Интервюта
Нужен ни е независим орган за борба с корупцията по високите етажи на властта
13.01.2015
Лилия Христовска: На първото си заседание за 2015 г. миналата седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) поиска да спрете медийните спекулации за предсрочно прекратяване на мандата му. Можете ли да гарантирате това, министър Иванов?
Христо Иванов: Аз не мога да спра спекулации, особено такива, които отделни членове на ВСС сами създават и постоянно претакат. Наистина, на въпросното заседание централна тема бе публикация, без източници и автор, според която имало план за прекратяване мандата на ВСС. Изобщо, във ВСС целият разговор за реформата като че ли бе сведен до това как да се гарантира, че членовете на съвета ще запазят местата си. Според мен не това е начинът съветът да убеди обществото, че е полезен. Важният въпрос е как да се гарантира, че повече няма да изпадаме в ситуации като тези, в които години наред съветът си затваря очите за пробойните в сигурността на системите за случайно разпределение или просто не забелязва хаоса в управлението на най-важния съд в страната. Лично аз достатъчно пъти се обявих против разгонването на ВСС със закон. Но професионалните съсловия и парламентът, които са излъчили свои представители в съвета, могат да им търсят отговорност. И точно от тази гледна точка важният въпрос за ВСС е как да произведе сигурност в начина, по който упражнява правомощията си, а не как да осигури кариерен комфорт за отделните си членове.
Христовска: Разсеяха ли се вашите съмнения за предрешеност на предстоящия избор за председател на ВКС?
Иванов: Аз лично съм удовлетворен, че дискусията на заседанието засегна не само моето изказване, но и провокиралите ме изказвания на членове на ВСС, които иначе съветът очевидно нямаше намерение да обсъди. И мисля, че в края на разговора стана ясно, че трябва да бъдем много внимателни със сигналите, които излъчваме. Защото, който и да стане председател на ВКС, трябва да започне мандата си с кредит на доверие и при пълна яснота, че е избран заради качествата и визията си, а не заради предварителни кулоарни договорки и борби за надмощие.
Христовска: Двайсет и пет години се правят реформи в съдебната власт, а на практика проблемите не свършват. Докога ще е така?
Иванов: Самият факт, че 25 години говорим за съдебна реформа показва, че вече е време да я направим. Безспорно е, че съдебната система има нужда от реформа. Това е ясно, както от гледна точка на общественото доверие, така и заради доверието на международните ни партньори, показват го и реакциите на самите работещи в съдебната система. България има огромен проблем с корупцията, а обществото разчита именно на съдебната система да я изчисти. Най-кратката формула на реформата е как да изчистим съдебната система, за да стане тя способна да прочисти и останалата част от системата на държавно управление и да гарантира на гражданите усещането за законност.
Христовска: Разделянето на ВСС на две колегии ли е разковничето на успеха?
Иванов: Подразделянето на ВСС на две колегии е само елемент от предлаганата от нас цялостна програма за преструктуриране на управлението на съдебната система, която включва и промяна в статуса на председателите, засилване на участието на редовите магистрати във взимането на решения и – съответно – увеличаване на тяхната отговорност за състоянието на системата. Наред с това има сериозни мерки по отношение кадровия подбор, превенцията на корупцията, въвеждане на програмно бюджетиране, единен цикъл на планиране и отчитане, позволяващ обществен контрол и реална отговорност на различните нива и много други. В този смисъл реформата е цялостен пакет от мерки за въвеждане на така нужното по-добро управление в съдебната власт.
Христовска: Това ли показа и явяването на съдиите от СГС пред ВСС?
Иванов: Тяхната позиция бе прекрасна илюстрация на проблема с лошото управление и липсата на контрол. СГС е един от най-важните съдилища в страната, през него минават спорове за едни най-сериозните бизнес интереси, както и наказателните дела за престъпленията на властта. И, съдейки по изнесените от съдиите подробности, тъкмо този съд от години е управляван много зле. Проблем, който те поставиха отново и отново, беше лошата им комуникация с ръководството на съда. Генералното решение на този проблем минава през повишаване на ролята на самите съдийски колективи в избирането на председателите на съдилищата. Друг въпрос, който беше поставен както от съдиите, така и от адвокатите, които се явиха пред съвета - защо досега ВСС не е установил проблемите, след толкова скандали и проверки? Как се допусна в най-важния съд с години да се трупа лавина от лошо управление? Част от системният отговор на тези въпроси е подразделянето на ВСС на две, което означава изчистване на профила на съответните му колегии и повишаване на тяхната отчетност пред излъчилите ги съсловия. Тук, разбира се, трябва да се подчертае и че Стратегията по никой начин не започва на чисто, а само надгражда сериозните постижения както на мои предшественици, така и от страна на този ВСС, който в няколко области прави много важни усилия, като например пристъпи към преструктуриране на излишни звена, работи по регулиране на натовареността, правят се първи стъпки към въвеждането на някакъв вид програмно бюджетиране и др.
Христовска: Все пак ВСС изслуша проблемите на съдиите, нещо, на което предишният ВСС изобщо не обърна внимание.
Иавнов: Да, но нужно ли беше седем европейски посланика да призоват за това изслушване, за да се случи то?! Усещането, че без намеса отвън съдиите щяха да продължават да бъдат игнорирани и дори подлагани на натиск от критикуваното от тях ръководство е много неприятно.
Христовска: А ще подпомогнете ли и прокурорите, които по правило са доста по-мълчаливи от съдиите, когато имат проблеми?
Иванов: По време на едва скорошна дискусия, бивш конституционен съдия каза: за каква прокурорска колегия говорим, като прокуратурата е централизирана и в нея става каквото каже Главният? Ако се отворят, обаче, протоколите на ВСС през годините, ще видим колко малко съветът се е занимавал с вътрешните проблеми на прокуратурата. Исторически, практиката показва, че и при сегашния модел често става това, което каже Главният. Допълнителен проблем е, че се случва този ефект да се разпростира и за решенията на Съвета относно съда. Така че целта на подразделянето е първо да изключи подобен сценарий по отношение на съда. Освен това обособяването на прокурорска колегия реално ще наложи да се прилага принципа на публично колегиално вземане на решения: като се съберат на заседания все ще трябва да говорят за нещо и то ще трябва да се отнася до прокуратурата.
Христовска: Но все пак фигурата на обвинител № 1 има голяма тежест и този факт не изглежда лесен за преодоляване от подчинени прокурори.
Иванов: Предвиждаме в прокурорско-следователската колегия да има мнозинство на представителите на парламента: в нея ще има четирима члена избрани от прокурорите, един следовател и шест парламентарни представители, което би трябвало да дава някакъв баланс на тежестта на главния прокурор, независимо от конкретната личност на този пост. Искам да обърна внимание на решение №8 от 2005 г. на Конституциония съд, което подчертава, че в осъществяването на единната наказателна политика на държавата се включват и прокуратурата и следствието и това става под наблюдението на Народното събрание.
Христовска: Без да е нужно обвинението да излиза от съдебната власт?
Иванов: Абсолютно. През предложенията на главния прокурор за ограничаване на единоначалието в прокуратурата ние за първи път започваме реален разговор за отговорността и ефективността на отделните звена в нея и нуждата от тяхната реорганизация в рамките на съдебната власт. Досега имаме един често митологизиран главен прокурор и всички останали скрити зад него. Това лесно се превръща във форма на комфортна безотговорност за по-долните нива.
Христовска: Всичко това, което споделяте, разбира ли се от политическите сили в парламента?
Иванов: Мисля, че вече всички осъзнават, че някакви сериозни реформи са политически неизбежни. Въпросът е в какво конкретно ще се въплъти това осъзнаване. Надявам се, че когато стратегията мине през парламента, дебатът ще доведе до споделен и с опозицията конкретен консенсус за реформи.
Христовска: Постижимо ли е конституционно мнозинство за важните промени?
Иванов: Ако съдебната реформа наистина е национален приоритет, както заявяват практически всички парламентарни сили, защо да не е постижимо!? Аз наистина виждам висока степен на разбиране, че нещо сериозно трябва да се направи. Подозирам, че дори фрагментаризацията на парламента ще се окаже позитивен фактор: на политическите сили им се налага да си говорят много повече. Ето защо, аз съм умерен оптимист, че с колегите в парламента – както от мнозинството, така и от опозицията – ще достигнем до един сериозен план за реформи и ще го приложим, включително и с необходимите поправки в конституцията, без залитания в това отношение.
Христовска: Въпросът е дали и КС ще мисли така?
Иванов: Е, въпросът е дали някой ще го сезира, на какъв етап и с какво точно питане. Аз обаче мисля, че е време преди всичко за отговорен политически разговор и сериозни решения, а не за поредната порция отвличащи маневри през КС. На няколко пъти лобита, които не посмяха да излязат в открит политически дебат, блокираха опитите за съдебна реформа през КС. От това дългосрочно не излезе нищо добро и най-малко за правосъдието. Мисля, че този урок е научен и сега подобен ход просто няма да се окаже приемлив. Крайно време е да се договорим на политическо ниво какви са необходимите на държавата ни реформи и да ги направим. Приетата от МС стратегия и управленската декларация на мнозинството са добра основа за подобен разговор, сега той ще продължи в парламента и аз съм оптимист, че от това ще излезе една реалистична програма за действие.
Христовска: Миналогодишният доклад на Брюксел препоръчваше у на с да се създаде специален орган за борба с корупцията по високите етажи на властта. Какво ще чуем тази година?
Иванов: Докладът на Европейската комисия ще повтори, че България няма ефективна политика по борба с корупцията и силен антикорупционен орган. През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата” на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт. В това отношение трябва да направим две неща: да укрепим съществуващите инструменти и най-сетне да създадем звено, реално фокусирано върху преследването на корупцията по високите етажи на властта. Например, трябва ни сериозно преработване на имуществените декларации и тези за конфликт на интереси както и въвеждане на много сериозни периодични анти-корупционни проверки. В момента декларациите имат твърде много празнини и всъщност никой не анализира информацията в тях, за да засече наличието на индикации за нещо нередно. Всеки в публичната администрация трябва да знае, че подлежи на изключително сериозно периодично анти-корупционно филтриране и единственият начин да си го спести е да напусне сам.
Христовска: На какви критерии трябва да отговаря звеното за преследване на корупцията?
Иванов: Дебатът по отношение на него предстои, но според мен то трябва да отговаря на четири критерия:
1. Да обединява под едно силно лидерство прокурорски и разследващи функции, така че действията му да са координирани, дългосрочни и гарантирани срещу изтичане на информация и „смяна на вятъра”;
2. Персоналът му да подлежи на специален подбор и кариерно развитие, който да гарантира висока мотивация и капацитет, както и липса на обвързаности;
3. Компетентността му да е формулирана така, че да може да фокусира работата си по системните проблеми, а не да затъне в множество дребни казуси;
4. Да има необходимата степен на независимост, която да гарантира имунитет от политически влияния и злоупотреба с правомощия.
Христовска :Има ли аналог в Европа на подобен орган?
Иванов: В Румъния подобна структура вече е създадена и показа много убедителни резултати в борбата с корупцията. Ние трябва да си направим политическите изводи от това, защото Комисията сравнява постиженията на България и Румъния.
Христовска: Защо толкова бавно се правораздава у нас, г-н Иванов?
Иванов: Първо съдебната фаза в България не е драматично по-дълга, отколкото е в много други страни. Има значително забавяне на досъдебната фаза, доколкото разполагаме с данни за сравнение. Хората от момента, в който видят във вестника, че е станало престъпление, чакат влизането в сила на присъдата и не правят разлика къде точно се случва забавянето. На второ място, бавят се делата, концентрирани в няколко съдилища, които имат най-тежки битови проблеми. Когато няма зала и няма съдии, съдът просто няма как да насрочва достатъчно бързо заседанията. От там нататък има огромна лавина дребни организационни и процедурни спънки, които водят до конкретни случаи на забавяне. Всички те са отчетени в стратегията по един или друг начин. Но ни предстоят дълги усилия да напипаме точните текстове, точните промени. Това няма да стане с магическа пръчка.
Христовска: Вярвате ли, че ще се въведе конституционна жалба, така както препоръчвате в стратегията за реформи?
Иванов: Мисля, че е важно да се даде достъп на гражданите до конституционното правосъдие именно като гаранция за прякото приложение на конституцията. Има различни модели, по които това може да се случи. Има и загриженост да не бъде „заринат“ КС с прекалено много работа. Но в момента не очаквам парламентът да изведе този въпрос като самостоятелен приоритет.
Христовска: По повод кръвопролитията в Париж Мари Льо Пен поиска връщане на смъртно наказание при тероризъм. Това решение ли е на проблема?
Иванов: Не е решение на проблема, дори само за това, че в огромната си част тези терористични актове се извършват от атентатори самоубийци, които всъщност търсят смъртта. За тях смъртното наказание не е заплаха и няма да ги спре. В по-широк план, криминологичната наука в световен план е показала, че смъртното наказание не решава никакъв проблем. Аз съм сигурен, че във Франция това няма да се случи.
Христовска: Всички досегашни опити в закона да се въведе задължение за магистратите да декларират участието си в тайни общества завършваха с неуспех. Ще има ли някога решение този въпрос?
Иванов: Както знаете, стратегията предвижда въвеждане на задължение за деклариране на принадлежност към подобни общества, както и към организации, чийто личен състав не е публичен, като например ловните дружинки. Говорил съм и с хора, които са представители на тези общности, много от тях са наясно, че това би било добре и за самите тях - именно, за да се излезе от всякакви конспиративни теории. Когато става дума за закрито общество, хората веднага се сещат за масоните, но не става дума само за тях – има тамплиери, архонти и др. Шегувам се, че в България се навъдиха толкова рицари и аристократи, че очаквам само да се яви крал Артур и да се превърнем във вълшебното кралство Логрия. Но дори нещо толкова прозаично като участие в ловни дружинки не позволява онази прозрачност, която да гарантира на страните по дело възможността да поискат отвод на съдията, ако се намира в подобна обвързаност с някой участник в процеса. От тази гледна точка някаква форма на обявяване на такава принадлежност от страна на магистрати е необходима. Надявам се, обаче, този дебат да се води спокойно и с уважение към правото на хората да се сдружават.
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ