Интервюта
Заместник-министър Петко Петков: Прокуратурата понякога оставя впечатление, че е орган за политическа саморазправа
21.01.2015

Реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС) има цел да създаде независим и безпристрастен съд, казва в интервюто Петко Петков, който преди да влезе в екипа на министър Христо Иванов беше наказателен съдия в Софийския районен съд. Според него разделянето на ВСС ще повлияе положително и на прокурорите, които ще трябва да започнат сами да бранят своята независимост. Той е против прекратяване на мандата на кадровия орган на Темида, освен ако неговите членове не решат сами да подадат оставки. Според него тест за политическа воля за съдебна реформа ще бъде изборът на главен съдебен инспектор. Петко Петков смята, че прокуратурата също трябва да се промени към по-добро, защото понякога оставя впечатление, че действа като орган за политическа саморазправа. Проверката на синдика Панайот Велков ще продължи, този път, за да се прецени дали има данни за извършено престъпление, казва още заместник-министърът от реформаторския екип на Министерството на правосъдието.
 Спорът за статута на ВСС се превърна в политически ключ към одобряването на стратегията за съдебна реформа. Толкова ли е важен този въпрос или се използва като претекст за блокиране на реформата?
 Разделянето на ВСС на две камари и премахването на статута му на постоянно действащ орган нямат алтернатива. Това са мерки към първата стратегическа цел на съдебната реформа – създаването на независим и безпристрастен съд. Нито една от двете мерки, приложена самостоятелно, няма да даде необходимия резултат.
 Венецианската комисия и Консултативният съвет на европейските съдии ясно ни посочиха, че във ВСС мнозинството от членовете трябва да са магистрати, избрани от магистрати. Сега членовете на ВСС не са магистрати. Такива са само тримата "големи" – главният прокурор, председателите на двете върховни съдилища. Останалите членове на ВСС, тези от професионалната квота, след встъпването си са изгубили магистратския си статут и са обикновени администратори, избрани от магистрати.
 Вторият много силен аргумент е, че сега малко магистрати, които се интересуват от проблемите на системата, биха се кандидатирали за членове на ВСС. Съдиите, които си обичат работата, трудно ще се мотивират да замразят кариерата си, за да администрират съдебната власт цели 5 години. Последният аргумент е, че влезли веднъж във ВСС, ако той е постоянно действащ, членовете му малко по-малко започват да се откъсват от проблемите на правораздаването. В края на мандата те вече не са наясно с тях.
Кои не искат реформата?
 През заявените позиции могат да се отличат три типа хора. Хора, които изобщо не желаят съдебна реформа. Те отричат както разделянето на ВСС, така и сесийното му действие. Има хора, които желаят да има съдебна реформа и искат тя да се случи. Те подкрепят и двете мерки във ВСС. Третата група са хората, които искат съдебната реформа да бъде симулирана, така че нищо да не промени по същество, но по някакъв начин да отчетем дейност пред Европейската комисия. Според мен, в голямата си част това са хората, които подкрепят разделянето на съвета, но са против въвеждането на сесийното му действие. Те са наясно, че така следващият ВСС с нищо няма да е по-различен от сегашния.
 Къде най-много се желае да се симулира реформа – в съда или в прокуратурата?
 Тези хора са навсякъде. Не смятам, че са концентрирани в съда, прокуратурата или пък сред политиците.
 Разделянето на ВСС изглежда цели основно укрепването на самоуправлението на съдиите. Това обаче няма ли да е удар срещу прокурорите, които ще останат капсулирани под прекия надзор на главния прокурор?
 Действително има такъв проблем, но нека да имаме предвид, че прокурорите по конституция са толкова независими, колкото са и съдиите. Липсата на независимост при прокурорите е плод на специфичния им статут, личното им усещане, а понякога и на развиване някакъв инстинкт за самосъхранение през годините.
 Аз съм бил около 10 години в съдебната система. Аз и много мои колеги никога не сме си мълчали за порочните действия на ВСС, а и на отделни представители на съдебната власт. В същото време не съм чувал никога колегите от прокуратурата да надават глас в защита на правото, против незаконните действия във ВСС или на отделни ръководители в прокуратурата. Може би на прокурорите им липсва вътрешното усещане за независимост.
 Когато те останат сами под надзора на главния прокурор в прокурорската камара във ВСС, може би това ще изиграе значителна положителна роля за изграждане на тяхното чувство за независимост. В този смисъл не биха могли да разчитат недоволството да бъде изразявано само от съдиите, защото адресатите на тяхното недоволство ще са различни.
 Възможна ли е реалната промяна без да има пряк избор на членовете на ВСС от всички магистрати? Това обаче означава, че мандатът на сегашния трябва да бъде прекратен.
 Качествена промяна без пряк избор няма как да се случи. И сега в закона е предвидено магистратите сами да избират своите представители във ВСС, но това трябва да започне да се случва от 2016 година.
 В същото време, не бих се съгласил мандатът на сегашния ВСС да бъде прекратен чрез закон. Напълно възможно е част от мерките за реформа да бъдат заложени с по-дълъг период за влизане в сила. Ако мандатът на ВСС бъде прекратен с промяна в закона, това би поставило в подобна несигурна ситуация и следващите му състави.
 Ако ВСС трябва да си замине, това трябва да е само защото членовете му са подали оставка или пък им е била потърсена отговорност за несгодите, които са причинили на съдебната власт.
 Т.е. ще отлагате реформата, за да покажем на съдебната власт, че е независима?
 Знаково би било да покажем на съдебната власт, че действа в относителна независимост спрямо законодателната и изпълнителната власт.
 Как смятате, имат ли членовете на ВСС достатъчно "заслуги" към съдебната власт, че да е добре да си подадат оставката?
 Част от неудачните им решения през последните две години показват, че има за какво да им се търси отговорност. Впрочем, за цялостното отношение на обществото към съдебната власт огромна заслуга има и ВСС. В този смисъл не съм съгласен, че обикновеният гражданин не се интересува от персоналния състав на ВСС и че промените в начина на конституирането му и организацията на дейността му ще останат незабелязани от гражданите. Те трябва да знаят, че добре функционираща съдебна система ще има само, когато ВСС функционира добре, защото безпринципните решения и задкулисните договорки, ако такива има, рефлектират върху съда и прокуратурата.
Съдебната реформа може ли да мине без конституционни промени?
 По този въпрос конституционалистите са раздвоени. Аз лично смятам, че е възможно Законът за съдебната власт да бъде променен без промени в Конституцията. Но след като има спор, бих апелирал тя да се промени. Особено при положение, че управляващата коалиция се е ангажирала да проведе съдебната реформа. Ние сме наясно, че ако промените бъдат прокарани без промени в основния закон, това би ги застрашило в Конституционния съд. След като е така, нека реформата бъде направена така, че да бъде сигурна.
 Какъв би бил обхватът на тези промени?
 Със сигурност те трябва да засегнат ВСС. Трябва да се намали политическата квота. Чуват се гласове за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, което аз по принцип приветствам, без да съм сигурен как това ще се отрази на натоварването на Конституционния съд. Трябва да има изменения, които да засягат и прокуратурата. В момента обаче идеите за реформа в прокуратурата са в най-суров вид. Вече постъпиха предложения от главния прокурор, които ще бъдат взети предвид при изготвянето на проектите. В момента аз лично нямам твърд отговор каква точно трябва да бъде реформата в прокуратурата.
 Кога ще имате готов проект за конституционни промени?
 В идните два месеца, мисля, ще бъде ясен отговорът на въпроса дали ще има промени в конституцията. Първият тест за възможностите на управляващата коалиция да направи такива, ще бъде изборът на нов главен съдебен инспектор. Тогава ще стане ясно дали ще може да се събере конституционно мнозинство (главният съдебен инспектор се избира с най-малко 161 депутатски гласа, колкото са необходими за промени в конституцията – бел. ред.).
 Какво се знае в момента за нуждите от промени в прокуратурата и какво трябва да се научи тепърва?
 По-голяма част от нуждите й не са ни докрай ясни. Това беше причината да поискаме да се направи международен анализ на прокуратурата. Този одит трябваше да покаже кои са слабите и кои са силните й страни. Сега е ясно, че доколкото ще има такъв анализ, той ще бъде в рамките на мониторинга на Брюксел. На всички е ясно, че прокуратурата трябва да се откъсне
по някакъв начин от прекомерното влияние на главния прокурор. Прокурорите трябва, всеки поотделно, да засилят чувството си за независимост. Независимост не означава безконтролност, а означава да не следваш единствено волята на висшестоящите, а да се подчиняваш само на закона и да съзнаваш собствената си отговорност.
 Как си представяте независимата антикорупционна прокуратура? Какви са рисковете? Кой да ги избира тези хора?
 Представяме си я по сходен на румънския модел. Трябва да гарантираме независимостта на хората, които ще работят в нея. Основното преимущество ще е, че ще се избегнат сегашните слабости в работата на прокуратурата, която в момента не винаги работи добре. Проваля се по някои обществено значими дела. Има проблеми при някои разследвания.
 Рискове при създаване на този орган има. Ако неговите членове не бъдат подбрани добре, той може да се превърне в орган за политическа саморазправа.
Прокуратурата и сега се води за независима по конституция. Главният прокурор ли внася тази зависимост, която пречи при разследването на големите медийни дела?
 Трябва да се има предвид, че част от медийните дела се провалят не поради лошо разследване, а заради това, че Наказателният кодекс не осигурява адекватна наказателно-правна защита на този тип обществени отношения. Същевременно, в някои случаи прокуратурата оставя впечатление, че не разследва определени сигнали, а в други - стоварва цялата сила на НПК върху конкретни лица, а впоследствие се оказва, че те не са извършили престъпление. Ако можем да говорим за зависимост, то е логично тя да не идва от ниските нива в този орган.
 В управленската стратегия на правителството се планира укрепване на капацитета на сегашната спецпрокуратура. Остава неясно как тя ще функционира заедно с новата независима прокуратура?
Първо трябва да си отговорим на въпроса за структурирането на антикорупционната прокуратура. Тя може да е и в рамките на сегашната спецпрокуратура, може да е във Върховната касационна прокуратура, а може да е и в Софийската градска прокуратура. Двата въпроса са неразривно свързани, а отговорът им ще дойде, когато концепцията ни добие по-завършен вид.
 Има ли основание прокуратурата да се сезира за действията на синдика Панайот Велков?
Статутът на синдика е много особен. Министерството на правосъдието внимателно ще проучи този въпрос и, ако намери основания, ще сезира държавното обвинение. От друга страна, ние сме направили публично достояние цялата информация, която сме събрали. Така че прокуратурата може да направи преценка дали да се самосезира за неговата дейност.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ