Христо Иванов:  Оказва влияние най-малко с това, че Висшият съдебен съвет така и не успява да постави процеса на взимане на решения относно кариерата на съдиите, на една ясна обективна база. Така че, самите съдии субективно са абсолютно убедени, че ако си вършиш работата и спазваш закона, нищо друго не те заплашва.
Водещ:  А главният прокурор, според тази стратегия, от прокурорите ли ще се избира, от прокурорската квота във Висшия съдебен съвет, респективно председателите на двете върховни съдилища, ще се избират от съдиите ли? Понеже има едно изречение, че трябва да се промени статусът на тези /…/ в стратегията без да се казва какво точно.
Христо Иванов:  Стратегията, първо като структура има 3 типа мерки. Едните са такива, които ние вярваме, че наистина трябва да се случат. Например, разделянето на Висшия съдебен съвет. Те са формулирани като конкретни действия. Има мерки, които трябва преди да се случат да се направят определени проучвания, защото законодателството и институционалното изграждане на съдебната власт са научна дейност. Те трябва да са базирани на знание, което стратегията иска да произведе преди да пристъпи към конкретни действия, там където ние не разполагаме с такова. И на трето място има дискусионен въпрос. Ние, изобщо при формулирането на тази стратегия, изходихме що се отнася до статута на Главна прокуратура, този друг толкова парещ въпрос, нали. Обикновено, парещи въпроси - искаме да вадим прокуратурата от съдебната власт. Не, не и не. Аз съм убеден защитник на оставането на прокуратурата в съдебната власт и нищо, което аз бих направил или бих предложил да се направи, не би могло да се разглежда като първа стъпка в тази посока. На второ място – другият парещ въпрос. Какво правим със статута на главния прокурор? Има политически сили, които предлагат промени в това отношение. Други, които неофициално доста се притесняват от това и от реакцията на главния прокурор, което само по себе си е доста силно свидетелство за проблемите, които имаме на политическата система. Но, така или иначе, тази стратегия не се занимава с този въпрос централно. Ние казваме „Прокуратурата е една институция, оглавявана от главен прокурор“. Съотношението между главния прокурор и институцията е като едно уравнение. Която и от двете страни на уравнението да тръгнем да променяме, имаме краен резултат на промяна. Но променяйки институцията, поставяйки за цел след доста проучвания, след доста анкети с прокурорите, да се изработи един цялостен организационен модел, какъвто прокуратурата в момента няма. Тя до голяма степен, нейната организация в момента е плод на множество отделни частични действия, случайности, запазени някакви остатъци, които са несмислени.
Водещ:  В стратегията предлагате систематизиране на вътрешно-ведомствени тактове на прокуратурата с цел публичност?
Христо Иванов:  Да. Включително публичност, но и кохерентност. Питайте всеки прокурор, поканете някой прокурор да ви разкаже колко време им отнема да се ориентират кое писмо, коя инструкция трябва да прилагат, кои са в действие, кои не са в действие, колко пъти не е ясно съотношението между тях и НПК и т.н. Трябва да кажа, че прокуратурата в последните години прави стъпки в това отношение, така че тук не говорим съвсем /…/, но наистина ние трябва да имаме ясно най-добре законодателно уредена база как вътрешно-нормативните източници, инструкции в прокуратурата, да бъде гарантирано, че са кохерентни и винаги е ясно кое е приложимото право, и това е ясно на външните лица.
Водещ:  По принцип хората не би трябвало да бъдат обвинявани по инструкции. Най-малкото трябва да знаят за някакви вътрешно-ведомствени правила и да действат спрямо тях.
Христо Иванов:  Така е. има проблем с прозрачността на този корпус. Много пъти не е ясно за защитата и заинтересованите лица извън прокуратурата, точно по какво се движи прокурорът и как формира решение. От друга страна, ние трябва да разберем, че прокуратурата, за разлика от съда в България и в много страни, е интегрирана институция. Тоест, това не са отделни състави и в този смисъл има място за издаване на вътрешно-нормативни и инструктивни актове, инструкции. Главният прокурор или съответният ръководител в съответния прокурорски офис трябва да може да регулира определен легитимен кръг от въпроси, но именно това, докъде стига тази регулация, какво казва тя, как се съотнася с НПК и с другите закони е много важен въпрос, който е ключов. Той звучи като някаква абсолютно бюрократична сухоежбина, съм сигурен, но е ключов въпрос. Също ключов въпрос е за как ще се изгражда бюджетът на прокуратурата. В момента той е изключително непрозрачен. Много е трудно по него да се направи някаква оценка за ефективността на работа на прокуратурата. Всеки може да отвори страницата на английската прокуратура /…/, всеки прокурорски офис. Районна прокуратура в прекрасния град Ловеч има бизнес план за годината. Те така го наричат. Тоест, те казват „Нашите цели тук, тоест обсъдени с местната общност, защитени в рамките на бюджета икономически, са следните за следващата година и ето, ние прогнозираме да свършим тази работа, да увеличим натиска по този тип превенция, в този тип превенция повече да се ангажираме. Затова сме поискали съответния бюджет. След това ще поискаме резултатите и ще могат да ни се задават въпроси. Вие поискахте и похарчихте толкова пари, как се промениха нещата за целите, които си поставихте?“ Това е сериозният разговор за прокуратурата. Не институтът на главния прокурор.
Водещ:  Подкрепяте ли намаляване на мандата? От 7 на 5 години, за което говори и миналата седмица пред „БТВ“ сегашният главен прокурор Сотир Цацаров и непрекъснато повтаряше „и предишния главен прокурор“.
Христо Иванов:  Ние сме обсъждали с г-н Цацаров и тази идея. Само искам да кажа, ние оценихме, че много повече може да се свърши, фокусирайки се върху организацията на прокуратурата, отколкото, атакувайки този горещ политически въпрос, изключително труден за /…/ на главния прокурор. Освен това, просто като преместим един висш държавен служител да се избира не от Висшия съдебен съвет, а от парламента и само това направим, няма кой знае каква промяна да настъпи. Има доста хора, които се избират от парламента, висши държавни служители. Не съм забелязал това да е някакъв /…/. Тоест, трябва да се мислят тези неща в система и това се опитваме да предложим в стратегията.
Водещ:  А за мандата?
Христо Иванов:  За мандата, наистина мисля, че тези седемгодишни мандати, от гледна точка на настоящия етап на когато ние трябва бързо да натрупваме демократичен опит. Тази демаркация, за която говорих, този тип учене на уроци от това, което ни се случва, не е просто да ни се случат неприятности, а да си правим изводите и бързо да се коригираме. Те изискват малко по-бързи цикли.
Водещ:  Не е толкова с лека ръка да се отхвърля по-дългия мандат за конституционния съд, например. Той е 9 години. Тук 7-те години носят идеята да се надхвърля достатъчно много един мандат на парламента. Да не бъде зависим главният прокурор от политическата структура. Даже да е бил избран с политическа подкрепа, като се завъртят за 7 години толкова неща в политиката, че тази политическа зависимост би намаляла.
Христо Иванов:  За съжаление, ако човек на входа е влезнал с определен пазарлък, практиката показва, че пазарлъците продължават. В този смисъл, нищо не може, написано в конституцията, да замени личната независимост. Просто личната независимост, личната автономия не е нещо, което може със закон да бъде имплантирано в нечие съзнание. Това е големият парадокс и феномен на съдебната реформа и на много други реформи, но да ви кажа за мандатите. Аз съм съгласен напълно с вас, че има и тези контрадоводи и точно затова това е отбелязано като дискусионен въпрос.
Водещ:  Нещата са, изглежда, приключили. Главният прокурор е съгласен, всички са съгласни и го искат, а всъщност има смисъл от дебат.
Христо Иванов:  Не, нищо подобно. Ако погледнете плановете за действие по стратегията и ние сме определили там да има дебат, да се организира такъв, да седнат няколко души да изготвят един доклад, който да е „бяла книга“, който да опише различните „за“ и „против“, да се направи сравнително правилно проучване. По света има много по-дълги мандати. Има 9-годишни мандати по света. Именно от тази гледна точка. И да проведем, най-накрая да започнем да ги говорим тези неща, непросто на мен така ми е скимнало и така си мисля поради една причина, а малко по-структурирано.
Водещ:  А кой да направи независимата международна експертиза на прокуратурата? Има ли такива одитори като /…/
Христо Иванов:  Не, няма.
Водещ:  Кой ще дойде и ще каже кое е правилно?
Христо Иванов:  Стана този въпрос, също излишно и малко изненадващо за мен горещ, ние там в този текст, от който се вади това изречение са предвидени няколко проучвания, тъй като аз съм убеден, че преди изобщо да разговаряме за как би могъл да изглежда един по-обмислен и по-смислен организационен модел на прокуратурата, ние трябва първо да питаме самите прокурори, после трябва да направим доста сериозни криминологични проучвания, тъй като ние, в България, с такава политика не се прави, а без това, наказателна политика не може да има. Трябва, изобщо, да решим този въпрос в контекста на доста други въпроси. Какво правим с административно-наказателния кодекс?
Водещ:   Стратегията ви е доста категорично – казвате,че трябва да се приеме общ кодекс за административните нарушения и наказания, който да замени сега сравнително разпръснатото законодателство, макар и да има отделен закон.
Христо Иванов:   Абсолютно. Законодателство има, има и отделен закон – въпросът е, че на нас ни трябва да поделим материята между Наказателния кодекс и административния наказателен за кое пращаме в затвора, и сме готови да плащаме по 1300 лева на месец, за да има затвори…и да бъде издържан вътре един затворник, и кое минаваме с глоба доста по-бързо и доста по-ефективно? Ние, нямам си…често пъти…доста често злоупотребяваме, и това е във всяко общество, когато стане някакъв по-брутално престъпление, веднага се казва „дай да се криминализира“…
Водещ:   Веднага се иска да се криминализира, и да се лежи много в затвора.
Христо Иванов:   Но трябва да е ясно, че криминологичната наука в света е доказала абсолютно, че завишаването на санкциите, освен че качва страшно много издръжката на затворите, не дава кой знае какви резултатите. Т.е. ние трябва да погледнем въпроса за наказателния кодекс в системата. Както и да е, да се върнем към това, което ме попитахте за международната експертиза. Макар и да няма консултантски фирми, като /…/, които това да им е основния предмет на действие, има доста международни авторитетни институции, които се занимават с установяване на стандарти.
Водещ:   Кой?
Христо Иванов:   Международната асоциация на прокурорите…европейската асоциация на прокурорите, и т.н. Те и като част от консултативни органи в рамките на съвет на Европа, и като част от различни тематични мисии на ЕК, имат практика да правят посещения - т.нар. партньорски проверки. /…/ - т.е. това са колеги, които идват и виждат какво е положението в една страна и правят някакви препоръки. Ние имаме нужда от този външен поглед. Постоянно се оплакваме, че той е недостатъчно задълбочен, има периодично от средите и на висшия съдебен съвет и от прокуратурата се чуват възражения, че мониторинга на ЕК, видите ли е основан само на едноседмични посещения 2 пъти в годината, или един път в годината на една експертна група, това не е достатъчно, трябва нещо по-трайно. Именно в отговор на такива недоволства, ние казваме – добре, нека има възможност да осигурим ресурс, да дойдат тук външни експерти, които…и въпросите, които ние поискаме те да отговорят, защото те не са формулирани тук, предметът ще бъде формулиран от Висшия съдебен съвет, който би трябвало да организира тази мисия. Той ще прецени към кого да се обърне. Възможно е да се обърне и към така да се каже „/…/ група“ – международни авторитети, специалисти в тази област от различни страни. Т.е. това да бъде една сборна група, по която…по различни начини може да се подходи. Ние просто това, което правим – осигуряваме бюджета.
Водещ:   А вие казвате правителството да осигури пари за …
Христо Иванов:   Не правителството, а по европейските фондове да осигурим пари, за да може…Защото ако сега не ги заложим, в следващите 7 години няма да можем да имаме…
Водещ:   Това е програма „Административен капацитет“, всъщност? А и затова казвате, че е важно сега да се …
Христо Иванов:   Това е по програма „Добро управление“. Да, част от причините сега да я правим тази стратегия е за следващите 7 години да си представим какви нужди ще имаме ние, от какви изследвания, от какви обучения, и да ги заложим като достатъчно общо, така че да могат да се конкретизират, когато дойде време. Но все пак да имаме бюджет, за да правим реформа.
Водещ:   Нужни ли са Специализирана прокуратура и Специализиран наказателен съд? Изненадващо се появява този въпрос в стратегията като въпрос действително да се направи анализ на разходите, и ползите, което вече предполага, че има съмнения, че ползите са по-големи от разходите. Иначе, ако всичко беше ясно, нямаше да го пишат.
Христо Иванов:   Отворете последния доклад на ЕК, и съмненията ще ги видите съвсем ясно формулирани. Тази реформа беше натоварена с изключително много очаквания, които за сега поне по различни причини, те могат различно да се обясняват, изглежда да не дават своите резултати. И на нас, да, след година-две е добре да направим една цялостна оценка. И това между впрочем е добра практика за всяка реформа. След 4-5 години не е зле да се прави едно засичане какво се случи, как подейства това нещо, и да поразсъждаваме отново върху този модел. Той беше освен много широко рекламиран, имаше и много сериозни съмнения в него. Още като изобщо като идея, затова например – окей, може би има обосновка за съществуване на специализирана прокуратура, но трябва ли на специализиран съд? Това е доста фина материя, и в този смисъл аз просто сме казали в стратегията – дайте да направим една цялостна оценка. Ние и досега…
Водещ:   Подобно нещо сте казали и за следствията. Всъщност, трябва ли в България да има следствия като част от съдебната власт, с квота във Висшия съдебен съвет?
Христо Иванов:   Аз не мисля, че…Две неща мога да кажа. Първо, мисля че…
Водещ:   Хората да не си помислят, че никой да не разследва, но разследванията да се правят от полицията под наблюдението на прокуратурата.
Христо Иванов:   Става дума за магистрат. Вижте, това е историята на следствието в България като компонент на съдебната власт, е изключително тъжна история за една реформа. Т.е. първо създаваме следствието с новата Конституция, след това почваме по всякакъв начин да го преструктурираме. Най-накрая почваме уж да го затваряме, но така и не го затваряме, в резултат на което имаме едни магистрати, които нямат какво да работят.
Водещ:   Няма какво да работят, защото законът не им дава престъпления, по които да работят.
Христо Иванов:   Изключително скъпо удоволствие. Те самите признават, че губят професионална възможност да работят. Т.е. ако не сега, то изведнъж променяме закона. Също не е ясно как ще стане…Аз в случая наистина съвсем откровено казвам, че тук не е въпросът, аз не съм специалист…някак си и не е въпросът аз какво мисля за съдбата на следствието. Тази стратегия не е стратегия за мненията на Христо Иванов по темите, по които стават…Аз просто казвам –вижте, най-накрая ние трябва да вземем някакво решение, защото по този начин със средния крак между битието и полу-битието на следствието, то не може да продължи да съществува. И сме предвидили просто пари затова да се направят съответните проучвания и анализи, да се проведат съответните дискусии и да се стигне до решение. Просто сме осигурили материално политическия процес и експертния процес по достигане на решение, а не сме предпоставили някакво решение. Много хора подозират, че тук се крият някакви предпоставени решения, но искам да уверя всички – тази стратегия там, където аз лично съм се чувствал, че има достатъчно ниво или на консенсус, или на яснота на международните стандарти, и на българския опит, тя формулира някакви конкретни неща. Но по останалите неща, ние просто сме казали – в следващите 5 години има въпроси, по които трябва да се вземе решение…
Водещ:   Вие по-ясно сте формулирал разделянето на прокурор и съдии. Формулирали сте, че…защо пък Висшият съдебен съвет да не действа постоянно? Защо да не заседава непрекъснато, пък комисиите му да заседавали непрекъснато? Там какво пък е толкова важно това, че /…/ промяна спрямо действията…
Христо Иванов:   Висшият съдебен съвет …първо, преминаването му към постоянно действие създаде определени проблеми. Знаете, че дори Конституционният съд се произнесе, знаете, малко така…Изведнъж каза, че тези хора вече не са магистрати, останаха наистина едни висши съдебни съветници малко иронично казано. Той се превърна от един представителен, към един административен орган. Това не е сигурно дали беше първоначалният замисъл на конституцията, но това всичкото са едни теоретични постановки. Аз искам да кажа две много конкретни, прагматични причини, които да са предмет на по-популярно разбиране. От една страна хората в съдебната система, все повече от тях казват, че преди, когато членовете на Висшият съдебен съвет идват до София, взимат някакви решения, но след това се връщат в съдилищата и прокуратурите/../ колегите си. Това е абсолютно един естествен начин на контрол, който в момента е загубен. В момента създаваме една, и тук това не е критика към конкретните членове на ВСС на този, или на предишния, а просто една неизбежна динамика на отделяне. Аз самият като министър си давам сметка, че ако човек се качи на тези коли и не слиза от тях повече на улицата, и някак си си смени начина на живот, това наистина много ти променя динамиката на живот. Аз самият някак си избягвам…гледам да ходя по улицата, за да...просто така се чувствам по-нормално в кожата си, потопен в естествената си среда. Второ място – ограничеността на времето, което прекарват членовете на ВСС в работата по него, по естествен начин би трябвало да доведе до фокусиране върху важните неща. Много по-големи системи, отколкото българската съдебна система, грамадни международни компании, се управляват от бордове на директори, които се събират веднъж в седмицата. И те успяват да ги управляват тези компании, така че да носят отговорност пред акционерите си за милиарди. В тях работят милиони хора –„Coca Cola“, „Microsoft”, каквото искате вземете. Това не е абсурден начин на управление, напротив – когато си затворен в тази сграда, и само това трябва да правиш, някак си динамиката и склонността да затъваш в сплетни, в излишни неща, също си казва думата.
Водещ:   А защо е важно изборът да става от всички съдии и всички прокурори пряко, а не да става опосредствено чрез делегати, изпратени пак от всички съдии, респективно всички прокурори? Това пък какво такова голямо значение има?
Христо Иванов:  Вижте, стратегията, една от принципните й цели е да увеличи участието на магистратите, особено на съдиите в управлението на съдебната власт. Специално за съдиите това е важно. Ние друга изключително важна мярка, която не е толкова видима, е пребалансирането на взаимоотношенията, тежестта във взимането на решения на председателите на съдилища и събранието на съдиите в съдилищата. Досега председателите на съдилища са доста влиятелни фигури и повечето корупционни случаи, скандали, в които сме виждали как всъщност работи корупцията в съдебната власт, показва,че тя така или иначе разчита на елементите на вертикално управление. Тоест, когато има някой, който може да оказва натиск на един съдия по административна линия, дали определяйки колко точно работа ще има, дали определяйки дали ще му даде отпуска да ходи в НИП, дали определяйки ДМС-та(допълнително материално стимулиране), дали по друг начин, регулирайки атмосферата в съда, това неизбежно се превръща в… Не във всички случаи. Има и повечето председатели на съдилища, които аз познавам, са великолепни професионалисти и в този смисъл не ме разбирайте да кажем, че това винаги е така. Но там, където има корупция, тя неизменно разчита или много често разчита на административен натиск. За това ние казваме повече инициатива на общите събрания на съдилищата. Но това не е само някак си декларация, че видите ли съдиите са добри, редовите съдии всичките са ОК и ние просто трябва да им дадем на тях инициативата. Това е очакване за много по-голям ангажимент от тяхна страна. Аз, много силно ме впечатли, когато накрая Висшия съдебен съвет се обърна, той не се обърна, но така или иначе подаде с подаване топката на Върховния касационен съд да се включи в процеса на достигане до кандидатура за председател на Върховния касационен съд.
Водещ:  Кога ще има председател на Върховния касационен съд?
Христо Иванов:  Не знам. Когато обаче на предния опит това се случи, те, съдиите, върховните съдии прекараха повече време в обсъждане на въпросите какво искат да питат кандидатите, в обсъждане защо те са се събрали там и на какво основание са се събрали. Това въвличане в управлението е отговорност много повече, отколкото някаква изгода. И в този смисъл е много важно това по-голямо включване на съдиите, за да бъдат активно включени.
Водещ:  Трябва ли да има нов Наказателен кодекс? В стратегията се говори за актуализация на конкретни институти и състави от Наказателния кодекс, а не нов, при положение че има подготвен нов проект, който впрочем наистина трябва да бъде поставен под съмнение дали България има нужда непрекъснато от писане нови и нови закони, при положение че историята доказва, че се сменят най-различни обществени системи, а такива закони като наказателния могат да действат 200 – 300 години. Франция е такъв пример.
Христо Иванов:  Това, което стратегията казва, е, че малко сме поставили коня пред каруцата. Каза ли сме, че ни трябва задължително нов кодекс без всъщност ясно да знаем кое е новото, което трябва да имаме. Това е малко като онези български политици, включително и мои добри познати, които казват, че ни трябва нова конституция без да кажат какво ще бъде новото в тази конституция, какъв е смисъла да го правим това нещо. Аз съм доста последователен противник на този подход. Той и политически е много продаваем, някак си формулира една осезаема тежка мярка, която да изглежда, да тежи на мястото си, да изглежда като нещо съществено. Тази стратегия, Вие споделихте преди аз да дойда, като се зачете в нея се виждат множество дребни наглед мерки, които нищо не може да се хване човек, окото му така в някакви големи неща.
Водещ:  Аз Ви казах и преди да говорим в ефир…
Христо Иванов:   В този смисъл…
Водещ:  … че за мен е даже странна тази свръх реакция. По-скоро Вие би трябвало да бъдете атакуван, че твърде неясни моменти има, че твърде малко сериозни реформи категорично предлагате. И там можете повече да бъдете атакуван, отколкото от другата, че предлагате нещо кой знае колко смело. Нищо чак токова смело не предлагате.
Христо Иванов:  Аз мисля,ч е сумата на нещата, които предлагам, в система погледнати и това няма да можем да го обясним в това предаване, наистина е една карта за сериозна промяна в състоянието на съдебната система. Но това не е радикална стратегия, това не е революционна, тя не е бомбастична и не е категорична в наистина…
Водещ:  Така.
Христо Иванов:  Това, което ние казваме, е, че дайте да се върнем към оценка на нуждите, какво ни трябва. Ако сумата на нещата, които оценим че трябва да се променят в новия, в НК(Наказателен кодекс) е такава, че трябва да имаме нов НК, нека да е нов. Но ако преценим, че всъщност общата част няма какво толкова да й пипаме с изключение на един –два института, да се уточнят някакви неща. И има доста специални състави, т.е. конкретните престъпления, които трябва да се пипнат. Може би ще минем по-лесно с една реформа на съществуващи. Но аз не казвам какво да бъде, аз казвам да подредим процесите на стигане до решение, а не да почваме с постановката дайте да имаме нов кодекс само, за да е нов.
Водещ:  Най-важната промяна в модела на експертизи, която трябва да бъде обсъдена, понеже Вие не казвате каква трябва да е. казвате, че трябва да се промени.
Христо Иванов:  Съвсем честно Ви казвам, аз нямам конкретен модел, който трябва да има.
Водещ:  Става дума за тези, съдебните експертизи, които често пъти …
Христо Иванов:   Става дума за съдебните експертизи…
Водещ:  . ..се отлагат много дела, страните по делата често пъти са недоволни от компетентността например на експертизата.
Христо Иванов:  Не, трябва да си даваме сметка. По-важните дела в огромна степен изходът им се предопределя от резултата от експертизите…
Водещ:  Вещите лица.
Христо Иванов:  Сега, когато стигне някаква част от случката КТБ в съдебна зала, съдът ще поиска поредица от експертизи, например съдебно-счетоводна експертиза, която ще трябва да установи всъщност какво се е случило. И той ще се произнесе на база на това нещо. Ако тази експертиза не е направена от човек или хора, група хора, които са наистина експерти и нямат никаква друга мотивация, освен това да си свършат работата, разбирате, че това дело отива, би отишло в много лоша ситуация. за това експертизите, заради това, че те са зле платени, зле организирани, без никакви сериозни изисквания за компетентността на тези, на вещите лица, без никаква възможност да се правят, в система е всичко. Без никаква възможност там, където се изискват… Има случаи, в които няма човек, който да има познания по съответната материя. Много е трудно да се намери. Тоест на нас ни трябва една доста сериозна реформа там, тъй като аз лично със всички специалисти, с които съм говорил, не мога да кажа, че има някакъв ясен модел, който да посочат. Има испански модел, има един институт, който се занимава с това нещо, т.е. това е една организация специализирана за по-тежките експертизи. В някои случаи е оставено на страните това нещо да си го правят и т.н. Различни са моделите в световен план. Аз мисля, че ние трябва да изработим такъв модел. Стратегията не го предпоставя. Тя отново цели да осигури материалните средства и организационните мерки да стигнем до това нещо.
Водещ:  А най-важната промяна в юридическото образование, след като в стратегията говорите за нужда от промяна?
Христо Иванов:   Най-важната промяна в юридическото образование е, че темата за реформа в юридическото образование искаме да я направим част от разговора за съдебната реформа. Досега, ето, ние в момента се опитваме да променим няколко съвсем дребни неща в наредбата за минималните изисквания. Това предизвиква доста болезнена реакция в академичната общност, тъй като там нещата са застинали в много отношения в 90-те години, ако не и преди това. И като материал и като начин на преподаване и като предмет трябва много сериозна реформа там. Така че това може да се окаже една от най-трудните реформи, които всъщност този документ предвижда.
Водещ:  Говорите за стратегия за електронно управление.
Христо Иванов:  Да.
Водещ:  И електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“. Тя пък е още една отделна стратегия.
Христо Иванов:  Да. Това е документ-майка, който се опитва да интегрира в себе си…
Водещ:  Там всъщност какъв е проблемът. Например през седмицата обявявате, че ще намалите от 30 хиляди лева на 100 лева сумата, която трябва да се плати на Търговския регистър, за да може да получи една фирма такъв достъп до него, че да може да го организира с различни търсачки – нещо, което предлагат правно-информационните системи. Сега се оказва, че понеже това са 30 хиляди лева, този достъп, само всъщност правно-информационните системи, струва ми се прочетох, БТК, примерно и си плащат за този достъп.
Христо Иванов:  Вижте, знаете има европейско изискване, че всички подобни такси трябва да бъдат разходо ориентирани. Тоест гражданите вече веднъж са…
Водещ:  Вие смятате ли, че това струва 97 лева всъщност, а се събират 30 хиляди лева…
Христо Иванов:  Експертите са …
Водещ:   Да, но така се запазва един периметър за бизнес на тези фирми, които се превръщат в посредник на организацията.
Христо Иванов:  Вижте, работата на министерството не е да създава бизнес нисши. Не ни е работата да създаваме бизнес нисши и някакви естествени монополи. Разберете, има изискване…
Водещ:  Едно от най-забавните неща, с които съм се сблъскал, е, когато предишни мнозинства приеха „Държавен вестник“ да стане електронен. И тогава се чудех какво ще се измисли, за да се запази значимостта на правно-информационните частни системи и те почнаха да качват „Държавен вестник“ в pdf- формат. Хем е електронно, хем не можеш нищо да търсиш.
Христо Иванов:  Вижте, малко влизаме в една съвсем конкретна тема. Като погледнете правно-информационните системи по света има бизнес и има място за тях по сериозен, отколкото просто да предоставят данни, които са …
Водещ:  Публични.
Христо Иванов:  … произведени от публични институции. Гражданите вече веднъж са платили, плащайки си данъците за съществуването на тези регистри и за изработването на тези данни. Таксите трябва да покрият само разходите, конкретните, за тяхното предоставяне на конкретния ползвател, това е европейска директива знаете. Така че тук няма какво много да се чудим. Наистина има твърде много такси, които са направени така, че съответната администрация да генерира приходи, ДМС-та и т.н.
Водещ:  Да си раздават допълнително пари.
Христо Иванов:  И това е общо заболяване на българската администрация.
Водещ:  Пряка конституционна жалба предвижда стратегията.
Христо Иванов:  Да. Много е важно това.
Водещ:  Трябва ли да бъдат, като говорихме за такси, да не забравя да Ви питам. Трябва ли да бъдат ограничени таксите за частните съдебни изпълнители? Тече такъв спор, включително с решени в тяхна полза, струва ми се от тези дни, на Върховния административен съд.
Христо Иванов:  Да, доколкото видях ВАС – не. Тъй като имаше твърдения, че ние нещо не сме свършили работата се наложи да се запозная с това дело. Доколкото разбрах това, което се е случило на първа инстанция, ВАС се е произнесъл в полза на частните съдебни изпълнители, отменяйки изменения в тарифата, които са направени от предходното правителство – на първа инстанция. Сега делото е стигнало до втора инстанция, където е допуснато предварително изпълнение, ако не се лъжа от ВАС, тоест още не се е произнесъл съдът окончателно. Но, вижте, темата за таксите и за това кога се събират и за какво се събират частните съдебни изпълнители е изключително сложна тема. Напълно нормално е, особено в този момент на икономическа криза тя да е много болезнена за страшно много хора и има много емоции. Аз в тази тема за тези 2 месеца някак си нямаше как да влизам систематично, тъй като доколкото имам убеждения, че ние наистина трябва да подхождаме не на парче, някак си трябва един доста сериозен процес на дискусия какво точно да се случи. Защото наистина случаите, в които в един момент първо има злоупотреби, второ – така са структурирани таксите, че в един момент едни хора започват да трябва да плащат някакви огромни суми за такси, свръх това, че икономически не могат да се справят, не е справедливо, но същевременно на нас ни трябва функциониращо изпълнение, защото без това няма евтин кредит. А без евтин кредит, икономиката умира. Така че трябва да разбираме, че двата интереса наистина е въпрос на доста крехък баланс, който ние като служебно правителство наистина няма да можем да направим.
Водещ:  В стратегията има нов затвор, къде?
Христо Иванов:  В стратегията има нов затвор. Къде? Кога? – това са решения, които ще се вземат по целесъобразност от следващи колеги, но нов затвор трябва да има. Трябва да има и не само нов затвор, много сериозна реформа на затворното дело. Огромна корупция, много лоши условия на труд на самите…
Водещ:  Кога Софийският районен съд ще се премести в старата сграда на ГУСВ, както е известна на…
Христо Иванов:  С господин /…/ не съм координирал, не съм питал какво, мисля, че им предоставихме всичко, което до този момент им беше необходимо. Така че се надявам в рамките на съдебната ваканция по Коледа, те да могат да започнат някакво пренасяне. Кога точно ще завърши те ще кажат, но мисля, че сега вече наистина остават довършителни работи и тази сага с огромно облекчение трябва да кажа, че се надявам, че ще приключи.
Водещ:  Ще бъде отделена България от Румъния в наблюдението от Европейската комисия?
Христо Иванов:  Отделянето става, когато позволим да има твърде голям политически контраст между България и Румъния в това, което правим. Моята цел е с тази стратегия ние да предложим една конкретна експертна визия за това как да намалим контраста, без да чакаме въпросът за контраста да се превърне във въпрос за различно политически третиране.
Водещ:  По-големият въпрос е: Не е ли време Европа да организира, ЕС да организира така нещата, че не да наблюдава само България и Румъния, за да може България и Румъния да се видят в контекст на останалите?
Христо Иванов:  Вие знаете, има така нареченото информационно табло, има поредица от инструменти, които те създават, но те са много по-малко специфични. Вижте, и България, и Румъния имат доста специфични проблеми, не са всичките ни проблеми…
Водещ:  Тази седмица чета класация, че най-големите злоупотреби с еврофондове са в Италия, например по всякакви разрези. Интересно е ЕК какво наблюдение прави там.
Христо Иванов:  Аз не мога да коментирам Италия, но това, че има някоя страна-членка, която в някое отношение е по-зле от нас, не мисля, че трябва да ни радва, да ви кажа.
Водещ:  В какъв ред ще бъдат предложени трите имена на български кандидатури за съдия в Европейския съд по правата на човека?
Христо Иванов:  Има едно изрично изискване на парламентарната асамблея на Съвета на Европа да бъдат предложени по азбучен реч, с изрично указание…
Водещ:  Понеже четох интерпретации, че имало значение кой ще е пръв и това значело, че зад него стои държавата.
Христо Иванов:  Интерпретациите са на база на /…/ опит, когато се считаше, при предния избор, че първият всъщност е приоритетен. Сега изрично се оказва, че са абсолютно равенствата. По азбучен ред се предлагат…
Водещ:  Виктор Соловейчик, той досега е работил там; адвокат Йончо Грозев, БХК и съдията Таня Куцарова-Христова от ВАС. А вие как гледате на тези подмятания за конфликт в това, че член на комисията, която вие назначавате е председателят на БХК, който пък е работил с Йонко Грозев?
Христо Иванов:  Общността от специалисти, които наистина разбират от човешки права е доста малка. Доста трудно е да намерим качествени хора и за комисии, и за участници, които да не се познават. В конкретния случай съвместната работа е била преди 10 години. Комисията е 9-членна, тоест един член, който има някакво предходно познание за един от кандидатите кой знае каква тежест няма да направи. Самата комисия е обсъждала този въпрос. Има си процес на отводи, доколкото знам такъв не е бил поискан от никой от кандидатите и т.н.. Така че, вижте, понеже съвпадна с края на парламентарната кампания някои хора се опитаха да направят от това, да си качат процентите – не успяха, останаха извън парламента, съчувствам им. Другият път да си подберат по-добре темите. Но този процес, аз имах разговори с хора от Съвета на Европа, с хора впрочем от съда в Люксембург, които казаха, че толкова прозрачна и добре организирана процедура практически няма в други страни-членки. Но ние въпреки това си правим някои изводи за неща, които от този опит, от тази организация на процедурата, неща, които бихме подобрили. Досега тези процедури се регулират със заповед на министъра на правосъдието, мисля, че трябва да се приеме постановление на Министерски съвет. И независимо от това, оставайки извън министерството или извън това, аз ще работим за това да се изработи такова постановление, което на база на опита от предишни избори и на база на това приложение на процедурата да предложи една стабилна уредба. Защото сега всеки път, когато се издава, за всеки конкретен случай ад хок заповед започва да се търси защо сега, защо точно този, защо точно онзи. Затова е хубаво да има една стабилна уредба.
Водещ:  Честни избори ли организира служебното правителство, господин вицепремиер?
Христо Иванов:  Колкото в България може да са честни, организира честни избори служебното правителство.
Водещ:  А какво трябва да направи Народното събрание, понеже казвате: следващото Народно събрание би трябвало да приеме поредица от актове, които да затруднят контролирания вот – кой е липсващият закон?
Христо Иванов:  Малко не съм се изразил кой знае колко чисто, но това, което имах предвид в това изказване е, че контролираният вот, не просто покупката на гласове е много сложно явление, политическо преди всичко, което явление започва много назад в политическия цикъл, то не се случва в последните 2 месеца. В последните 2 месеца най-накрая някой отива в последния ден и казва в съответната махала за кой ще се гласува. Този път изглежда в много махали съобщението не стигна. Това може да се интерпретира като, поне от части, успех на колегите в МВР, че са прекъснали последния етап. Плаща се чрез квоти за сеч, плаща се чрез третиране при плащане на сметки за вода, плаща се чрез контрол в рамките на големи компании, които са единствени работодатели по места. Контролът на вота чрез работни места в общини. Самият факт, че в партийната система може да има лоша хигиена на контактите между партийните структури и бизнеса и между администрацията, лоша хигиена по отношение на мръсни пари, които влизат и се харчат безотчетно. Закон за лобизма трябва да има, стабилна администрация, доста светлина трябва да се хвърли в такива неочаквани за нашите слушатели теми, като например регулацията на ловните дружинки. Вие ще видите една важна, имаме важен антикорупционен пакет тук, специфични антикорупционни мерки, който не става предмет на дискусия. Но едно от нещата, които ние казваме, че организации, които неформални или тайни, които не декларират членския си състав и когато съдии, прокурори, следователи са техни членове трябва да декларират това нещо. Вие знаете тук, в България, не става дума само за масонските ложи, ние имаме много рицарски ордени, сигурен съм, че рано или късно това ще доведе до превръщането на България във вълшебното кралство /…/ и много рицарство, но още не се е случило това нещо. И в този смисъл не е зле да се декларират такива принадлежности. Към ловните дружинки към 170 хиляди са, доколкото знам членовете на различни ловни дружинки.
Водещ:  Вие искате например магистратите да казват кой с кого ходи на лов.
Христо Иванов:  Вижте, ако магистрат – съдия е член с определен бизнесмен в една ловна дружинка и този бизнесмен, негово дело стигне до съдията, другата страна има право да знае този факт и да прецени дали да поиска отвод, съдията да прецени, но тези неща трябва да излязат на преден план.
Водещ:  Какво ще правите след правителството?
Христо Иванов:  Това, което със сигурност ще правя е, че ще сменям памперси, а какво друго ще правя ще видим.
Водещ:  Адвокат пак искате ли да станете? Понеже като влизахте в правителството се вдигна голям шум около това.
Христо Иванов:  Поради моето невнимание и отново опитът да се експлоатира тази тема. Аз не планирам да се занимавам с адвокатска дейност, не съм…
Водещ:  Ще се върнете пак…
Христо Иванов:  Ще се занимавам с това, което се занимавам. Аз се занимавам с аналитична дейност в областта на политиките, свързани със съдебна реформа. Това ми е професионалният път. Така или иначе се занимавам с това, това ми е професионалният път от години и за години напред.
Водещ:  Благодаря ви.
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ