Интервюта
Христо Иванов: В съдебната реформа е необходим систематичен подход
18.10.2014

Христо Иванов: В съдебната реформа е необходим систематичен подход

Христо Иванов - служебен вицепремиер и министър на правосъдието, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Министерството на правосъдието представи преди дни проект на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. По време на представянето министърът на правосъдието Христо Иванов заяви, че в проекта се залага на решителни промени, без те да бъдат радикални. Проектът на стратегия стана повод още миналата седмица Висшият съдебен съвет да гласува по инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров да бъде поканен министърът на правосъдието Христо Иванов, за да му бъдат зададени въпроси за проектите за изменения на Закона за съдебната власт и на Стратегията за съдебна реформа. Тук е важно да уточнението, че министърът на правосъдието по правило председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, така че отправената покана не е съвсем ясна. Но – какво все пак се предвижда в проекта на стратегия и ще „оправи“ ли стратегията българската съдебна система? Отговорите очакваме в следващите минути от вицепремиера и правосъден министър Христо Иванов.
Христо Иванов: Здравейте.
Водещ: Да започнем, може би с тази случка от предишното заседание на Висшия съдебен съвет – как я разчитате вие – тогава, когато вие бяхте в Люксембург?
Христо Иванов: Вижте, няма нищо особено в тази случка. Аз наистина бях в Люксембург. Колегите са искали да знаят какво се случва. Както може би сте проследили – след това имаше друго заседание, на което ги информирах за представянето на стратегията за плановете за нейното обсъждане за това, че тя е база за дискусия, която ще бъде с отворен край, т.е. служебното правителство не планира да я внася в Министерски съвет или да я финализира по друг начин. Висшият съдебен съвет даде 30-дневен срок на магистратите да изказват становища по документа. Разбрахме се аз да се срещна с всички комисии на Висшия съдебен съвет, така че да проведем секторни обсъждания. На страницата на Министерството на правосъдието проектът е публикуван. Там има и имейл адрес, така че всички граждани и магистрати, които имат желание да изпратят, пък, становище до Министерството на правосъдието, също могат да го направят, така че сме в режим на дискутиране на този документ и след това следващото правителство, редовното ще може да вземе становище какво да направи с него. Важно е обаче да се има предвид, че България трябва да обнови тази стратегия по препоръка на Европейската комисия и тези действия ще трябва да бъдат отчетени в януарския доклад, така че някъде в средата на декември месец вече ние така или иначе трябва да сме решили какво правим с тази тема.
Водещ: Какво предвижда като основни приоритети проектът на стратегия?
Христо Иванов: Проектът на стратегия стъпва на работата на всички правителства досега. Както знаете, оригиналната стратегия беше изработена по времето на госпожа Маргарита Попова и за мен е много важно да отбележа, че това е надграждане на усилията на всички правителства и колеги, които са работили досега. Тя отчита новите обстоятелства, които са настъпили, това, което е било изпълнено и довнася някои нови идеи. Това е един координиран във висока степен пакет от мерки, който се опитва да обхване всички системни проблеми на съдебната власт, започвайки от нейните структурни проблеми. Има доста сериозен пакет от мерки, насочен към борбата с корупцията в съдебната власт, мотивацията и позитивната селекция на кадри сред магистратите, ефективността на прокуратурата, изобщо на борбата с престъпността, въвеждането на нови форми на правосъдие и така нататък.
Водещ: Преди да ви задам следващия въпрос, ви предлагам да чуем част от един наш разговор от края на юли тази година. Надявам се да нямате нищо против.
Христо Иванов: Да, да, разбира се.
Христо Иванов: За съжаление, съдържателна съдебна реформа в България отсъства от години и очевидно наближавайки изборите можем да констатираме, че нито една от големите партии не считат това за свой приоритет и изобщо не смята да заяви сериозни, така сериозни виждания по този въпрос като същевременно всяка анкета с българските граждани за това какви са техните проблеми, неизменно в първите пет вади проблема с липсата на правосъдие и проблемите с наличието на огромна корупция, т.е. докато от страна на гражданите това е един огромен проблем и се осъзнава, има търсене за решение на този проблем, политическата класа отказва да влезе в този разговор по простата причина, че тя харесва това статукво, в което възможността този, който е в силна позиция да влияе на съдебната власт пък осигурява имунитет срещу проблеми с наказателното правосъдие.
Водещ: Освен проекта на стратегия, което не е никак малко, с действията си като правосъден министър, какво направихте, за да не е такава констатацията, която сам изразихте на 28 юли?
Христо Иванов: Вижте, аз не бих твърдял, че това има нещо общо с моите действия, но ми се струва, че след изборите започна постепенно да кристализира едно осъзнаване сред лидерите на, така, политическите партии, че повече това положение, което аз тогава съм описал по този начин, не може да продължава. Наближаването на европейския доклад, така, доста сериозната криза около нас геостратегическа, която, и повече от една кризи, които се случват, встъпването в длъжност на нова комисия, която очевидно ще трябва да започне с нов тон отношенията с България и вътрешнополитическата обстановка след изборите – самият факт, че толкова много, така се фрагментира парламента, че очевидно избирателите не виждат една ясна посока, в която трябва да се върви – мисля, че всичко това доведе и постепенно ще видим една доста по-ясна, така, фокус върху тези теми. Виждате, че това е една основните спорни теми около формирането на управляващата коалиция и аз, самият факт, че се спори по тази тема, вече имах повод да кажа, че за мен е позитивен знак. Самият факт, че тя е фокусът на разговора, означава, че постепенно има осъзнаване за нейната важност. Надявам се стратегията, която ние, проектът за стратегия, която ние изработихме да, всъщност да послужи за една база за, така, фокусирането и за структурирането на този дебат и да подпомогнем взимането на политическо решение, формирането на политическа воля за едни по-решителни реформи, така че да мръднем от тази голяма, така, стагнация, която досега имаше в тази тема.
Водещ: Оптимист ли сте, министър Иванов, казахте, че е позитивно, че този разговор се води на ниво политически сили?
Христо Иванов: Много, много внимателен оптимист съм.
Водещ: Ако този проект, така или иначе остава за следващото правителство и за следващия парламент, какво ще се случи, ако проектът бъде разделен и част от предлаганите реформи се осъществят, а друга част – не? Това проблем ли е?
Христо Иванов: Вижте, проектът е, както казах, систематичен. Т.е. мерките в него са правени с оглед на другите мерки, които той предвижда. Ще ви дам пример. Предвидили сме доста, така, сериозно засилване на мерките за превенция на корупция в съдебната власт, но това предполага и структурните промени, които в други мерки сме предвидили, така че да се гарантира, че тези засили мерки за превенция на корупцията няма да могат да бъдат използвани, така че на свои ред да се превърнат в инструменти на натиск върху съдии и прокурори. Така че аз бих предупредил срещу такъв тип парцелиране на реформата и бих казал, че това крие друг риск – значи, този проект с оглед на всички критики и всички препоръки, които България има, както от Европейската комисия, така и от Парламентарната асамблея на съвета на Европа, така от Венецианската комисия и така нататък. В този смисъл това е, опитали сме се да направим един цялостен, обхватен проект, който да се разреши, да предложи цялостно комплексно решение на проблемите и те само така могат да бъдат разрешени трайно. Разбира се аз бих приветствал, ако следващия колега, който дойде на мое място и следващия парламент изработят по-добри идеи в някакви от секторите и по някои от проблемите, но просто, така, един подбор, чопкане оттук-оттам, просто да се каже, че има някакви действия – няма да бъде адекватен, няма да бъде систематичен подход, а на нас такъв ни трябва.
Водещ: Казвате следващия колега – означава ли това, че ако ви предложат да продължите и да реализирате тази стратегия, вашата позиция каква би била?
Христо Иванов: Вижте, това са хипотези, които, разбирам, че в тези периоди са изключително интересни за медиите и гоните всякакви хора, които попадат в полезрението ви, но не виждам никаква полза да ги обсъждаме. Въпросът е – персоните нямат такова значение. Има значение – тази стратегия, да водим разговор върху нея, върху конкретиката за нея и някак си наистина да формираме политическа воля за нейната реализация или реализация на по-добър пакет мерки. Това е важното и историческото, а не кой ще бъде министър на правосъдието.
Водещ: Ако персоните не са важни, то е важно времето – какво е времето необходимо за реализацията на тези реформи?
Христо Иванов: Благодаря за този въпрос, защото той е много важен. Ние наистина трябва да си дадем сметка, че съдебната система е една много сложна и инерционна система и този пакет от мерки по никакъв начин, и аз много, така, искам ясно да подчертая – не предвижда еднократни действия. Нали, спомняте си храбрия шивач, който обещаваше седем с един удар. Напротив – тази стратегия е седемгодишна стратегия. Тя е ориентирана към следващия програмен период. Тя в много голяма степен се опитва да използва оптимално ресурсите, които европейските фондове дават, за да инвестира в развитие на съдебната система и аз искам да кажа – разбирам, че това звучи, може би, плашещо – седемгодишен период, но трябва да разберем – ако искаме наистина трайна и дълбока реформа, тези неща стават, така, отнемат време и ако не се фокусираме върху реалистичен план, всеки, който обещава краткосрочни, еднократни мерки, просто тук ще пипнем Конституцията, там малко ще уволним един човек, това просто няма да сработи и съвсем скоро ще се окажем на същата нулева точка. За да мръднем от кота нула, ни трябва реалистичен план и този план аз вярвам, че няма как да отнеме по-малко от няколко години. Разбира се в стратегията, така, голямата тежест пада на първите няколко години. След това има мерки, които просто продължават да се прилагат. Но това е една постепенна стратегия. Това е една сериозна стратегия. Тя произвежда много от знанието, което е необходимо, за да… Защото има проблеми, по които ние не сме докрай сигурни каква е диагнозата, какви са проблемите. Трябва да се направят допълнителни изследвания, да се събере информация – стратегията също това го предвижда.
Водещ: И тъй като е ясно, че една реформа няма определен край и завършек и всъщност това е процес, ако приемем хипотетично, че този проект на стратегия бъде осъществен, какво следва след това, министър Иванов, в процеса за развитие на съдебната система в България?
Христо Иванов: Вижте, разбира се институциите по принцип, тъй като са живи организми, колективни, те никога, така да се каже, не изпадат в едно перфектно състояние, в което оттам-нататък просто греят на хоризонта. Те имат живот, трябва да се поддържа тяхното добро състояние постоянно – именно това е смисълът на демокрацията – на постоянните избори, на сблъсъка на идеи и така нататък. Точно затова демократичните режими са много по-жизнени, оказва историята и много по-устойчиви на всякакви промени, но ние тези проблеми, които имаме, имаме, в съдебната система имаме сравнително ясни индикатори за това дали се движим добре и дали напредваме от една страна именно обществено мнение, което, знаете, не е особено ласкаво към съдебната система – тя има доста ниски рейтинги и трябва да се положат огромни усилия, за да получи по-добро доверие. Аз искам да кажа, че това е много важно и за самите магистрати. Ето, и днес имах среща с група прокурори, които са чудесни професионалисти, които болеят наистина за своята работа и си мислех – тези хора абсолютно заслужават да имат много по-добро отношение на обществото към себе си и към своя труд. Така че това е един индикатор. Друг индикатор е европейския мониторинг. Там е формулирано, че всъщност той съществува, защото качеството на работа на институциите в съдебната власт е под нивото, което е необходимо за една европейска членка. Ние трябва да достигнем в това отношение и то не просто, така, следващите по ранг, а би трябвало да сме амбициозни, да искаме да сме някъде, поне в средата на ранга. Също така има поредица, създават се инструменти диагностични на Европейския съюз, които отчитат различни аспекти от качеството на работа на правосъдието и така нататък, така че съвсем не сме лишени от, така, измервателни критерии и инструменти, по които да се ориентираме как се движим и аз съм сигурен, че ако наистина сериозно се захванем с това, нашата политическа класа, органите, които администрират съдебната власт, прогресът няма да закъснее, няма да закъснеят и позитивните ефекти.

 

 

 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ