Интервюта
Министърът на правосъдието Цецка Цачева в „Седмицата” на Дарик радио
24.03.2018
Водещ: Министърът на правосъдието Цецка Цачева, в „Седмицата” на Дарик радио добро утро, г-жо Цачева.
Цецка Цачева: Добър ден.
Водещ: Колко процента ще се увеличат заплатите на надзирателите в затворите?
Цецка Цачева: Аз съм изключително удовлетворена, че многомесечният диалог с представителите на синдикалните организации през изминалата седмица намери свое решение, благоприятно. И тук, благодарността ми е, преди всичко, към министър-председателя г-н Борисов, който прие във вторник представители на ръководствата на синдикалните организации в двете главни дирекции – дирекция „Охрана” и ГД „Изпълнение на наказанията”. Говорим днес за процентно увеличение, тъй като средствата, за всички е ясно, онова което може да бъде отпуснато в момента е в размер на 15 милиона. Как те ще бъдат разпределени, зависи от волята на синдикалните организации. Аз имам много коректна приказка с тях, в непрекъснат диалог съм. И във вчерашния ден, в Пловдив, се проведе общото им събрание. Най.кратко казано, в две посоки ще върви увеличението. На първо място, изравняване на т. нар. база за специфични условия за труд, която за служителите в МВР, към 1 януари, беше 190 лв., а за служителите в двете организации, двете главни дирекции, беше 50 процента по-малко – 95 лв.При законодателна регламентация, че те трябва да бъдат по един и същ режим. След срещата при премиера се уточнихме, че от 1 януари, т. нар. база…
Водещ: Със задна дата…
Цецка Цачева: Със задна дата, ще бъде изравнена и по отношение на служителите в двете главни дирекции. Това прави някъде около, малко над 6 милиона за двете дирекции. Останалата сума, парите до 15 милиона, ще бъдат разпределени само по правила, които се приемат от страна на синдикалните организации. Това, за което сме говорили, че е коректно да има увеличение за онези позиции, които за системата на изтърпяване на наказанията е за упражняване на функции, служебни функции, които пряко контактуват с изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”. Става дума за надзиратели, за други трудови функции, които са…, как да се изразя, най-тежки, като упражняване на труд и за съжаление, най-непривлекателни.
Водещ: Тези хора ще получат ли 15 процента повече, за колкото настояваха? Заедно, от двете неща.
Цецка Цачева: Аз считам, че ще бъде… различна ще бъде сумата за увеличение. Говорим за увеличение, пак повтарям, не процентно, а за отделни позиции, там където към настоящия момент диспропорцията между длъжности, които би трябвало да бъдат под един и същ режим и законово те са така, по Закона за МВР…
Водещ: Полицаи и охранители в съдебната власт.
Цецка Цачева: …но има различни служители. Едно е да си надзирател в затвора, друго е да работиш в общежитие от открит тип, трето е да бъдеш в пробационна служба. Но, пак казвам…
Водещ: Надзирател в затвора, ще му се получат ли 15 процента повече?
Цецка Цачева: Не се ангажирам с конкретни проценти. Не работим в момента с проценти. Има различни варианти, които се обсъждат и това окончателно обсъждане ще стане на 29-и, в четвъртък, по предварителните ни стъпки, които сме уточнили с представителите на синдикатите. Защото, за мен е много важно, да няма, както казвате процентно увеличение, персонално, на всички, а действително да се види, онези позиции, които в момента са най-изоставащи и най-догонващи, спрямо възнаграждението, колегите им от МВР.
Водещ: Нали нямаше пари, г-жо Цачева? Помня, колко убедително и в очите казахте на синдикалните лидери, точно преди един  месец, че пари за никакво увеличение няма. Да не би готвения протест пред резиденция „Бояна”, докато там има срещи от българското председателство на Съвета на Европейския съюз, сега да прави правителството по-сговорчиво?
Цецка Цачева: Не мисля, че конкретна инициатива от календара на протестните инициативи, които служителите от тези две дирекции имаха във времето назад, бяха заявени и занапред във времето, но така или иначе, усилията, усилията за справедливо възнаграждение, спрямо статута, който заемат, беше водещото за мен. След като нормативно, в системата на сигурност са включени и служителите от тези две дирекции, то би трябвало законодателството и спрямо тях да се прилага единично.
Водещ: Не, те бяха включени преди един месец, затова Ви питам какво се промени?
Цецка Цачева: Не, те не са включени преди един месец…
Водещ: Е, и преди два, и преди година…
Цецка Цачева: Вижте, истината, и те го заявиха много открито пред г-н Борисов, изоставането във възнагражденията и изобщо ситуацията в местата за лишаване от свобода, винаги е вървяла с известно изоставане, по отношение на другите системи. Дори дългогодишни служители, с повече от 10 години стаж, аз споделям болката им, които казват: Ние винаги сме били догонващи. Но тук трябва да се дължи сметка, че от края на 2014-я, 2015 година, и държавата, и по линия на чуждестранни финансови инструменти, основно норвежкият механизъм, е направено много, в две посоки – за подобряване условията за самите изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода”, което се отчете и на Комитет на министрите, дирекция „Правосъдие”, на Съвета на Европа, във времето от 13-и до 15-и март т. г., където изрично е заявено, че България е осъществила значителен напредък, в посока подобряване на условията за изтърпяване на това наказание и успоредно с това се полагат усилия за подобряване условията на работещите в тези места за лишаване от свобода. Защото, така или иначе, не се свеждат само до възнаграждение проблемите. Те се свеждат и до подобряване на самите условия на труд, местата, където те изпълняват, охраната на онази категория лица, които са лишени от свобода. Не е възможно за държавата това от раз да се случи. Важното е обаче, че се работи изключително активно и по отношение на пенитенциарната система, на лице са, отчитат се и от работещите, от синдикатите се отчитат тези усилия. Онова, което е възможно, по отношение на оглеждане на щатовете, ново щатно разпределение направихме края на декември месец, м. г., за да се намали административната част от обслужването, за сметка, пак казвам, на онези позиции, на онези длъжности, които пряко са в контакт с лишените от свобода.
Водещ: Ще се строи ли нов затвор?
Цецка Цачева: Да, по норвежкия механизъм има такава възможност, с финансиране по тази програма.
Водещ: Къде го планирате да бъде?
Цецка Цачева: Това ще бъде в района на Кремиковци. В момента се актуализират актовете за държавна собственост, за да имаме готовност, когато се отвори проектът. Така че, има необходимост…
Водещ: А кога очаквате да се отвори?
Цецка Цачева: Лятото на тази година.
Водещ: На тази година. А колко време се строи един затвор, горе-долу, какво Ви казват, като време?
Цецка Цачева: Мисля, че преди да се започне самото строителство, има проектиране, вървят други процедури…
Водещ: Става дума, цялата процедура, какво време би отнела?
Цецка Цачева: Не мога да се ангажирам с време.
Водещ: А за колко души е този затвор?
Цецка Цачева: Това също е въпрос на разчет на средствата и зависи от това, какви точно средства по този механизъм ще бъдат определени.
Водещ: Има един философски въпрос, обаче. Трябва ли да се дадат пари за нов затвор или трябва да се намалят престъпленията в Наказателния кодекс? В миналата седмица, в това предаване, ръководителят на Катедрата по наказателно право в Юридическия факултет на Софийския университет проф. Пламен Панайотов каза, че не трябва проблемите на обществото да се решават през Наказателния кодекс, като панацея, и даде много смешни примери за ожесточаване, както той го определи на наказателната репресия, предложения от депутати. Вие, принципно, какво мислите, съгласна ли сте с него? После ще обсъдим и тези проекти, които в момента са в Народното събрание.
Цецка Цачева: С тази позиция на проф. Панайотов аз съм съгласна. Защото общата визия на наказателната политика в европейските държави е по-скоро към превенция, предотвратяване на извършване на престъпни състави и на такива деяния, а не по пътя на засилване на санкцията, увеличаване размера на наказанието, и ако може то да бъде „лишаване от свобода”, във всички случаи да бъде там
Водещ: Примерно, добра идея…
Цецка Цачева: Ето, например вчерашния ден, аз имах, по линия на парламентарния контрол, въпрос от народни представители, по отношение на изпълнение на наказанието „пробация”. Фактите са, че в последните 4 години намалява броя на налагане на това наказание и когато се извърши анализ, веднага се очертава, откъде идва това намаляване. Основно, на „пробация” се наказваха лица, които са извършили пътно-транспортни престъпления, по реда на чл. 343 от Наказателния кодекс. Но, като се държи сметка за общото състояние, за повишаващия се брой на пътно-транспортните произшествия и голяма част от тях престъпления, на борбата с жертвите, която се води по пътищата и това, което се случва…
Водещ: И на общественото мнение.
Цецка Цачева: … и на общественото мнение, съгласна съм с Вас, се завишиха…, извърши се промяна в Наказателния кодекс, поради вакоето, вместо „пробация”, по-често съдилищата налагат „условно”…
Водещ: Ефективна… или…
Цецка Цачева: Първо „условно”, като при второ пътно-транспортно, „условното” минава в „ефективно” и се изпълнява.
Водещ: И така, повече хора отиват в затвора.
Цецка Цачева: Мисълта ми е, много внимателно, когато се провежда една политика, трябва да се правят промени в Наказателния кодекс.
Водещ: Примерно…
Цецка Цачева: Основни институти, които имат и традиции, не може това, което среща обществено неприемане, като примера, който Ви дадох или пък от тази седмица – пешеходните пътеки, които също не отговарят на условията и са причина за редица произшествия, за съжаление с неблагоприятен произход…
Водещ: Вие,за тях, споделяте ли тезата на премиера, че трябва, включително администрацията на Министерство на правосъдието, да бъде разположена по дупки, лоши пешеходни пътеки, докато бъдат направени?
Цецка Цачева: Не, това е друга тема, това е друга тема, извън Наказателния кодекс. Ще се спра и на нея. Но, мисълта ми беше, че много внимателно трябва да се подхожда при изменения в Наказателния кодекс, защото пипнеш ли един състав, това е една стройна организация, нормите в кодекса, и неминуемо се стига до нарушаване на други принципи, като този, например, за който започнахме разговора, че не винаги лишаването от свобода е най-ефективният начин за наказание, защото след това, ресоциализацията, връщането на едно такова лице, след изтърпяване на наказанието му, в обществото, струва много по-скъпо за обществото и държавата, като цяло. Та, въпросът за дупките…
Водещ: Да минем по седемте… ще се върнем на него, обаче логичното място сега….
Цецка Цачева: Добре.
Водещ: …да изясним Вашата позиция, например по проекти, като, свързани с опазване на рибата, да отпаднела немаловажността. Проф. Панайотов каза, това означава, че за една цаца, или той каза „кило цаца”, които са незаконно уловени, трябва да се лежи до 1 година, плюс глоба, плюс лишаване от право да си член на Ловно-рибарския съюз. Трябва ли за кило цаца да лежиш? Това е проект.
Цецка Цачева: Аз отговорих, че за мен, не е добър законодателен поход, да се внасят „N” на брой законопроекти за изменение на Наказателния кодекс по конкретен обект, като в случая примера, който давате…
Водещ: С цацата. Има такъв пък със зайците, за заек, ако убиеш, 6 месеца да лежиш.
Цецка Цачева: За да не се повтарям, на примерите, които Вие ще ми дадете…
Водещ: За защита на горите само, те са много интересни, при дърва, над една минимална заплата, които струват – 6 години да се завиши (…).
Цецка Цачева: Хайде да постави въпроса по друг начин – защо се стига до такива законопроекти за промени в Наказателния кодекс? Защото имаме проблем с начина, по който се опазва и гората, и богатство – риби и т. н. Но, дали винаги трябва да започваме отзад, напред, през Наказателния кодекс, през осъдителна присъда и през налагане на тежко наказание? Във всички случаи, преди наказанието стои превенцията, във всички случаи, усилията, според мен, на държавата, трябва да бъдат насочени в превенция, за да не се стига, контролните механизми, контролните институции, с прилагането на законите, за да не се стига до наказание, което вече, мнението, че предложим ли по-тежка санкция за него, то по този начин по-ефективно ще се преборим с този неблагоприятен обществен факт, за мен не е (…).
Водещ: Аз разбирам, че не сте съгласна с тези проекти, от това, което казвате. То има и още по-крайни. Предложено е, в момента Народното събрание разглежда, изобщо да отпаднат маловажните случаи на кражба. Професорът много хубаво разказа и за друго предложение, да отпадне маловажността при престъпление срещу собствеността. Той даде пример с обсебването. Казва: Студент взема учебник от библиотеката, късам го на изпита, той се отчайва, отива, продава учебника, това е обсебване, за да се напие от мъка и сега вече, като отпадне маловажността, защото за един учебник нямаше да го вкарат в затвора, трябва да лежи. Има принципна идея да се ожесточи, не само за конкретни престъпления.
Цецка Цачева: Като казваме, че трябва систематично да се извършват промените, това важи и за казуистика в примерите, които се дават. Не бива, защото този пример, примерно, оригинален, дал го е проф. Панайотов…
Водещ: Или, отпада маловажността за кражба, това означава, карфица вече да откраднеш, да лежиш в затвора?
Цецка Цачева: Отново повтарям, във всички случаи трябва да се гледа системата от норми на Наказателния кодекс. И, когато дадено деяние, има нетърпимост към него в обществото, и се стигне до промяна, има такава идея, ето тези конкретни примери, да се държи сметка за общото, за гората, а не за конкретното дърво в тази гора…
Водещ: Това, което казвате означава, че Вие сте склонна да признаете грешка на Министерството на правосъдието в собствения Ви проект за промяна в Наказателния кодекс, който предвижда разширяване на корупционните престъпления, с нови промени в текстовете, свързани с тях и за частния сектор, против което се обяви, може да се каже, цялата научна общност на България. Професорът каза, миналата седмица, че е дълбоко погрешно да се изравнят стандартите за борба с корупцията в частния, публичния сектор, каза, че този текст поставя под съмнение свободата на договарянето в частния сектор и също даде интересни примери, че какъвто и да е служител или работник в едно юридическо лице, което има отношение към осъществяване на стопанска дейност, без да извърши каквото и да е нарушение, ако приеме бонус от насрещната страна, която е доволна от изпълнението на един договор, ще излезе, че това е престъпление. Той отиде още по-далеч в примерите си и каза: Ако някой даде бутилка скъпо уиски, защото бил много доволен от работата на партньора, на служител на партньора, Министерството на правосъдието предлага, той и съответният служител, който е взел уискито, да лежат в затвора. Това, вписва ли се в това, което Вие описахте, че не трябва да се предлагат такива неща, където целият народ да се намира причина да лежи в затворите?
Цецка Цачева: Аз предлагам да разделим отговора на въпроса Ви на две части. Първо, да отговорим на въпроса, имаме ли в обществото нетърпимост към корупционни прояви? мисля, че отговорът категорично е – да. Имаме ли съгласие в обществото, че нормите, престъпните състави в Наказателния кодекс, в голямата си част, са от 1968 г., без те да са актуализирани, с оглед новите обществено-икономически отношения? Отговорът, също е – да.
Водещ: Наполеоновият кодекс, доста неактуализирани неща има, но френските съдилища…
Цецка Цачева: Там не е имало никога изключително държавна собственост. Така че, примерът с Наполеоновия кодекс, мисля че не е удачен към нашата система.
Водещ: Или ГБГ, т. нар. Гражданският кодекс в Германия, от хиляда осемстотин деветдесет и коя година беше в сила…
Цецка Цачева: Но, пак казвам, по нито един от тях, обществените отношения, в определен исторически период, не са били под режим на изключителна държавна и тук-таме кооперативна собственост.
Водещ: В Германия, през Хитлер са минали, но да не влизаме в исторически спор.
Цецка Цачева: Така или иначе, безспорно е и няма спор, нито в представителите на правната наука, академичните среди, нито сред правоприлагащите магистрати, нито в между прокурори и следователи, че има необходимост от преосмисляне на тези престъпления, които, пак казва, от 1968 г. някои от тях са променяни, но по-голямата част – не, да се…
Водещ: Само да Ви прекъсна и да кажа, че спор има, г-жо Цачева, казват, че не е нужно в частния сектор да се…
Цецка Цачева: Не, не аз ще стигна докъде е спорът. Момент, аз Ви предложих да разделим, първо да отделим безспорното и след това ще стигнем до спорното. Аз мисля, че няма спор, че има необходимост от изменения в Наказателния кодекс, по отношение на престъпления, корупционни престъпления в частния сектор.
Водещ: А по това има спор, точно. Това казва професорът – в частния сектор…
Цецка Цачева: За мен, спорът е, дали са коректни, прецизни, точни редакциите в изпълнение на онази философия на законопроекта, на онова, по което (…) обществото, защото има публикации и е хубаво, че има такива в момента, последните 2-3 седмици, в които също се казва, че има потребност и в частния сектор. Сега, нека отчитаме, как се развиват тези процеси и по линия на европейското законодателство, на актове, които ние сме длъжни да изпълним. Нека да припомня, със съжаление, че България все още е държава в режим по механизма за сътрудничество и проверка. Че седмицата, която си отива, от понеделник до сряда, тук бе мисия на Европейската комисия и че ние изпълняваме едни 17 препоръки, при които, само при задоволителното им, това е понятието в доклада, изпълнение, ще отпадне този механизъм. А този механизъм е свързан…
Водещ: Тук само да вметнем, че тези препоръки, г-жо Цачева, те непрекъснато ги сменят.
Цецка Цачева: …този механизъм е свързан и с членството на България в Шенген. Дали справедливо или не, но фактически така се приравняват нещата.
Водещ: Като ги споменахте, само да уточним, сега продължават ли да препоръчват това, дето години искаха от България, да пише цял нов Наказателен кодекс и изведнъж, чудодейно, този текст изчезна от препоръките им? Това, само за да не се абсолютизира, колко хубави работи казват от Европа, защото те ги сменят непрекъснато.
Цецка Цачева: Изпълняваме проект, финансиран по ОП „Добро управление”, за преосмисляне, дали има необходимост от преосмисляне на наказателната политика…
Водещ: Преди пишеха, че го искат.
Цецка Цачева: Сега сме поставили нещата в обратен план. Първо, да се извърши цялостен анализ, да се стигне до извода, има ли категорична необходимост от изцяло нов Наказателен кодекс, дали трябва да се разделят престъпленията от простъпките, т. е. трябва ли да има отделно Административно-наказателен кодекс, за деяния, които са с по-ниска степен на обществена опасност? Всичкото това ще бъде ясно след приключване на този проект. Но, така или иначе, това е част от една от препоръките за преосмисляне на наказателната политика.
Водещ: Т. е., те продължават да искат нов Наказателен кодекс, така ли? Защото, аз четох, последните два или три доклада, това, дето го имаше 5-6 доклада преди това, е задраскано вече, няма го.
Цецка Цачева: Сега, хубавото, след…, как да го нерака, юбилейния, в резултат на 10-годишнината от членството ни доклад, от януари месец 2017 г., за първи път там посланията, от страна на Европейската комисия, не са общи, а те вървят конкретно в 17 препоръки. И по тези 17 препоръки, България бе оценявана за напредък, през ноемврийския доклад, миналата година. Това, което, при мисията, визитата, и тази седмица, вървяхме конкретно по всяка една от препоръките…
Водещ: И там го няма вече това, за новия Наказателен кодекс?
Цецка Цачева: Изцяло нов Наказателен кодекс…
Водещ: Както го писаха години…
Цецка Цачева: …да ни се запише това нещо, по този начин, не, защото ние сме обяснили, че изпълняваме проект за извършване на анализ, за преосмисляне на цялата наказателна политика в България. И, пак повтарям, дали има смисъл от изцяло нов Наказателен кодекс, отделен от Административно-наказателен, който да се занимава с деяния с по-ниска степен на обществена опасност, по-ниска от престъпленията, които безспорно са в наказателния кодекс.
Водещ: Само да се върнем на другите идеи на Министерството на правосъдието, за промени в кодекса…
Цецка Цачева: Да, момент, само да продължа. Както казвате, тук му е мястото, систематично. Един от показателите, по които се оценява нашият напредък, е изпълнение на доклада, направен през декември 2016 г., по линия на Службата за структурни реформи, т. нар. независим анализ на структурната и функционална рамка, в която работи прокуратурата на Р България. Та, в този доклад, в който министерството, прокуратурата, Висшият съдебен съвет, органите, институциите, които сме длъжни да изпълняваме, там също има записана препоръка, по отношение на 282 от Наказателния кодекс, че той държи сметка само за качество на длъжностно лице в публичния сектор, а не и на лица от частния сектор.
Водещ: Това, че са записали препоръка, г-жо Цачева, означава ли, че е правилно, както е случаят с Наказателния кодекс? От години писаха: Напишете си но Наказателен кодекс, докато сами разбраха, че е глупост това.
Цецка Цачева: За мен означава, че извършвайки този независим анализ, те са усетили, не, а са отчели годината – 1968-а, на създаване на сегадействащия Наказателен…
Водещ: Ама, те така бяха отчели и за  нови Наказателен кодекс…
Цецка Цачева: …както и събирайки информация не само от държавни институции, от неправителствени организации, от физически лица, от системата на…., става дума за съдебната власт и пр. Но, така или иначе, споделя се, че по отношение на престъпления, които се извършват и специално корупционните престъпления в частния сектор, не ни е прецизна уредбата. И тук идвам до последната част, втората част от въпроса, Вашия, който аз разделих на две: Дали, изготвяйки този проект, готвен от работна група, в състав на магистрати, на представители на научната мисъл, чиновници, не бих…
Водещ: Добре, интересно кои са представители, примерно, след като ръководителят на Катедрата по наказателно право на Софийския университет не знаеше, нито той, каза и негови колеги даже не знае, да са участвали в тези проекти? Кой ги пише тези закони?
Цецка Цачева: Ще отговоря и по въпроса за незнанието, но така или иначе, има предложени текстове. Далеч съм от мисълта, че те са най-съвършените и че отговарят точно на философския замисъл на онова, което се е целило с тези промени.
Водещ: Те, има много смешни неща. Провокацията към подкуп в публичния сектор е престъпление. А за частния сектор, не е. това означава, че двама конкуренти ще могат да се провокират безнаказано към подкуп и този, който го вземе, ще лежи, а този, който го дава – не, за разлика от публичния сектор.
Цецка Цачева: Сега, както знаете, публично бе обявено, в идната сряда, датата е 28-и, в 14 и 30, в зала „Изток”, Правна комисия, г-н Кирилов във вчерашния ден ни е поканил, ще се състои дебат. И там му е мястото, в парламента е мястото на този дебат. Но сега да се върна на въпроса- изведнъж ли се появиха тези текстове, как така изведнъж, в рамките на една седмица всички останаха изненадани от тях? Няма да го скрия, казвам го с болка, в т. ч. и народни представители. Още при Консултативния съвет по корупция, който проведе президентът, през октомври месец, представяйки Антикорупционния закон, съм обявила и това, до което беше стигнала тогава, към онзи момент, работната група. Знае се, на на една и не на две срещи, че такъв законопроект се работи. Минал е изцяло пълния кръг на публичност на процедурата, страницата на Народното събрание… Не, извинявайте, по-късно стигна там, на Министерство на правосъдието, междуведомствено съгласуване, между всички министерства и институции, които по Устройствения правилник на Министерския съвет извършват това. Съветът по прилагането на актуализираната стратегия, към Министерството на правосъдието, е обсъдил. Там са постъпили много редакции и много неща, които са съобразени. Това, което е казано, в голямата си част е съобразено. Това, което не се съобрази, въпреки че коректно трябва да кажа, имаше такива гласове от наказателни съдии, в Наказателна колегия на ВКС, че не е удачен подходът на реципрочност, на огледалност, на престъпления в частния сектор, разписани огледално на престъпленията в публичния сектор.
Водещ: Според Вас, трябва ли да се промени уредбата на длъжностните престъпления? Да отпадне изразът в сегашния Наказателен кодекс, че за длъжностно престъпление, трябва длъжностното лице да е обогатило себе си или другиго с извършеното и така, всяко неизпълнение на служебните задължения, оттук нататък, да се превърне в престъпление, вместо да бъде административно нарушение или да се носи дисциплинарна отговорност, по Кодекса на труда?
Цецка Цачева: Отговорът на този въпрос зависи от подхода, който, се надявам, в резултата на дебата в сряда да даде отговор на основния въпрос: Трябва ли да има реципрочност, така както е разписана, за престъпления, корупционни, в частния сектор или трябва този подход да бъде изключен? Ако този подход бъде изключен, по този начин вече ще зависи отговорът и на съвсем последващия.
Водещ: Не, може би не ме разбрахте, тук изобщо не става дума вече за корупция. Тук става дума, сключваме с Вас договор за нещо, аз не го изпълнявам, от това настъпват за Вас неблагоприятни последици. Вие, вместо да отидете в гражданския съд и да се съдим по договора, отивате при един прокурор, да започне да ме тормози, докато Ви върна, примерно, парите.
Цецка Цачева: Аз мисля, че като юристи, сме наясно, че един вид отговорност не изключва друг вид отговорност.
Водещ: Трябва ли да се прибави и наказателна отговорност в търговските отношения?
Цецка Цачева: Това, което е предложено в момента, става дума само за пряк умисъл, когато това увреждане е с цел. Само тогава, и когато са настъпили значими вреди. Но това не изключва…
Водещ: Значими, не съм го видял да пише…
Цецка Цачева: …това не изключва другите видове значителни вреди.
Водещ: А, да, „значителни вреди”, да, обаче професорът каза „значителна” не е…
Цецка Цачева: Вижте, ако сте ме поканили да коментирам, в отсъствието на проф. Панайотов, когото много уважавам, къде, какво той е казал, по този начин би трябвало аз да започна…
Водещ: Това е ръководителят на Наказателната…
Цецка Цачева: Да, разбира се, с цялото ми уважение. Имам добър диалог с него, аз знам той какво е казал. Но не считам, че е коректно. Защото, по тази линия, трябва пък да коментира и какво са казали останалите представители на работната група, които застъпват по-различно мнение. Така или иначе, ясно е, че има дебат, ясно е, че има спор, бих казала, в обществото…
Водещ: Вашето мнение какво е? Ето, от двата спора, трябва ли за неизпълнение на договор, да се лежи в затвора, както е тази формулировка?
Цецка Цачева: Зависи от договора. Зависи, ако това е договор в сфера, която до голяма степен е…, как да кажа, не монополна, ако… Аз пък ще Ви дам и един друг пример. Съжалявам, че за да дам пример, трябва някаква сфера от политиките да намеся, което сигурно не е коректно, ама ще си го позволя. Тъй като в доклада на прокуратурата, изрично, в скобички, са записани банките. Ако имахме подобен текст, нямаше да се спасят от наказателно преследване сривът на банковата система 1992-а до 1997-а, защото това също е анализирано при доклада на прокурорите. Излиза така, че примерно един служител на гише, Вие сте гражданин, искате кредит от банката, естествено по най-благоприятни за Вас условия. Ако Вие получите нисък процент на този кредит, по един и друг начин, аз поставям въпроса, възможно ли е в търговска структура, взаимоотношения, които безспорно са граждански, да има елементи на корупционна дейност? За мен това е възможно. Но, дали, пак казвам, редакциите са точни и прецизни, от това, което чета, слушам и коментирам ежедневно по тази тема, с различни специалисти и правоприлагащи органи в министерството, аз съм склонна да считам, че не сме намерили в част от редакциите най-удачния баланс. Но нека това да стане ясно на публичното обсъждане в парламента и народните представители са тези, които ще решат, може ли да бъде подкрепен на първо четене този законопроект, с ясния ангажимент, че неминуемо ще има промени в редакциите, между първо и второ четене, или ще кажем, че всичко си ни е наред, че нямаме необходимост от промени в Наказателния кодекс и че можем да борим с него корупкцията, с текстове от 1968 г.
Водещ: Ако правилно Ви разбирам, Вие поддържате проекта си, той да мине на първо четене и да се поправя на второ?
Цецка Цачева: Да.
Водещ: Това е Вашата позиция. А подкрепяте ли отпадането на преследването, като престъпление от частен характер, на случаите на домашно насилие?
Цецка Цачева: Това е един също много сложен въпрос.
Водещ: Огромни възражения също, от юридическата общност.
Цецка Цачева: Да, но тук трябва да кажа, че в тази посока има предложение и по линия на… и в работната група, която в Министерството на правосъдието, от 2016 г., която е работила промени в Наказателния кодекс, вярно в контекста на ратифициране на Истанбулската конвенция. Там са две работните групи. Една за промени в Наказателния кодекс, втората е за промени в гражданската материя, Законът срещу домашното насилие. Не може само в единична норма, по този начин, без да се държи за общата картина, която ние в момента сме отхвърлили. Тъй като правителството оттегли конвенцията от Народното събрание, чакаме решението на Конституционния съд. Но тъй като това е въпрос, по който в правосъдието също се работи, аз ще се въздържа от коментар.
Водещ: Става дума, че сегашният проект всъщност предвижда, че ако двама съпрузи се сбият, така да се каже равностойно, разменят си по един удар, вече и двамата ще трябва да лежат. Няма да има начин да кажат: Хайде, сдобряваме се, няма да се бием. Така изглежда този проект, в момента, който е на вниманието на парламента.
Цецка Цачева: Той също ще бъде обект на…
Водещ: Той не е Ваш, всъщност, не е на Министерство на правосъдието, депутати го внесоха, включително опозицията.
Цецка Цачева: Да, той ще бъде обект също. Седемте законопроекта ще бъдат предмет на доклад в сряда.
Водещ: Впрочем, Вие подкрепяте ли идеята, в коментар от вчера, мисля че в „24 часа”, заседанието на Конституционния съд по Истанбулската конвенция, която я споменахте, да е публично? Проф. Живко Сталев, като беше председател на съда, въведе тази практика, която после беше изоставена. Как гледате на това специално заседание, при този голям интерес?
Цецка Цачева: Аз не мисля, че в сравнение с останалите конституционни дела, за да има искане и за да се произнася Конституционният съд, значи е достатъчно значим въпросът, по който ще се разсъждава. Това е преценка на Конституционния съд. Не мисля, че би трябвало да изказвам позиция по този въпрос.
Водещ: Като стана дума и за това, да не забравя да Ви попитам, Вие подкрепяте ли Николай Нанков, Вашия колега, министър на регионалното развитие и благоустройството, който в това студио каза, че би искал в Закона за гражданската регистрация изрично да се забрани промяната на пол в гражданските регистри, по собствено желание, освен в медицинския случай, на хермафродитизъм? Вие това подкрепяте ли го?
Цецка Цачева: Сега ще влезем в…
Водещ: Така ще отпадне едно от огромните съмнения, дали в България няма да се допусне всеки да си решава, кога как ще си сменя пола, както впрочем вчера, разбрахте ли новината, аржентинец един, е направил това, за което много хора предупреждават в България. Станал на 60, а трябва да чака до 63 ли, 65 ли, как е по аржентинското законодателство, като мъж да се пенсионира. Отишъл, подал си заявлението, в Аржентина можело, и сега се чудят какво да го правят. Защото и други искат да се пенсионират по-рано и ще се пишат жени.
Цецка Цачева: Сега влизаме в другата широка дискусия, която върви по линия на Истанбулската конвенция. В момент, в който въпросът е отнесен до Конституционния съд, аз мисля, че просто малко трябва да спрем с екзотични примери, в т. ч…
Водещ: Той не е екзотичен. Аржентина е сериозна държава.
Цецка Цачева: Добре, но мнение, изказано преди то да е по надлежния начин предложено, до го предложи г-н Нанков, ще го обсъдим.
Водещ: То, това няма връзка с Истанбулската… Нали Вие казвате, че няма връзка с Истанбулската конвенция, ето това е един друг въпрос – трябва ли в България да можеш да си сменяш пола със заявление? Или да отидеш, даже и по съдебен път, както е в момента и това се използва вече  то редица неправителствени организации, които финансират такива дела, отиваш в съда и казваш: Ами, вече се чувствам друг. Трябва ли да може да се сменя, или нашето законодателство изрично да предвиди забрана за това? Вижте колко прост въпрос е това. И Вие сами казвате, че няма никаква връзка с Истанбулската конвенция. Ето, питам Ви, въпрос, повдигнат от Вашия колега? Това е интересен въпрос.
Цецка Цачева: Ами, аз ще ви отговоря, като Ви предложа да направите справка с действащ закон, с промяна от 2015 г.
Водещ: За кое говорите, за смяната на пола?
Цецка Цачева: Да.
Водещ: Трябва в регистрите да може да си сменяш пола.
Цецка Цачева: За кои регистри става дума?
Водещ: Гражданските регистри. Водиш се мъж, да се напишеш жена.
Цецка Цачева: Значи, регистър, тук също има едно… под регистър се разбира всяка база данни, в която е събрана някаква информация.
Водещ: Говорим за Гражданския регистър. При раждането ти, ти определят, дали си мъж или жена. Дали над 18 години, като станеш, за да няма спор, дали си дете или не, да можеш да отидеш и да кажеш: Писали сте ме момче, аз се чувствам момиче.
Цецка Цачева: Фактите, които са в регистрите, произтичат на първичен документ. В случая, на раждането, първичният документ, актът за раждане, казва какъв е полът. И този факт се вписва в регистъра.
Водещ: Да, то и името се вписва, но имаш право да си смениш името. Пита се, да може ли така, по собствено желание, да можеш да си смениш пола? Това е въпросът.
Цецка Цачева:  Това е с процедура.
Водещ: Без да има медицинска причина за това. Чувствата ти, ако и тях можем да наречем психическа причина…
Цецка Цачева: Тук, ако разсъждаваме, ще влезем в какви ли не хипотези. Чувството е нещо, което е сравнително непостоянно. То може да се променя. Една такава възможност, обоснована само на чувства, би открила широко портата, кой, както се чувства сутринта, по един начин…
Водещ: Ами, искам, искам да съм…
Цецка Цачева: Не, вижте, това е несериозно.
Водещ: Ама, има държави, които го допускат.
Цецка Цачева: Това е несериозно.
Водещ: Мога да изброя поне 7-8 такива.
Цецка Цачева: Сега, дали е точно така, при какво производство? Вземаме конкретния факт, който давате за Аржентина и казваме, едва ли по чувства някой е отишъл и по този начин е сменил регистъра. Това е несериозно.
Водещ: Подкрепяте ли Закона, за да приключим тази тема, за училищното образование, ясно да се запише, изрично, че децата учат в училище, че бракът е само между мъж и жена, които са и равни, както е по Конституция, за да отпадне друго съмнение, какво ще се учи в училище? Да стане ясно, че бракът е само между мъж и жена, и да се учи в училище.
Цецка Цачева: Българската конституция е тази, която казва какво е бракът: Доброволен съюз между мъж и жена. Българските учебници, учебните програми, трябва да бъдат съобразени с Българската конституция. И така, конкретно зададен въпросът Ви, категоричният отговор е – да. Но няма нищо лошо, в учебните програми да се знае, че в едно семейство, в което се отглеждат момчета и момичета, че те са равни по права…
Водещ: То така си е по Конституция, също, мъжът и жената…
Цецка Цачева: Ами, то така си е по Конституцията, обаче за тези стереотипи, които говорим, като традиции и пр., считате ли, че няма семейства, в които децата по различен начин, от съвсем малки, се вменява и бъдещата им социална роля?
Водещ: Това, между другото, е чудесна идея, ако правителството я предложи, за да отпадне всякакво съмнение. Да се запише ясно, че в училище се учи, че бракът в България е само между мъж и жена, които са равни…
Цецка Цачева: А то не е ли така и сега?
Водещ: В момента не пише. В Закона за училищното образование пише най-различни други работи от Конституцията, които се учат, обаче това нещо не се учи.
Цецка Цачева: Конституцията е ясна…
Водещ: И знаете ли колко организации ще скочат, че не трябва да се учи така?
Цецка Цачева: Конституцията е ясна. В нито един момент не е стоял, при извършване на анализа, междувпрочем от 2014 г. върви анализ, пак по линия на ОП „Добро управление”, на цялото ни българско законодателство, текст по текст, на Конституцията. Но, пак казвам, вече е сезирана единствената институция, която може да каже, дали конвенцията противоречи на Конституцията. Нека да изчакаме. През тази седмица допуснаха до разглеждане…
Водещ: А тя за всички текстове ли е? Извинявайте, понеже не си спомням, за всички текстове ли беше сезирана…
Цецка Цачева: За съответствие на Конституцията.
Водещ: За цялата Конституция, по всички текстове, всички нейни, а не за конкретни? Ще предлагате ли промени в неизбежната отбрана, както ги възложи министър-председателят и Висшият съдебен съвет категорично отказа? И отново, цялата правна общност в България каза, че е абсолютна глупост да се пипа такъв институт заради конкретни случаи, който е със столетна традиция в България”
Цецка Цачева: Отново, към първите думи от разговора ни днес. За мен е неприемливо, по конкретна ситуация, както в този случай, без да са изяснени фактите, само защото улица а и площадите диктуват, да се тръгва към промяна в институти, които са с дългогодишна история. Да, има работна група, която проведе две заседания във вчерашния ден, тъй като тя е с два предмета на разглеждане, веднъж института на неизбежната отбрана, някои я казват самоотбрана, няма такъв институт, неизбежна отбрана и пределите на неизбежната отбрана. Това са правните понятия, с конкретно съдържание в тях. И във втората част, задачата на работната група е да преосмисли престъплението по 346 в Наказателния кодекс, за отнемане на моторно превозно средство. Какво значи това? Намерение за ползване. Вземаш една кола, сядаш в нея, защото вали дъжд навън или пък се повозиш, потрошиш я, върнеш я. Не си искал да я крадеш. Не е 194 и следващите, а 346.
Водещ: Тук, може ли, понеже отворихте, дайте да я затворим тази тема, тук пък ще Ви цитирам друг учен, той беше и  главен прокурор – Никола Филчев. Той доста убедително сравнява двата института и всъщност казва…
Цецка Цачева: За промените след 1997 г., които отново бяха извършени заради бума…
Водещ: Не, не за неизбежната отбрана, за…
Цецка Цачева: За 346 говоря.
Водещ: Говорим за т. нар. отнемане на автомобил, противозаконно отнемане, това е 346, да се ориентират слушателите, кражбата е 194. И той казва: Това е в полза на правоприлагащите органи и на полицията, че има противозаконно отнемане. Защото при кражбата ти трябва да докажеш намерението да се присвоява, т. е. да стане твоя собственост. Само че, редът пък за прехвърляне на кола в България е с нотариална заверка на подписите. Т. е., ти не можеш да си представиш, че това е твое, не можеш да имаш такова намерение, защото нямаш нотариалния договор.
Цецка Цачева:  А собствеността включва ли триадата…
Водещ: Не можеш да продадеш това нещо, тази кола, защото нямаш нотариалния акт.
Цецка Цачева: …включва ли собствеността, т. е., кражбата, владение, ползване и разпореждане?
Водещ: Не можеш да се разпоредиш.
Цецка Цачева: Когато имаш само една от триадата, в която намерението за ползване, което е в 346, ако отпадне това намерение, остава ли престъплението „кражба”? Сега, групата, работната група във вчерашния ден, след като е отчела становището на Висшия съдебен съвет, неизпращайки представител, становището на Върховна прокуратура, неизпращайки представител, което изначално означава ,че не са съгласни с…
Водещ: И Касационният съд, също.
Цецка Цачева: Касационният съд изпрати представители, които заявиха категорично, че са против неизбежната отбрана.
Водещ: Да се променя така.
Цецка Цачева: По същия начин, Висшият адвокатски съвет, неправителствени организации, в сферата на правосъдие, са категорични, че не е необходимо да стигаме до преосмисляне или каквото и да било изменение, след като институтът работи и че е неприемливо призиви, каквито се чуха, за въоръжаване на населението, за да може да се отвърне на такава избрана. Така че, в първата част очаквам доклад, идните дни, в началото на седмицата, че няма да има промени в института на неизбежната отбрана. Остава обаче работата по втората задача – преосмисляне на 346. Това, което по-голямата част от представителите са се обединили, че трябва да се даде отговор на въпроса, има ли някъде из европейските държави, в престъпленията по транспорта, където се намира отнемането, 346, …
Водещ: Няма, колите не се прехвърлят с нотариални заверки на подписа.
Цецка Цачева: Така. И, какъв е режимът? Дала съм седмица срок, да дадат отговор на този въпрос. Тук са възможни различни подходи. Дали, ако се измени 346, правоприлагащите съдии казват, и прокурорите, ще се затрудни квалификацията. Защото, в момента, във всеки един такъв случай, който може и да е кражба, просто по-лесно е доказването и при констатиране на факта, започва с начална квалификация.
Водещ: Само, за да стане ясно на слушателите, които със сигурност се объркват, че противозаконното отнемане на автомобил, по нашия Наказателен кодекс, се налага по-тежко, отколкото кражбата, защото е предвиден минимум от 1 до 8 години, докато при кражбата няма. И е изцяло в полза на правоприлагащите органи – полицаи, следователи, прокурори, това че има противозаконно отнемане, защото те не трябва да доказват какви намерения е имал този, който са го намерили в колата. И няма никакъв проблем, всъщност в България, след като още през 1997-а, май, са изравнени режимите за кражба и противозаконно отнемане. И се отваря един спор, който…
Цецка Цачева: Не се споделя този извод от членовете на работната група, пак казах, това са следователи, прокурори, адвокати, правоприлагащите, представители на Върховния касационен съд, които казват, че има проблем, защото 346, отнемането, е една от триадите на кражбата на собствеността по 194 и сведлащите.
Водещ: То си се наказва, това отнемане, като кражба, че и по-тежко, казва Никола Филчев.
Цецка Цачева: А освен основния състав, по ал. 1, там има и една втора алинея, от която излиза, че можете, с намерение само да ползвате, да отвземете една чужда кола, да се поразходите до Гърция, да изкарате двуседмична почивка, да кажете: Аз исках само да я ползвам, и след това да я върнете – потрошена, ограбена и т. н. Това, дали е кражба или е отнемане?
Водещ: Значи, може би потърсете и г-н Филчев, той много убедително…
Цецка Цачева: Много добре съм запозната с материала му. Мисля, че беше дори и в един часови вестник публикуван.
Водещ: В понеделник, в България ще има конференция, посветена на европейската прокуратура. Трябва ли да има, впрочем, обща прокуратура, Европейският съюз, без да има общ съд?
Цецка Цачева: Въпросът, по-скоро е обратно. Европейският съюз има съд, който е…
Водещ: Не, говорим, общ наказателен съд.
Цецка Цачева: А, в тази връзка…
Водещ: Да, да, общ наказателен съд.
Цецка Цачева: …няма да има общ наказателен съд, но…
Водещ: Какъв е смисълът да има обща прокуратура, като трябва да има общ наказателен съд?
Цецка Цачева: …но България е една от държавите-инициаторки за приемането на този регламент, в условия на засилено сътрудничество, за изграждане службата на европейския прокурор. След като измамите със средства на Съюза, се разследват в националните държави по различен начин, безспорна е необходимостта и България винаги е отстоявала нуждата от такава структура на европейската прокуратура. Това е факт. Регламентът е приет, обнародван през октомври месец, миналата година. Това е един от приоритетите на българското председателство, в сектора на правосъдието. Затова, в понеделник и вторник, 26-и 27-и март, тук в София ще бъдат представители на държавите-членки, главни прокурори, министърът на правосъдието на Люксембург, тъй като седалището ще бъде там, ще бъдем информирани от Европейската комисия по конкретните стъпки, които в момента вървят, в изпълнение на регламента, за структурирането на тази прокуратура. За да не се бъркат гражданите, които, задавали са ми въпроси, европейският прокурор, началник ли ще бъде на главните прокурори в отделните държави?
Водещ: Не, ще участваме с наш прокурор в тази структура.
Цецка Цачева: Става дума…, да, освен европейския прокурор, всяка държава ще има по един прокурор, по специална процедура номиниран и утвърждаван от Комитета по подбора. А освен това, в държавите-членки ще има по двама, до трима делегирани прокурори. Какво означава това?  Ако се стигне до разкриване на измама в една държава-членка, ще бъдат натоварени тези делегирани прокурори, които ще са със седалище и месторабота в националните си прокуратури, но те ще работят с представители на службата на европейския прокурор. Засега, обхватът, компетентността на тази европейска служба на прокуратурата е по отношение само измамата с финанси и начина, по който се разходват, чрез различни фондове, програми, средствата на Европейския съюз, на нас, европейските данъкоплатци. Има идея, да бъде разширен този обхват, което обаче все още не е обсъждано на Съвет ана министрите на правосъдието. Вероятно, краят на тази година ще постъпи такова предложение, от страна на Европейската комисия. И тук става дума за средства, които служат за терористични актове. Но това е напред във времето. Тепърва ще се…
Водещ: А България, по принцип, подкрепя ли такова разширяване? Защото, сега ще бъде тероризмът, разширяването, после ще започне с нещо друго и с още, и още, докато се…
Цецка Цачева: Казах, че дебатът не се е състоял, нито в Съвета на министрите, нито сме приели в България позиция. Първо трябва да дойде съответното предложение, от страна на Европейската комисия и според това, което е записано в предложението, ще коментирам.
Водещ: Ще променяте ли Закона за обществените поръчки, за да се намалят обжалванията? Това значи, да се изключи възможността, нова фирма, например, да се появи на пазара или стара фирма да започне нова дейност. Примерите, които се дават, фризьорска фирма иска да построи нещо или да доставя канцеларски материали. Защо пък не? Значи, имат три фризьорски салона, сменят си дейността и искат да влязат…
Цецка Цачева: Не (…) толкова лесен отговорът на този въпрос.
Водещ: Не е лесен.
Цецка Цачева: Първо, Законът за обществените поръчки, в настоящата му редакция, транспонира директива, която дава възможност за такъв широк кръг от обжалвания, които при недобросъвестно упражняване на процесуални права и действия водят до блокиране на изключително важни държавни инициативи, които са в общ национален интерес. Давам Ви пример с ТОЛ-системата, например. Обикновено, един и същ, в пет минути преди изтичане на конкретния срок за обжалване, без значение къде е ситуирана фирмата, пускат се еднотипни…, това се забавя умишлено приключване на процедурата, избор на изпълнител и осъществяване на една политика, която е обявена за приоритетна. В момента, готвят се такива промени, вицепремиерът г-н Томислав Дончев е ресорният по тази тема…
Водещ: Аз не в детайли искам да Ви вкарам, искам принципа, изведнъж ще се направят изключения в обжалването, с някакви мотиви, че някой бил малък, че се занимавал с друго, какви са тези мотиви?
Цецка Цачева: Няма критерий „малък” или „голям”. Свободният пазар, нормалните търговски отношения, критерии „малък”, „голям”, няма как така да бъде въведен.
Водещ: Това се казва, как такава малка фирма била обжалвала?
Цецка Цачева: Но, Вие не мислите ли, че има нужда да се положат усилия, за да се избегне злоупотребата? Как да се преборим със злоупотребата на обжалването?
Водещ: Възможно решение е, просто да се действа много бързо при такива жалби. Това означава, вдигане на капацитета на Комисията за защита на конкуренцията, на съдилищата, които ги гледат, да се сложат кратки срокове за разглеждане, за три дни се произнасяш…
Цецка Цачева: Ама, тези срокове също са обвързани с директивата. Всяка една процедура, там трябва да бъдат гарантирани правата на участниците в едно производство. Знаете много добре, че не може една процедура да се развие по такъв въпрос. Затова са обикновено и много сложни, чисто фактически, въпроси, за които трябва да се даде отговор.
Водещ: Кое е по-важно, според Вас, правото да обжалваш или бързо да си построиш пътя, кое е по-важното?
Цецка Цачева: За мен, правото на всеки един да защити негово лично право, когато е накърнено, тук опираме до интереса на обжалване, кой има интерес да обжалва и да се държи сметка с баланса за злоупотребата с право. Аз говоря за злоупотреба с процесуално право при извършване на обжалване. Никакъв проблем не е за една конкурентна фирма, която няма интерес, или пък нейните условия са по-неблагоприятни от предложените от друга фирма, само и само за да се забави процедурата, да намери един жалбоподател, казвам го със съжаление, това са факти, примери от нашето настояще все още, когато безсмислено се протака и се обжалва. Да, нека всеки, който има интерес и ще му е гарантирано правото да обжалва, трябва да има достатъчно време да се развие процедурата, за да се отсъди, има или няма нарушения, и дали всичкото е по правилата. Но, как да се борим срещу тези, които… любители на жалбите, бих ги нарекла аз, щатни жалбоподатели, които нямат нищо общо с конкретната процедура?
Водещ: Добър пример за решение, без увеличаване на наказателната репресия. Агенцията по вписванията въведе система за електронна проверка на удостоверенията за тежест и така ще се противодейства на фалшивите. Ето Ви един пример, вместо да се борим с фалшиви документи, всеки може да си провери, дали удостоверението, което му показва този, от който ще си купува имот, че няма тежести, няма ипотеки, не го е заложил в банка, може да си го провери.
Цецка Цачева: Има и много други добри примери, не само в ресора, за който отговарям, правосъдието, като свидетелството за съдимост, което падна. Но по линия на намаляване на административната тежест, всички министерства работят изключително активно…
Водещ: Е, тук беше идеята да изтъкнем нещо добро във Вашата сфера.
Цецка Цачева: Нещо добро в правосъдието, за което Ви благодаря.
Водещ: Обаче, да Ви попитам, трябва ли всички юридически лица с нестопанска цел, да се пререгистрират тази година още, до средата на годината, а не до 2020 г., за да могат да си подадат отчетите в Агенцията по вписванията, каквото становище има от Вашето министерство. Това засяга 40 000 фондации и сдружения, които мислеха, че до 2020 г. ще си правят пререгистрациите. А сега излиза, че за да съществуват и да спазят закона, да си подадат документите за миналата година, трябва да се…
Цецка Цачева: Законът за съдебната власт предвиди, приет в средата на 2016 г., че считано от 1 януари 2018-а трябва юридическите лица, което е факт вече, да преминат… юридическите лица с нестопанска цел, да преминат към Агенцията по вписванията. Това, за да се случи, както стана, бе необходимо фактическо време за подготовка на системата. Загубихме половин година, предсрочните избори, от януари, до средата на миналата година, бе загубено време, закъсняха проектите. Това наложи…
Водещ: Но се справихте.
Цецка Цачева: …това наложи, с надграждане на съществуващите системи, но не за всички, просто в момента се работи проектът и той ще бъде готов. Конкретният въпрос, няма напрежение в момента в Агенцията по вписвания по него…
Водещ: Не, няма.
Цецка Цачева: …защото от всичките стотици регистрирани юридически лица с нестопанска цел, тези които упражняват дейност и си подават финансовите отчети, по-скоро не са толкова много, на фона на всички останали.
Водещ: Само, не Ви разбрах, т. е., потвърждавате, че независимо, че законът позволява до 2020 г. да се пререгистрираш, на практика, за да можеш да спазиш друг закон, ти трябва да се пререгистрираш до кроа на годината, след като си сдружение или фондация, това ли казвате?
Цецка Цачева: Да.
Водещ: На практика, така трябва да стане.
Цецка Цачева: Но, тези, които работят, самите те имат интерес и голяма част от тях вече са го направили.
Водещ: Как ще се излезе от кашата с промените в Търговския закон, които забраниха вписването на прехвърлянето на собствеността върху фирми, ако дължат заплати? Това беше по предложение на омбудсмана Мая Манолова. Плащането на заплати, за да разберат хората, не се декларира никъде. За да може да ти даде някой бележка…
Цецка Цачева: Законодателят поправи, в началото на месец януари…
Водещ: …да, че ще е с декларация. Ама, кой да я подава тази декларация?
Цецка Цачева: Да, два вида декларации. Образецът е одобрен от мен и от социалния министър
Водещ: Има друг проблем. Само да Ви кажа, какъв е проблемът…
Цецка Цачева: Проблемът ми е ясен. Става дума за…
Водещ: …че ако ти си миноритарен собственик, ти искаш да си прехвърлиш 5 процента дялове имаш, ти как да декларираш, че няма заплати, неплатени, като не си управител, не знаеш. Трябва да задължим управителя да декларира. Обаче, ако пък иска мажоритарният собственик да прецака този, дето е решил да си продаде на друг дяловете, той ще каже на управителя: Аз съм те сложил, няма да му подписваш никаква декларация. И всъщност, всички миноритарни собственици се оказват в положението, да не могат да се отърват от дяловете и акциите си, защото няма кой да декларира…
Цецка Цачева: Ето чудесен пример, когато се влиза в Търговски закон с конкретна причина…
Водещ: За заплатите.
Цецка Цачева: … за защита на работниците, без да се държи сметка за цялостната стройна система на уреждане, ще го реши ли този въпрос. Има и други неща, които са в практиката, излизат по прилагането. Но, все пак съм благодарна, че парламентът много бързо реагира, защото текстът, така както беше в края на миналата година, просто създаваше абсурдна ситуация. И цялото това напрежение, януари месец, от адвокати, представители на фирми…
Водещ: Сега ще е малко по-малко, напрежението.
Цецка Цачева: … всичко това беше в агенцията и в министерството. Ежедневно отговаряхме на такива запитвания и жалби.
Водещ: Какво отговаряте на проф. Огнян Герджиков? В „24 часа” казва: Правото е натикано в миша дупка, променят закони, за да се харесат на хората. И последният пример е пред Българската национална телевизия, миналата неделя. Законите се правят безотговорно, популистки, непрофесионално. Прави ли е?
Цецка Цачева: Не мога да отговоря с една дума, но има много доза истина в това, което казва проф. Герджиков. Мога да споделя, че като част от Народното събрание, винаги съм била против тези чести промени, примерно Наказателният кодекс, няколко законопроекта един след друг, един на първо четене, другият на второ четене. Аз си мислех, че това по някакъв начин, от другата страна, в изпълнителната власт, би могло поне за законопроектите, които влизат от правителството. Оказва се обаче, че динамиката на обществените отношения, необходимостта бързо да се реагира и то адекватно, налагат обективно такива чести изменения. Резултатът е недобро законодателство.
Водещ: Министърът на правосъдието Цецка Цачева, в „Седмицата” на Дарик радио
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ