Последни новини
Работна среща на тема "Изпълнение на решенията на ЕСПЧ за условията на задържане и за ефективните вътрешноправни способи срещу това нарушение"
16.12.2014

    Какви са стандартите в практиката на ЕСПЧ по делата, свързани с условията на задържане и какво е особеното по българските дела, какви способи се използват в други държави за предотвратяване на нарушения и обезщетяване на допуснати нарушения, произтичащи от условията в местата за задържане, какви са възможните мерки за преодоляване на пренаселеността в затворите.  Тези и редица други въпроси ще се обсъждат по време на двудневна работна среща на тема „Изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека относно условията на задържане и ефективните вътрешноправни способи за оспорване на тези условия“, която ще се проведе на 18 и 19 декември 2014 г. в София
     Срещата е организирана съвместно от Съвета на Европа и Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ към Министерство на правосъдието. Тя ще бъде открита от заместник-министъра на правосъдието Андрей Янкулов, а от българска страна в нея ще вземат участие магистрати, представители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ към Министерство на правосъдието, на омбудсмана на Република България, както и представители на неправителствени организации.
    Лектори на събитието ще бъдат експерти от Съвета на Европа, както и представители на българската съдебна и пенитенциарна система, сред които г-н Фредрик Сунберг, заместник-директор на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Съвета на Европа, г-н Джеймс МакМанъс, бивш комисар по разглеждане на жалби, отнасящи се до затворите в Шотландия, професор в Каледонския университет в Глазгоу, Великобритания, г-н Мауро Палма, председател на Съвета за сътрудничество по въпроси в областта на затворническото дело към Съвета на Европа и съветник на министъра на правосъдието на Италия, г-н Евгени Боев, юрист в Регистратурата на ЕСПЧ. От българска страна участие ще вземат г-жа Милена Коцева и г-жа Мария Димитрова, правителствени агенти в Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“, г-жа Таня Куцарова, съдия във ВАС и г-н Сава Петров, прокурор от ВКП.
     Провеждането на работната среща е насочено към осигуряване съдействие на българските власти за очертаване на възможните насоки на действие с оглед привеждане в изпълнение решенията на ЕСПЧ, отнасящи се до условията в местата за задържане.
      Представените теми и дискусиите по тях следва да спомогнат за установяването на кръга от мерки и действия, необходими за преодоляване на неглижираните с години  проблеми в тази област. По-конкретно, работната среща ще се фокусира върху средствата за предотвратяване и обезщетяване на допуснати нарушения, произтичащи от условията в местата за задържане.
    Провеждането на срещата е от изключителна важност в настоящия момент не само поради обстоятелството, че ЕСПЧ постанови поредица от решения, констатиращи, че условията за задържане в България не съответстват на изискванията на Европейската конвенция, но и поради наличието на значителен брой новопостъпващи жалби, засягащи този проблем. Стигна се дотам, че през март 2014 г. ЕСПЧ изпрати официално на българската страна шест жалби с оплаквания за лошите условия в няколко затвора на територията на страната, като в най-скоро време се очаква Съдът с решение да постанови дали посочените в тези шест жалби обстоятелства разкриват наличието на системен проблем за страната, изискващ прилагането на т. нар. „пилотна процедура“.
Системният проблем с лошите условия и пренаселеността в местата за лишаване от свобода е отбелязван в редица доклади на Комитета за превенция на изтезанията, постановени в резултат от посещения на този орган в местата за лишаване от свобода по реда на Конвенцията за предотвратяване на изтезанията, по която България е страна от 1994 г.
     Изпълнението на осъдителните решения на ЕСПЧ се разглежда от Комитета на министрите в делата от групата „Кехайов“. Проблемите  се отнасят най-общо до нечовешко и унизително отношение към жалбоподателите поради лошите условия на задържане в арести и в затвори за различни периоди от време, дължащи се по-специално на пренаселеност, лоши хигиенни и битови условия, липса на постоянен достъп до течаща вода или тоалетна, ограничени възможности за дейности извън килиите, липса на дневна светлина и лошо качество на осигурената храна. Някои дела повдигат също и въпроса за ефективността на вътрешноправните средства за защита, с които лишените от свобода разполагат, за да подават жалби във връзка с условията на задържането им и да получат подходяща защита. В немалко решения ЕСПЧ критикува българските съдилища за техния формален подход относно доказването на душевно страдание, дори в ситуации, при които съдилищата са констатирали, че битовите условия са проблемни, предвид член 3 от Конвенцията. Българските съдилища са отказвали обезщетение, считайки фактите, потвърждаващи лошите условия на задържане, за недостатъчно доказателство за претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди. Също така, ЕСПЧ критикува съдилищата за това, че не са взели предвид кумулативния ефект на условията на задържане върху жалбоподателя и автоматичното прилагане на специален режим на изтърпяване на наказания спрямо затворници, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
    Член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека  забранява нечовешкото и унизително отношение. Член 13 от Конвенцията изисква държавите, които са страни по нея, да въведат ефективно вътрешноправно средство за защита, което позволява да бъде разгледано по същество оплакване по Конвенцията и да бъде осигурено подходящо удовлетворение. Едно ефективно средство за защита относно условията на задържане следва да осигурява на лишените от свобода достъп до независим орган, компетентен да разгледа техните жалби. Средството следва да може да прекрати всяка ситуация, считана за нарушение на Конвенцията (превантивно средство), и ако е необходимо да присъди обезщетение за периоди на задържане при лоши условия (компенсаторни правни средства за защита). Такъв орган следва да може да взема задължителни и подлежащи на изпълнение решения. Превантивните и компенсаторните средства следва взаимно да се допълват.
ЕСПЧ е установил, че в много държави съществуват структурни проблеми, свързани с лоши условия на задържане. Пренаселеността и липсата на медицинско обслужване често се сочат като причини за нарушения на Конвенцията. Съдът смята, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията поради силна пренаселеност, когато жилищната площ на едно задържано лице настанено в обща килия е под 3 кв.м.
     Когато жилищната площ на едно лице, настанено в обща килия, е между 3 и 4 кв.м, Съдът приема, че е налице нарушение на член 3, когато, освен липсата на достатъчна жилищна площ съществуват и други проблеми, като например липса на осветление и вентилация, недостатъчен достъп до дневна светлина и чист въздух, недостатъчно отопление и липса на елементарни хигиенни условия или невъзможност за използване на тоалетна без видимост от други лишени от свобода лица. Съдът обаче смята, че не е налице нарушение на член 3 от Конвенцията, когато жалбоподателите са се ползвали от значителна свобода на движение извън килиите в рамките на цялата територия на затвора от момента на ставането си от сън до вечерта, когато биват заключени в килиите си (Стела и други срещу Италия, § 53).

Колеги,
програмата не предвижда присъствие на журналисти, доколкото това е работна среща, а и поради размера на залата. Но при заявено от Вас желание, бихме могли да осигурим възможност за интервюта с участниците, както и с г-жа Милена Коцева.


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ