Интервюта
Министър Христо Иванов: Всички във властта трябва да се проверяват периодично за корупционен риск
11.09.2014

Всички във властта трябва да се проверяват периодично за корупционен риск

Службите и МВР са били обект на дългогодишна политическа употреба и злоупотреба, казва вицепремиерът и министър на правосъдието

Христо Иванов е роден през 1974 г. Завършил е право в СУ. Специализирал е в САЩ. От 1996 до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това до 2006 г. е независим консултант по проекти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. От 2006 г. досега е Програмен директор на Българския институт за правни инициативи.

- Г-н Иванов, влязохте в министерството с намерение да актуализирате стратегията за съдебната реформа. Какво ще има в актуализацията?
В документа, който беше изготвен по времето на Маргарита Попова през 2010 г., се съдържат всички основни идеи, които трябва да се реализират. Актуализацията няма да бъде нищо радикално ново, няма и нужда. В обществото ни се оформи много по-нюансирана картина за много от проблемите на съдебната система и ние ще я отразим. Например добихме много по-широка представа за целия набор от начини да се оказва натиск върху магистратите. В този смисъл ще се опитаме да изведем на преден план заложените вече идеи за противодействието на този натиск. Първият ни приоритет е гарантиране на независимостта на съда.
- Коя е най-опасната форма на натиск?
Различните форми на влияние не съществуват поотделно. Влиянието върху съда и прокуратурата започва с политическата намеса и търговията с влияние, но крайният успех зависи много от административни и йерархични форми на натиск. И по-скоро като страничен ефект или като рента, извличана от този политико-административен модел, се появяват и икономическите стимули. Често в практиката виждаме случаи, в които натискът се изчерпва с кариерни стимули или с използването на дисциплинарния процес, претоварването с работа, поставянето в зависимост от йерархични решения.
- И какви биха могли да са мерките за изчистване на тези влияния и зависимости?
Първопричината за поддържането на съдебната власт в състояние на зависимост се корени в политическия ни модел на срастване на власт и икономически позиции - целта е осигуряване на безнаказаност и използване на закона като бухалка срещу опонентите. Да започнем от модела на Висшия съдебен съвет (ВСС), в който има твърде голяма квота назначения с политическо участие, което у нас често значи сделки. Нямам предвид само парламентарната квота, но и главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Също така проблем е и интегрирането в един съвет на прокурори, следователи и съдии, което противоречи на международните стандарти, според които органът, който взема решения относно кариерата на съдиите, трябва да е съставен от "мнозинство от съдии, избрани от съдии". На практика имаме един орган, в който има твърде много преплетени форми на влияние и твърде малко ясна отговорност.
На второ място - в Закона за съдебната власт статутът на председателите на съдилища и на ръководителите на прокуратурите е един. Това са институции с различна логика на функциониране и този единен модел не работи добре за нито една от двете. Съдът е хоризонтална институция. Прокуратурата е организирана вертикално. Съдиите не могат да имат началник, а горна инстанция. В резултат на тази унификация административните ръководители на съдиите имат твърде много възможности да оказват влияние върху отделните съдии. Механиката на влиянието върху конкретно дело и съдия неизменно минава през някакви форми на административна зависимост и възможност за оказване на натиск по йерархичен път. Ръководителите в прокуратурата пък нямат достатъчно ясни правомощия и отговорности, за да организират ефективно работата. Отговорът минава през разделянето на ВСС на две камари, и изграждане в рамките на съдебната власт на обособени модели за администриране на двете институции, подчинени на тяхната функция.
- Но във ВСС не се сблъскват съдийско и прокурорско лоби, а групи, които се сформират по други интереси.
Лобитата възникват и съществуват, когато е възможна скрита власт. Трябва да отстраним на първо място структурните предпоставки за възникване на лобита. Да затворим каналите за влияние и тогава тези лобита постепенно ще изчезнат.
- Казвате, че същите хора, но при други условия, биха управлявали добре съдебната власт.
Ако имаме съдийска и прокурорска камара в съвета и съдиите и прокурорите имат възможност пряко да избират своите представители в тях, съм сигурен, че постепенно ще се отключи процес на изчистване. Огромната част от магистратите са почтени хора, които искат да бъдат съдии, прокурори и следователи, а не участници в схеми. Разбира се, освен структурните мерки са нужни и сериозни реформи на атестирациите, на дисциплинарния процес и т.н, с които да гарантираме позитивна селекция, така че в кариерата да израстват само тези, които имат доказани професионални и нравствени качества. Всичко това няма да стане нито еднократно, нито лесно.
- Вече чухме три съсловни организации, които бих определила като казионни - съдийска, прокурорска и следователска, които се обявиха против разделянето на съвета.
Благодаря им за проявената активност. Но ме притеснява, че те казаха единствено какви реформи да не се правят, но не и какви реформи трябва да се направят. Наистина е време за промени и повече не можем да протакаме. Отговорното поведение изисква ангажиране с ясни идеи за сериозна реформа. Не може изготвеният от прокуратурата Функционален анализ да говори за политическото влияние като причина за провала в борбата с корупцията и прокуратурата да няма конкретни предложения как да се справим с този проблем.
- Преди няколко месеца казахте, че ВСС е овладян от главния прокурор и това е новата криза в съдебната власт.
Исторически имаме поредица от примери за различни форми на твърде силно влияние на главния прокурор и лобита в прокуратурата във ВСС и оказване на влияние върху съда. Не може обвинението да решава кой ще стане председател на определен съд. Причината за разделянето на ВСС не е конкретно лице - имаме достатъчно опит да видим, че става дума за структурен проблем. Той е констатиран и от всички авторитетни международни инстанции. Просто няма политическа воля за решаването му. Бездействието на политическата класа, отказът да се прилагат реформите са голяма предпоставка за поддържането на съда в зависимост.
- Мислите ли, че ВСС в този състав може да проведе честен и открит избор за председател на Върховния касационен съд на 25 септември?
Провеждането на честен и открит избор е въпрос на правила и тяхното прилагане. Ще работя с колегите да приложим правилата възможно най-добре. Голямото предизвикателство е да се проведе добре мотивиран избор,така че да е сигурно, че резултатът е основан на ясна и легитимна мотивация.
И все пак случилото се дотук по процедурата оставя ли ви с увереност за качествен избор? Особено след отказа на инат да се върне гласуването с бюлетини.
Радвам се, че колегите от ВСС започват да си дават сметка, че имат проблем с възприятието как протича гласуването и за възможностите на електронната система. Не мисля, че успяха да снемат въпросителните и след организираната от тях демонстрация на електронната система за гласуване. Бих отворил отново темата за връщането на гласуването с бюлетини. Желанието ми е да бъда полезен с поддържането на конструктивен диалог.
- А има ли реални механизми за проверка на кандидатите и особено на нравствените им качества?
Не мисля, че се прави достатъчно за проверката на нравствените качества за различните длъжности, и често остават съмнения. В световен план има много модели за периодична проверка на определен кръг овластени лица за различни форми на прокорупционно поведение, точки на натиск, фактори, които могат да ги поставят в зависимост. Когато един съдия ще бъде номиниран за назначение от Сената на САЩ, му правят няколкомесечна проверка. Тя включва събиране на огромна информация, интервюта със съседи и колеги, внимателен преглед на множество фактори, като например анализ на движението по кредитните карти на кандидатите. Макар поддържането на трайно висок пасив по кредитната карта да не е укоримо само по себе си, то може да се превърне в точка за корупционен натиск и трябва дискретно да се проблематизира. Ако се окаже, че си получил кредит при твърде изгодни условия от банка със съмнителна репутация - това също трябва да бъде засечено. Подобни проверки бяха въведени и в Румъния. При нас се попълват декларации, но никой не ги проверява и анализира системно, не събира допълнителни данни, не задава въпроси. Ако има проблеми - твърде често те се откриват по случайност. Подобни проверки трябва да бъдат въведени в цялата система на администрацията. Що се отнася до магистратите - те трябва да се извършват единствено от органи в самата съдебна власт и при гаранции за запазване авторитета на правосъдието и срещу опити за поставяне в зависимост. Всичко това трябва да бъде част от една внимателно изградена система за етична регулация и наличието на инструментариум за решаване на проблемите, при които санкцията наистина остава като последна опция.
- Като вицепремиер отговаряте и за МВР. Какви са наблюденията ви там?
Службите и МВР са били обект на дългогодишна политическа злоупотреба по различни начини и на различни нива. Те имат нужда от сериозна реформа. В процес сме на формиране на работна група на ниво Министерски съвет. Тя трябва да формулира пакет от мерки, които да оставим на следващото управление, за да започне да се отговаря на препоръките и констатациите на ЕК и в областта на борбата с корупцията изобщо. Предстоящият евродоклад няма да е поредният - № 8. Той ще е №1 за следващия състав на ЕК и ще даде тон за целия мандат. Имаме много да наваксваме, за да установим диалог на доверие със следващата комисия и страните членки. Нашата задача е да оставим един конкретен експертен продукт, който следващото управление да може да използва, ако оцени.
- Като казвате натиск в МВР, в какво се изразява най-силно той?
Знаем за поредица от чистки. Там така или иначе, както и в много други администрации, не можа да възникне трайна система за кариерно развитие, базирана на ясни критерии.
- За чистка в МВР се чува и сега и за връщане в министерството на хора от времето на Цветан Цветанов.
За чистка в МВР ми се струва много преувеличено да се говори, но не мога да коментирам конкретни случаи, това е в прерогативите на министър Йордан Бакалов.

 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ