Интервюта
Интервю на заместник министър-председателя и министър на правосъдието Христо Иванов в предаването „Преди всички“ по БНР
11.08.2014

Вашата неправителствена организация работеше по темата за прозрачни назначения в съдебната власт. Тава което се случва може да е своеобразна друга страна на тази прозрачност. Как оценявате персоналните нападки срещу вас?
До известна степен е нормално. Аз мисля, че е функция на медиите в демократичните общества да задават тези въпроси. Желанието ми е колкото може повече да отговоря на фактологичната част от това, което излезе. Аз съм един обикновен гражданин, който рязко прави прехода към публичната сфера. На тази граница е възможно да възникнат въпроси, да се окаже, че има неща, които от моя страна са недоглеждани. Някак си не съм се готвил за министър. Разбира се, има и елемент, който следва от факта, че през последните години в българското общество се натрупа огромен антагонизъм и напрежение. Доста се разкаля публичния терен. Голяма част от нещата, които излизат, са по-скоро в спекулативния регистър.


Може ли да се каже, че сега контра протеста стана протест?
Ако има реални причини да протестират гражданите – винаги съм застъпвал тезата, че трябва да се протестира. За здравето на демокрацията е важно това да продължи.

Днес се очаква да бъде финализирана процедурата около вашите заместници. Във връзка с двама от тях – младите съдии Аглика Адамова и Петко Петков -  се появи и коментарът, че след като "министърът на протеста" пое правителството, сега и Съюзът на съдиите ще си има министерство.

Аз съм изпълнявал гражданския си дълг, участвал съм в множество протести през последните години. След като приключи краткият ми престой като министър, очаквам с нетърпение да се включа в естествената си гражданска роля. В този смисъл е абсурдна тази квалификация. Опитът да се представя протестът като, едва ли не, някаква трайна политическа формация, която има свои министри, е некоректен за мен. Второ – клеймото, че тези мои заместници са свързани със Съюза на съдиите. Това, да се оправдаваме, че имаме съдии, които са активни и не просто си вършат работата добре, но и се ангажират самата общност да се реформира, наистина граничи с абсурда.

Около избора на главен съдебен инспектор, който остана висящ, точно тази съдийска активност не бе оценена. Даже бе обяснено, че изборът се проваля, тъй като няма политическа подкрепа за кандидатите.

Апелирам за това, че когато става дума за назначения на позиции с мандати в съдебната власт, чието присъствие там ще има огромно влияние върху общия климат, върху динамиката на реформата, трябва да заложим на професионални въпроси и критерии. Трябва да заложим на въпроси, свързани с тяхната нравственост и възприятие от колегите им, а не толкова да се занимаваме каква политическа подкрепа има за тях.

Каква е минималната цел, която си поставяте в рамките на вашия мандат?

Главната цел, заради която се заех с поста на служебен министър, е да успеем да завършим работата по стратегията за съдебната реформа. Разбирам, че това звучи като един бюрократичен документ. Все пак трябва да си дадем сметка, че съдебната реформа е изключително сложен и дългосрочен проект.

Какъв е критерият за успех на стратегията?

Сега съд и прокуратура имат единен управленски модел, започвайки от интегрирания съдебен съвет до уредбата на съответните административни ръководители. Прокуратурата, която е вертикална по логиката си институция и съдът, който е хоризонтална по логиката си институция. Реално съдиите нямат шефове, а председатели, които би следвало да бъдат избирани с максимално участие на колегията в конкретния съд, тъй като те би следвало да обслужват, административно, работата на съдебните състави. Докато в прокуратурата е необходимо на всяко едно ниво да има ръководител на екипа, за да стигаме до резултати.
Не можем да обединим двете институции в един управленски модел. Всяка една от тях трябва да диференцира своя модел на управление в рамките на съдебната власт.
Но това е моето мнение. Започваме дискусия. Утре свиквам среща с всички неправителствени организации, които са били както в гражданския съвет към министъра на правосъдието, така и към този на Висшия съдебен съвет. Надявам се на присъствието на всички, които имат експертно отношение към работата на съдебната система.

Правосъден министър сега поема и силовите ресори.  Какво ще е отношението Ви към МВР, ДАНС, ДАТО …?

Иска ми се да говорим не за силов министър, а за правов. Това е една заявка за сериозно структурно отклонение от досегашната практика, в която силното министерство беше МВР, често натоварено с огромни и неособено легитимни и политически функции. Обществото ни извървя доста сериозен път и се осъзнава необходимостта от стриктно налагани законови гаранции и граждански контрол. С тази структурна стъпка президентът дава заявка именно за това.

Реално какво следва от това?

С колегите от двете министерства, с които ще работим, ще трябва да предприемем конкретни стъпки да изчистим множество от въпросите по отношение на работата на службите за сигурност. Ще се опитаме да погледнем практиките с проследяването в интернет по Закона за електронните съобщения, ще анализираме възможностите за по-голяма прозрачност на работата на службите.
Това ще бъде само една първа стъпка, която се надявам следващото правителство да продължи.

По отношение на отбраната, колко сте компетентен?
Имам координационна функция по отношение на внасянето на определени решения в Министерски съвет. Работим като екип с колегите. Всеки от тях в сектор отбрана и сектор вътрешни работи има по-голям опит, от колкото аз имам. Когато говорим за отбрана обаче, трябва да си даваме сметка, че големите рискове пред националната сигурност на България са смесица от съвременни пропагандни, кибератаки и корупционно проникване, което ерозира институциите отвътре. В този смисъл това обединение намира допирни точки в усилията за оздравяване на институционалния ред в страната.   
 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ