Интервюта
Заместник-министър Вергиния Мичева-Русева: Случаят „Велков“ показа слабост в системата
02.03.2015

      Случаят „Белведере“ нашумя, след като френският посланик Ксавие дьо Кабан обяви, че се прави опитът за тайно присвояване на българските дружества на френския инвеститор с помощта на съда. Казусът повдигна редица въпроси за работата съда и назначаването на синдици по търговските дела и доведе до отстраняването на един синдик и един съдия. Какво се случва след скандала "Белведере" обяснява в интервю за София Topnovini.bg заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева.

Министерството на правосъдието обяви, че започва поетапна проверка на дейността на синдиците в страната. Колко пъти досега през годините е правена такава "ревизия" на работата на хората, на които съдът може да възлага да ръководят или ликвидират чужда собственост по делата за търговска несъстоятелност?
 
Досега подобни "ревизии" на работата на синдиците не са правени. Имало е проверки по конкретни жалби срещу конкретни синдици по конкретни дела. За първи път с оглед възникналия сериозен проблем във връзка с дейността на синдика Панайот Велков (който беше изваден от списъка на синдиците със заповед на правосъдния министър заради множество допуснати нарушения след казуса "Белведере" - бел. ред.) министърът на правосъдието разпореди да бъде извършена цялостна проверка на дейността на синдиците.
 
Първоначално ще започнем с най-наболелия проблем - обезпечителните мерки, налагани от съдилищата по делата за търговска несъстоятелност, и по-конкретно дали в производство по обезпечителни мерки друг съд по друго дело, различно от делата, проверявани във връзка с дейността на синдика Велков, съдът е допуснал да назначи временен синдик и да лиши дружеството от управителен орган, като назначи за управител този временен синдик. Такава мярка е недопустима по закон, но е постановена.
 
След това проверката ще продължи по отношение на дейността на временните синдици и на постоянните синдици.
 
Редно ли е досега в годините никога да не е правен цялостен анализ на дейността на всички синдици?
 
Добре би било да се прави, защото той би имал функцията на мониторингов анализ. Преглеждайки цялостната дейност на синдиците в цялата страна, ще се установи дали някъде има проблем в законодателството или погрешно прилагани практики в отделни райони на страната.
 
Срещу какво са били най-често жалбите, които досега са ставали причини за започване на проверки срещу отделни синдици?
 
Много често кредиторите се оплакват от мудност или неефективност в работата на синдиците. От друга страна, има оплаквания от страна на длъжници, които твърдят, че синдикът е "разпилял" имуществото им, продал го е на безценица или пък бездейства.
 
Кога се очаква да приключи цялостната проверка на синдиците?
 
Трудно е да се каже, защото има огромен брой дела, които трябва да се проверят. Само в Софийски градски съд (СГС) делата по търговска несъстоятелност през 2012 г. са 87, през 2013 г. са 28 и през 2014 г. - 11. Да не говорим за останалите 28 окръжни съдилища в страната. Надявам се да имаме конкретни резултати и ясна представа какво се случва в страната до края на годината.
 
Има ли вече някакви междинни резултати?
 
Досега сме изискали информация от окръжните съдилища и СГС за броя на делата по несъстоятелност, броя на делата, по които има назначени временни синдици, колко са тези, по които има допусната обезпечителна мярка. Сега обобщаваме резултатите и започваме проверките от СГС, който ще бъде първият проверен съд.
 
От това, с което сте се запознали досега, смятате ли, че казусът с Панайот Велков ще се окаже най-сериозният случай на нарушаване на правомощия?

Вероятно няма да има много други такива случаи. Има получени жалби, но те касаят предимно СГС назад във времето. Това, което се е случвало не е масова практика.  От получената досега  статистика става ясно, че много рядко съдилищата използват обезпечителни мерки в производствата по несъстоятелност.
 
Такива по-скоро се случват в столицата, защо?
 
Това показва, че има пробив, може би уредбата не е съвършена. Затова една от целите, които следва да си поставим в тази проверка, е да установим къде е пропукана системата, къде точно не работи тя и как да я заздравим. Дали само да упражним контрол върху работата на синдиците или по-скоро да установим къде в производството по несъстоятелност има проблем?! Може би трябва да се преосмисли логиката на това производство - дали то трябва да бъде насочено само към осребряване на имуществото и покриване на задълженията към кредитори. Защо да не се дава втори шанс на длъжника, дали той не бъде заздравен, така че да може сам да разплати задълженията си?!
 
Със сигурност, случаят "Велков" показа слабост в системата.
 
Има ли индикации за назначаване на едни и същи временни синдици от определени съдии по дела за търговска несъстоятелност на дружества, какъвто се оказа случаят със синдика Велков и съдията от СГС Румяна Ченалова?
 
Не трябва да се премълчава фактът, че често срещано явление е определени съдии да работят с определени синдици. Но това има и своето положително обяснение - често в по-малките региони няма много синдици, затова съдиите работят с няколко. Освен това е важна и доверителната връзка между синдика и съдията. Честа практика е дадени съдии да работят с определени синдици и това не винаги е лошо. Но ето, че станахме свидетели и на нещо друго.
 
Затова трябва да се помисли за начина, по който се назначават синдиците. Има предложения те да бъдат назначавани на случаен принцип, както се определят съдиите по делата. Но в момента в списъка на синдиците са включени над 250 синдици и е неоправдано по едно дело във Видин да бъде назначен синдик от Перник, например. Дори само разходите за командировъчни биха натоварили неимоверно длъжника, а и е добре синдикът да бъде запознат с района.
 
Прецедент ли е  заповедта на министър Христо Иванов за изключване на Панайот Велков от списъка на синдиците, заради превишаване на правомощията му и неправомерно сключване на договори?
 
Не е прецедент в историята на Министерството на правосъдието. Това е административна мярка, която е налагана във времето назад. Винаги досега се е случвала заради по-леки нарушения. Например, че синдикът не е представил в срок отчета или не е съставил в срок списъка на кредиторите, или не е поддържал изисквания от ТЗ специален регистър. Със сигурност, санкцията за отнемане на права на синдици заради нарушения, не е упражнявана през последните две години.
 
Обжалвал ли е Панайот Велков заповедта за заличаването му от списъка на синдиците?
 
Да, той е обжалвал. В началото на миналата седмица в министерството получихме искане от Върховния административен съд да предоставим цялата преписка по проверката на г-н Велков. В това писмо не беше споменат конкретен номер на дело, вероятно още не е образувано такова, но има подадена жалба.
 
Не е ясно и дали Панайот Велков е обжалвал самата заповед за заличаването му от списъка на синдиците или допуснатото предварително изпълнение на същата. Защото министърът, освен че издаде заповед за отстраняването му от списъка на синдиците, той нареди и предварително изпълнение на заповедта заради обществения интерес и за да не се стигне до непоправими вреди за търговските дружества.
 
Според Вас има ли шанс Панайот Велков да успее с обжалването на заповедта и да върне правата си?
 
Заповедта на министърa беше изключително добре мотивирана.
 
Колко са инспекторите в Министерството на правосъдието, които проверяват дейността на синдиците в страната?
 
Към Министерството на правосъдието, на директното подчинение на министъра на правосъдието, работят 9 инспектори и един главен инспектор. В момента тече конкурс за назначаване на инспектор на една свободна щатна бройка.
 
Трябва да се отбележи, че инспекторите проверяват не само дейността на синдиците, а и на частните съдебни изпълнители (които са над 160 в момента), на държавните съдебни изпълнители (над 220), на нотариусите (над 600 в страната) и длъжностните лица по регистрация към Агенцията по вписванията (около 100 човека). Тоест 10 инспектори проверяват към настоящия момент работата на 1500 човека. А след конкурса за частни съдебни изпълнители (ЧСИ), който се провежда в момента, се очаква да имаме над 60 нови ЧСИ. Предстои и обявяването на конкурс за нотариуси, които се очаква да се увеличат с още 100 нови.
 
Към това трябва да се добавят и негативните обществени нагласи към дейността на ЧСИ. Всеки ден в Министерството на правосъдието постъпват десетки жалби по конкретни казуси. Това налага постоянни проверки на дейността на ЧСИ, тъй като нито един сигнал не бива да остане непроверен.
 
За миналата година инспекторите са направили 31 проверки на синдици, което е нищожен брой в сравнение с извършените проверки на дейността на  ЧСИ и държавните съдебни изпълнители.
 
Видно е, че броят им е крайно недостатъчен. Колко трябва да бъдат инспекторите, за да бъде ефективна работата им по проверките?
 
Поне няколко пъти повече. Може би трябва се помисли и в посока на специализацията им, за да правят те специализирани проверки върху работата на нотариуси, на синдици и т.н. Защото всяка от тези дейности има своята специфика. Инспекторът следва да бъде изключително подготвен, да познава детайлите на работата повече дори от самия синдик, нотариус, ЧСИ. Работата на инспекторите е много важна, тези хора трябва да се ползват с уважение и да имат специален статут в обществото.
 
Неглижирана ли е била фигурата на инспектора през годините?
 
Тяхната роля като стожери на законността в публичната дейност, която осъществяват частни органи, като ЧСИ, нотариуси и синдици, е неглижирана. Не е добре преценено каква е значимостта на функцията им.
 
Синдиците нямат своя камара, свой устав или правилник на работа. Не са общност в момента, за разлика от нотариусите и ЧСИ, които имат свои органи на управление с правомощия да налагат наказания, съобразно уставите им на работа. Време е вече и дейността на синдиците да бъде регулирана. Проверката, която сега тече, ще бъде много полезна и в тази посока, за да подобрим работата им, не толкова да ги накажем. Случаят "Велков" имаше и превантивен ефект, за да не допускаме повече такива явления. Не трябва да стигаме дотам представители на други държави да ни казват, че има проблем. Трябва сами да откриваме пропуските и да ги остастраняваме.
 
Как гледате на случващото се в СГС? Кога ще спре напрежението в този съд?
 
Решението на председателя на ВКС Лозан Панов да предложи човек отвън за и.д. председател на СГС, и то от най-висшата съдебна инстанция, е много добър ход. Това е човек с голям професионален и житейски опит (става въпрос за съдията от ВКС Владимир Йорданов, който поема поста на освободената като председател на СГС Владимира Янева - бел. ред.).  Това ще внесе успокоение в средите на съда и сред колегите и ще реши най-наболелите проблеми.
 
В последните дни се повдигна въпросът за увеличаване на заплатите в съдебната система. Финансовият министър Владислав Горанов беше категоричен, че възнагражденията не могат да бъдат вдигнати.
 
Законът следва да се спазва и това не подлежи на коментар. България е правова държава. Заплатите на магистратите трябва да бъдат актуализирани съобразно закона, въпросът е как да се осигурят необходимите за това средства. Тази преценка е свързана и със съдебната реформа. Безспорно е, че трябва да се оптимизира работата на съдебната система. Има съдилища и прокуратури, които не са толкова натоварени, необходимо е да се преразгледа съдебната карта. Трябва да се оптимизират дейностите и на прокуратурата, и на съда, и на следствието и да се подобри събираемостта на вземанията от разноски и съдебни такси. Оказва се, че те са в голям обем и не са реално събируеми от органите на Министерството на финансите, от НАП, например. Има какво да се направи, за да се увеличават заплатите дори без да се налага увеличение на бюджета, а чрез оптимизация на системата.
 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ