Интервюта
Заместник-министър Андрей Янкулов: Обществото иска осъдителни присъди, но често точно представителите му в съда оправдават подсъдимите
09.01.2015

Според заместник-министър Янкулов кариерното развитие на магистратите трябва да бъде обвързано ясно с броя на отменените от по-горната инстанция актове и причините за това

Господин Янкулов, тези дни отново се разрази скандал след бягството на двама от тримата осъдени за убийството на студента Стоян Балтов. При всяко бягство хора и институции все сочат Министерството на правосъдието за виновник. Каква е отговорността на институцията в такива случаи и защо, според Вас, всеки път нито една държавна институция не иска да поеме своята отговорност и вина за случилото се?

Теоретично, Главна дирекция "Охрана" изпълнява разпорежданията на прокурора по изпълнение на влезлите в сила присъди "лишаване от свобода", като задържа лицата, които трябва да се отведат в съответното място за изпълнение на наказанието. В случая съдебната охрана не предприема действия по своя инициатива, нейните ангажименти започват от момента на получаване на разпореждането на прокуратурата за привеждане на присъдата в изпълнение. В този смисъл, аз категорично не мога да приема опитите да се вмени вина на съдебна охрана за невъзможността да бъде приведена в изпълнение присъдата в конкретния случай. Казвам това, защото имаше опити за такива внушения, макар и инцидентни.

Иначе проблемът с отговорността за неизпълнението на една присъда като цяло е комплексен. И като че ли най-точната илюстрация на това са трите конкретни случая, които станаха нарицателни за този проблем (Братя Галеви, Илиян Тодоров за убийството пред "Соло" и двамата осъдени за убийството на Стоян Балтов – б.а.). Това, което ги обединява е, че по два от тези три случая са произнесени оправдателни присъди на първа инстанция, а в третия – за убийството на Балтов - частично осъдителна и съответно оправдателна на първа инстанция.

Когато имаме оправдателна присъда на първа инстанция, тогава по закон мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката. Същото важи и за случаите, когато е произнесена условна присъда или наказание, различно от лишаване от свобода. В този смисъл, няма как да се търси решение на проблема само на плоскостта на задържане на всяка цена. Имаме и Тълкувателно решение № 3 на ВКС от 2012 г., че новата присъда на втора инстанция не може да бъде сама по себе си ново обстоятелство за промяна на мярката за неотклонение, защото това не е включено в разпоредбата на чл. 66 от НПК, който казва какви са предпоставките за изменение на вече взетата мярка. Няма хипотеза на неизпълнение на някаква мярка, за да може да се вземе по-тежка.

Поставя се въпросът за промяна на чл. 66 от НПК, с която да се въведе допълнително основание за промяна на мярката за неотклонение. Но тази промяна в закона не може да бъде в посока на постановяване на задължително задържане при осъдителна присъда по неприключило производство, защото хипотеза на задължително задържане е недопустима по смисъла на Конвенцията по правата на човека. Така единствената промяна, която може да се разглежда в чл. 66 от НПК, е за въвеждане в предпоставките на някаква допълнителна възможност, което пак ще подлежи на конкретна преценка за всеки отделен случай.

Между другото, в публичното говорене по тази тема не срещнах коментари за произнесените оправдателни присъди на първа инстанция, където съдебният състав в мнозинството си е от съдебни заседатели в качеството им на представители на обществото. А това е много интересна ситуация - излиза така, че представителите на обществото вземат решение по тези дела, което е в противоречие тъкмо с общественото мнение по тях. Защото, забележете - на следващите инстанции, където съставите са само от съдии, присъдите са осъдителни, а оправдателните са там, където мнозинството са представители на обществото.

Разбирам, но е известно, че са изключение случаите, в които заседателите вземат решение, което е обратно на това на съдията докладчик.

В един от тези случаи – при оправдаването на Илиян Тодоров по т.н. дело "Соло" на първа инстанция, двамата съдии в състава са били на противоположни становища, а заседателите са избрали да подкрепят оправдаването. Това е пример, че когато представителите на обществото са призвани да решат конкретно дело, тяхното решение може да се окаже по-различно от преобладаващото обществено мнение за "правилното" решение. Трябва винаги да се помни, че гласът на съдебния заседател е равен по тежест на гласа на съдията при вземане на решението и в този смисъл и тяхната отговорност е равна.

А как гледате на идеята да се предвиди задължително явяване на подсъдимия пред всички инстанции?

Би могло да се мисли и в тази насока, но дори и това едва ли ще реши проблема.

Действително, ако се въведе задължително явяване на подсъдимия на всички съдебни заседания пред втора и трета инстанция, това ще означава, че всяко тяхно неявяване без основателна причина, ще бъде основание да се търси отговорност. От друга страна, обаче, винаги ще има случаи на постановяване на оправдателна присъда на първа инстанция, след което подсъдимият следва да бъде освободен и пак може да изчезне.

Разбира се, винаги би било предимството, ако едно такова изчезване бъде установено по-бързо, което ще може да се случва при установено задължение на подсъдимия да се явява на всички съдебни заседания. Сега това се разбира едва след окончателното приключване на делото.

Така или иначе, налага се изводът, че генерално и абсолютно решение с някаква законодателна промяна, не може да се постигне.

Има ли отношение продължителността на процеса към проблема с мерките за неотклонение?

Когато имаме производство, което протича дълго във времето, то тогава и мерките за неотклонение се изменят. В резултат само на продължителността на разглеждането на делото, интензитетът на тези опасности, които са съществували в началото, намалява и мерките се променят. В това отношение, работата по създаването на условия делата да приключват в разумен срок, би елиминирало една съществена предпоставки за създаване на подобни проблеми.

Налице са немалко случаи, когато наказателни производства се разтеглят във времето. Вече неведнъж е било отбелязвано, че процедурите в нашия наказателен процес са доста формализирани в сравнение с тези в други държави и това е обект на постоянна критика в мониторинговите доклади на Европейската комисия.

Но дори да приемем, че делата приключват за една година, то при оправдателна присъда на първа инстанция, пак подсъдимият ще бъде с най-лека мярка или без никаква.

Така е и затова казвам, че проблемът е комплексен и има много страни. Не може да се каже, че само на едно място е причината и ако я отстраним, нещата ще тръгнат. Винаги ще има случаи с обратни присъди. Въпросът е, например, кариерното развитие на магистратите да бъде обвързано ясно с броя на отменените от по-горната инстанция актове и причините за това. Ако имаме добре създадени правила за кариерно израстване, това ще гарантира, че шансът за развитие на магистрати, чиито решения и актове впоследствие биват отменяни, ще бъде по-малък. Така ще ограничим и негативното влияние на тези процеси в системата като цяло – чрез качествена атестация и отчитане на пропуските при решаване на делата.

Лансирани бяха и идеи за въвеждането на електронни гривни, за да се осуети бягство на подсъдими, които са с по-лека мярка?

В края на миналата година в Министерството на правосъдието беше създадена работна група, която да разгледа възможностите за прилагането на електронния мониторинг по отношение на мерките за неотклонение и при изпълнение на някои наказания. Работим по това и очакваме резултати в тази насока.

Специално по отношение на мерките за неотклонение, според мен, много позитивен ефект би дал такъв мониторинг върху мярката "домашен арест". Основният проблем при налагането ѝ е, че няма регулация кой трябва да следи за нейното изпълнение. Електронният мониторинг ще даде възможност и за контрол, и за по-малко арестанти.

Би излязло и доста по-евтино в перспектива.

Със сигурност в перспектива това ще доведе до икономии. Надявам се тази година да имаме резултати във вид на предложения за законодателни промени.

Вътрешният министър Веселин Вучков сподели, че забраната за напускане на страната се явява безсмислена като мярка в днешно време и каза, че МВР търпи незаслужена критика. Споделяте ли мнението му, че мярката не е адекватна на времето?

Очевидно в съвременните условия мярката няма този ефект, който е имала преди. Може би трябва да се преосмисли необходимостта от прилагането ѝ.

Какво показва вашата статистика за броя на лицата от последните три години, които имат влезли в сила присъди лишаване от свобода, но са успели да избегнат изпълнение на наказанието?

Статистиката, с която разполагам, е на Главна дирекция "Охрана", което означава, че тя се отнася до лицата, които дирекцията не е открила, но това не значи, че техните присъди не са изпълнени. Възможни са хипотези, при които тези лица са намерени след проведено издирване и са преведени (такъв е терминът) в затвора.

Данните са следните: за миналата година, до декември, са заявени 3111 присъди лишаване от свобода, а са изпълнени 2516. За 2013 г. са заявени 3840 присъди и 3015 са изпълнени. През 2012-а са били заявени 4180 присъди, а изпълнените са 3255.

Очевидно е, че през тези три години има тенденция на нарастване на процента на изпълнените присъди, но оценката дали този процент е висок или не може да се даде само при сравнение с данните от други държави.

През последните години се констатират едни и същи проблеми с условията в затворите. Какво се прави и какво е планирано да се направи за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода? България многократно е осъждана заради тези проблеми и ЕСПЧ подготвя пилотно решение по делото "Нешков и други срещу България", като до приемането са замразени всички висящи жалби.

Ясно е, че условията в затворите са далеч от минималните стандарти и в тази насока са постоянните критики на Комитета против изтезанията. Има и планове, и стратегии, но заложените в тях цели не са постигнати. За съжаление, това е положението към момента. Има частични подобрения в отделни места за лишаване от свобода, но генерално нещата не стоят добре, почти нищо не е направено досега. Предвид очакваното съвсем скоро пилотно решение единственото изискване и абсолютна необходимост е проблемите да започнат да се решават. До момента не сме постигнали стандарта за минимална жилищна площ от 4 кв. м., който е отложен във времето. Боя се, че, докато го постигнем, най-вероятно вече ще има нов стандарт, който пак да гоним.

В този смисъл, периодично през последните години се говори за строителство на нов затвор в околностите на София. За последно през пролетта на м.г. шефът на ГДИН Росен Желязков сподели, че има кандидати за изграждане на затвор при публично-частно партньорство. Има ли развитие по такъв проект?

Тук сме на същия етап, на който сме и по общите подобрявания на условията. Говори се, но няма нищо конкретно. Изискано е от директора на ГДИН да даде своята концепция за построяване на такъв нов затвор, но за бъдещ строеж нямаме развитие.

А от кого зависи да започне процесът? От директора на ГДИН ли?

Директорът на ГДИН трябва да даде разчети от какво има нужда системата – дали от един нов затвор или от повече, с какъв капацитет трябва да е той, дали едновременно с това ще бъде закрит затворът в София или той ще бъда ремонтиран и т.н. Едва след като се очертаят тези параметри, може да се пристъпи към преценка на вариантите за строителство – с публично-частно партньорство, с финансиране от бюджета...

Всички тези неща трябва да се преценят, но към момента няма развитие по тази тема. Има терен в зоната на "Кремиковци", който се смята за подходящ, но не можем да отчетем напредък.

Имате ли какво да кажете на надзирателите, които на 10 януари отново ще протестират, защото заплатите им са най-ниски в сектор "Сигурност" и настояват плащанията им да се изравнят с тези на полицаите. Имате ли решение на тези въпроси?

Към момента не можем да кажем нещо по-различно от позицията, която вече сме изказали публично по техните искания. Ние оценяваме сериозността на проблемите, които те поставят, и сме убедени, че служителите в системата имат право на достойно заплащане при достойни условия на труд. Още повече, че тази тема се обсъжда не от вчера. В предложения от МП бюджет бяхме заложили параметри, които са различни от приетите окончателно. С парите, които бяха отпуснати, няма как да удовлетворим исканията им. Министерството вече отправи призив към служителите в местата за лишаване от свобода за съвместна работа при оптимизиране дейността на двете главни дирекции с цел реализиране на икономии и освобождаване на средства. Бихме приветствали всякакви инициативи в тази насока.

Имате ли идея тогава как да ги убедите да спрат протестите?

Техните искания са финансови. Към момента задоволяване на финансовите им искания, при състоянието, в което се намира държавата, следствие на което е рестриктивният бюджет, не може да има. Всички да са наясно в каква ситуация е държавата и на какво ниво е бюджетът. Работим за свиване на разходи с преструктуриране на ГДИН, търси се възможност за съкращения на не толкова необходими длъжности, но това не може да стане от днес за утре. Ще се представи такъв план от ГДИН и ще гледаме оттам да съкратим разходите.

Беше направен компромис с надзирателите с връщането на 24-часовите смени. Министър Иванов призна, че това няма да бъде посрещнато добре от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, който от години критикува България за тази практика. Беше ли обяснена ситуацията пред комитета и има ли реакция?

В момента сме на етап, в който подготвяме отговора до комитета, който е по техните препоръки. Конкретен коментар в момента не би било коректно да се дава, тъй като докладът още не е публичен.

Миналата година имаше няколко случая на бягства от места за лишаване от свобода. Предприети ли са някакви мерки за подобряване на сигурността?

Ако дефинираме проблем със сигурността, то трябва да се акцентира предимно върху корпусите и общежитията от закрит тип. При местата от открит тип самата същност на режима е в залагането на облекчени мерки и възможността за бягства оттам е много по-голяма и не зависи толкова от администрацията.

За последните 3 години има само едно бягство от корпуси на затвори и от затворнически общежития от закрит тип. Това е бягството на двамата затворници от Софийския централен затвор през миналата година. Мисля, че едно бягство на двама души за такъв период не показва някакви сериозни системни проблеми по отношение на сигурността.

Имате ли актуални данни за какви престъпления най-често се влиза в затвора? Обикновено, най-много затворници са осъдени за кражби.

Повече от половината са за кражби. Няма обаче статистика за осъдените, които изтърпяват ефективно наказание по т.нар. корупционни престъпления (безстопанственост, злоупотреба със служебно положение, подкуп), които са с висока степен на обществена опасност и би следвало лицата, които биват осъдени за такива престъпления да получават ефективни наказания.

Няма статистика, защото няма осъдени или не е изготвяна?

Сега се осъвременяват таблиците и ще се види колко са, но фактът, че не се води такава статистика показва, че броят е пренебрежимо малък. Очевидно имаме провал на институциите в наказването на тези престъпления. Нашите т.нар. "бели якички", ако са осъдени, явно са с такива присъди, които не предполагат да влязат в статистиката на ГДИН.

Миналата година стана известен случай за скандално харчене на държавни средства от бившия заместник-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева за ремонтът на стойност 46 000 лева на ведомственото жилище, което обитава. Ремонтът бе за сметка на "Фонд затворно дело. Министерството провери ли този случай?

Да, правена е проверка, в резултат на която сме констатирали данни за извършено нарушение – неправомерно разходване на средства от бюджета на държавно предприятие "Фонд Затворно дело". Министерството на правосъдието е изпратило сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров с молба да извърши проверка – доколко тези данни осъществяват престъпление.

Г-жа Сапунджиева продължава ли да обитава този ведомствен имот?

Няколко месеца сме правили опит да връчим на г-жа Сабрие Сапунджиева покана за доброволно освобождаване на ползваното от нея жилище. Поради невъзможност такава покана да й бъде връчена лично, тя е била връчена с нотариална покана, с която й е даден едномесечен срок за освобождаване на имота. Този срок е изтекъл на 3 януари 2015 г. и тъй като г-жа Сапунджиева не се е явила в сградата на МП, в момента се подготвя искане до областния управител на София за провеждане на процедура по принудителното й извеждане от имота.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ