Последни новини
Ще строим нов затвор до София
11.05.2014

Как се пробива дупка в стена на затвор, г-н Желязков?
- Това тепърва ще се изяснява, факт е, че е направен отвор, факт е, че е премахната решетката. Въпрос на време е да се установи как е станало.
- Нима още не знаете как са го направили бегълците от Софийския затвор Николай Николов-Шатката и Хосе Мартинез? Защо никой не ги е контролирал? Или определени надзиратели удобно са си затворили очите? Да не би вече да е нормално затворът да е разграден двор?
- Когато има бягство от охраняван затвор, нищо не е нормално.
По принцип има лишени от свобода, които осъществяват трудова дейност, и по стечение на обстоятелствата някой път остават извън контрол и надзор. Те имат по-свободен достъп, за да могат да работят. Гласувано им е доверие, назначени са от комисия, която е колективен орган. Друг е въпросът, че самите лишени от свобода вероятно дълго са планирали бягството.
Не ме разбирайте погрешно -за станалото няма оправдание.
- Не е за вярване - бягство като на кино!
- Сцените от киното се заимстват от реалността.
Имаме много груби пропуски. Но по „горещите следи" сме установили механизма на извършване на бягството и сме подали цялата налична информация на органите на разследването. Изграждането и проверяването на версии не е в нашите прерогативи.
Може би е налице и тенденция. Произшествията станаха в празнични и почивни дни. В този период от време действа заповед на главния директор за повишено внимание. Във всяко поделение всеки конкретен ръководител на затвор дублира тази заповед. Без да прехвърлям вини, ви казвам - в случая топката, образно казано, остава у надзорно-охранителния състав, който носи службата. Затворът е йерархична система, в която всеки конкретен служител има периметър на действие. При наличието на заповеди, в които конкретно са описани задълженията на всеки, за пропуските се носи персонална отговорност. Включително и за неупражнен контрол. За изясняване на конкретните вини в момента текат дисциплинарни производства.
- Липсват отговорите.
- Наясно съм, че обществото се нуждае от отговори. Но те не бива да са прибързани, а убедителни. Ако наказанието не е наложено законосъобразно, то губи смисъл.
- Това е така. Но предвиждате ли и някакви ограничения поне за работата в пароцентралата в Софийския затвор? Оставам с впечатлението, че там се пращат хора на доверие.
- Не споделям тази теза. Затворът е механизъм, в който има длъжности, които се изпълняват от лишени от свобода, това е част от тяхната ресоциализация.
- Включително в този случай - до парното са допуснати очевидно рискови „елементи"?
- Донякъде сте права - има пропуски и при преценката на техните личности, и при назначаването им на тази работа. Както и в контрола по изпълнението й.
- С встъпването си в длъжност влязохте в окото на бурята. Извън последните бягства - къде според вас са основните проблеми на затворите и какви приоритети сте си набелязали?
- Не съм и помислял, че първите ми изяви ще са свързани с бягства от затворите... Но имам
опит и в тази сфера - все пак съм оглавявал Варненския затвор.
Що се отнася до приоритетите - по този въпрос имаме единодушие както със зам.-министър Илия Ангелов, така и с г-жа Зинаида Златанова. Визията ми за развитието на системата е свързана с решаване на проблемите със свръхпренаселеността в местата за лишаване от свобода, лошата материална база и кадровия потенциал.
- Колко души има в затворите в момента?
- Малко над 8000 лишени от свобода. Популацията в различни периоди е варирала от 9000 до 12 000. В момента сме в минимума. Това се дължи и на въвеждането на наказанието „пробация", при което осъденият се държи под контрол, но не влиза в затвора. В това отношение законодателството ни е синхронизирано с европейското право и мисля, че имаме ресурси с още по-бързо темпо да въведем новите стандарти.
Ще стане в няколко посоки - реорганизация, преструктуриране, обучение на персонал, рестартиране на европейски проекти, свързани с изграждане на нови места за лишаване от свобода.
- Какви са намеренията ви за нов затвор?
- Той не може да се изгради по друг начин освен с публично-частно партньорство. Наясно съм, че този термин предизвиква криви усмивки и какви ли не подозрения. Затова ще го кажа по-просто - при публично-частното партньорство държавата не влага пари за изграждането на нов затвор, инвестициите са частни. И те се изплащат в продължение на години не чрез директни парични преводи, а чрез прихващане. Въпрос на обмислена и трезва държавна политика.
Темата не е непозната за България. В далечната 1922 г., когато е приет Законът за работата на затворниците по времето на Александър Стамболийски, са построени повечето затвори в България. (В момента те са 12 плюс този за малолетни в Бойчиновци - б.а.). Единственият затвор, платен от държавата и данъкоплатците, е Софийският. Всички други са изградени на базата на публично-частното партньорство.
Личната ми мисия е да дадем нов старт на този процес.
На база на публично-частното партньорство ще бъдат привлечени фирми, които са известни в цял свят в този бранш и имат опит в над 115 страни с традиции в затворите.
На този етап може да се говори само за кандидати. Запалих се по тази идея. И не съм първият, за публично-част ното партньорство е говорено и преди (особено горещ негов привърженик беше зам. -министър Димитър Бонгалов от кабинета на тройната коалиция - б.а.)
- И пак ли в София ще е затворът?
- В границите на столицата, но не в центъра. Не е нормално централният затвор, където се предполага, че ще са най-известните престъпници, да е на 3-4 километра от най-важните административни сгради на държавата, включително парламента, президентството, Министерския съвет.
Световният опит е категоричен - дори и за да се заглушават разговорите по GSM, затворите трябва да са извън територията на самия град.
В съседна Турция например няма затвор, който да е на по-малко от 5 километра от населено място.
А ние, каквито и действия да предприемем с оглед предотвратяване влизането на забранени вещи, сме уязвими откъм телефонни сигнали и прочее. Така ще си решим и големия проблем с вкарването на GSM-и в затворите. Те просто ще се обезсмислят.
- Евросъдът в Страсбург подготвя пилотно решение за условията в българските затвори. Това означава, че решаването на проблема вече не търпи отлагане, иначе ще последват политически санкции. Какъв ще е вашият отговор?
- В никакъв случай няма да е скриване от проблема.
факт е, че в сравнително новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража изпълнението на европейския норматив за 4 кв. м минимална площ на затворник бе отложено за 2019 г.
Но какво излиза? Че дотогава държавата ще налива средства да изплаща обезщетение на затворници, които са я осъдили в Страсбург за нечовешки и унизителни условия в килиите, вместо да се заеме генерално с решаването на проблема ли? За мен това не е верният отговор.
Построяването на нов затвор или модернизирането на съществуващите ще излезе далеч по-евтино. Но всичко зависи от финансовото обезпечаване.
Да не забравяме, че и Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа неведнъж е излизала с препоръки за модернизация на местата за лишаване от свобода.
В същото време е добре обществото да бъде информирано, че у нас е проблем материалният ресурс, но иначе системата ни на изпълнение на наказанията дори е пионер в някои области. Уникални сме със зачитането на два работни дни като три дни изпълнение на присъда. Няма го в нито една друга система в Европа.
- След последните бягства синдикатът на надзирателите поиска среща с ръководството на затворите и на министерството. Тезата им е, че всички нива са виновни за станалото. Ще направите ли такава среща?
- Да. Но нека да е ясно - всички сме служители на една система, проблемите са общи и не трябва да се делим на синдикати и на останали служители.
Всички заедно трябва да работим за утвърждаване имиджа на тази система. Ние изпълняваме крайната фаза на наказателния процес и по една или друга причина сме се поставили в положение да бъдем игнорирани от обществото, трудът ни да остава незабелязан и обругаван. Заставам зад всеки служител, който отговорно и законосъобразно си изпълнява задълженията, но ще съм безкомпромисен към всяка проява на разюзданост и неуважение. Затворническата система не е династия. В нея на първо място е професионализмът.
- Кой от 12-те затвора е най-тежкият в момента?
- Най-тежко в момента е в бургаския затвор, тъй като по една или друга причина там се концентрират всички неблагоприятни последици. Пренаселеност, лоша материална база и липса на ръководство. Традиционно тежки затвори са софийският, варненският, пловдивският.
- А със следствените арести какво е положението?
- Скоро имахме разговор с бивши колеги в местата за лишаване от свобода. Преди 10 години са функционирали 99 ареста, в момента са около 40. Предстои редуцирането им, тъй като наистина след измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс съдопроизводството се движи в по-съкратени срокове и не се получава т.нар. надлежаване в самите арести. Трябва да проявим решителност и да ги редуцираме, така че да останат общо 7-8 в най-големите градове. Първият арест, който ще бъде закрит, е този в Сливница.
***
На 28 април Росен Желязков застана начело на Главната дирекция на лхестатаза лишаване от свобода.
Той е на 47 години, роден е във Варна, завършва средното лхилиционерско училище в Пазарджик, после Висшия институт на МВР със специалност право. Прелгинал е през всички нива в структурите на МВР. Бил е сержант в специализирано поделение 3а охрана на обществения ред, оперативен работник по крилхинална линия и началник на полицейски участък в Св. св. Константин и Елена. Работил е като прокурор във Варна. От 2001 г. е директор на затвора в града. Асистент е по наказателно-изпълнително право във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър".
***
 


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ