Последни новини
Проф. д-р Ангел Калайджиев: За обезпечителните мерки в производството по несъстоятелност
19.02.2015

   1. Възможността за налагане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност е уредена в чл. 629а от Търговския закон (ТЗ). Тази разпоредба беше въведена през 1998 г., като впоследствие алинея 1 беше изменена и допълнена.
    Предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ разкриват сходство с обезпечителните мерки в общия граждански процес, тъй като, както и те, целят да осигурят възможност за осъществявяне правата на молителя след постановяването на решението по съществото на спора. 

   2. Кога могат да се налагат привременни обезпечителни мерки?
    Предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат само по висящо производство по несъстоятелност.
 Компетентен е съдът по несъстоятелността.
     Както при обезпечаването на исковете, налагането на предварителни обезпечителни мерки изисква наличието на обезпечителна нужда. В закона няма дефиниция на термина „обезпечителна нужда”, но съдържанието му може да се изведе от разпоредбата на ал. 1 на чл. 629а ТЗ – интерес от „запазване имуществото на длъжника”. Мерките са насочени към запазването имуществото на длъжника, докато трае производството по разглеждане на молбата за откриване производството по несъстоятелност. Обезпечителна нужда е налице, когато е налице опасност от намаляване на имуществото на длъжника или на неговата стойност и запазването му във вида, в който се намира към датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Меродавни са не само предприети, но и очаквани действия на длъжника, които могат да бъдат както правни, така и фактически. Обедняването на длъж-ни¬ка мо¬же да се състои както в на¬ма¬ля¬ва¬не на не¬го¬вия ак¬тив – от¬каз от пра¬во, без¬въз¬мез¬д-но опрощава¬не, изпълнение на чужд дълг без пра¬вен ин¬те¬рес, та¬ка и в уве¬ли¬ча¬ва¬не на неговия пасив – обезпе¬ча¬ва¬не на чужд дълг чрез поема¬не на ипо¬те¬ка. Намаляването на имуществото може да се извърши и чрез фактически действия – например унищожаване, повреждане или укриване на вещи.
    Обезпечителната нужда не се предполага. 
       3. Кои са условията за налагане на привременните обезпечителни мерки?
      Мерките могат да бъдат допуснати по искане на кредитор, който е страна в производството по несъстоятелност – както на кредитора, който е подал молбата за откриване на производството, така и на присъединилия се до приключване на първото заседание по делото кредитор. Те могат да бъдат наложени служебно и от съда, независимо дали кредиторът или длъжникът е инициирал производството по несъстоятелност. 
     Когато обезпечителните мерки се налагат по молба на кредитор, съдът трябва най-напред да установи, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е допустима – т.е. подадена е от лице, което твърди, че е кредитор или длъжник, и в нея се съдържа твърдение, че длъжникът е неплатежоспособен и/или свръхзадължен. Твърдението трябва да бъде конкретно, т.е. в молбата за откриване на производството трябва да са посочени конкретни факти,  от които може да се направи извод, че длъжникът е неплатежоспособен и/или свръхзадължен. В молбата трябва също да са изложени определени факти, от които може да се обоснове обезпечителната нужда на молителя.
    Съдът следва, на второ място, да провери основателността на молбата. Той следва да прецени дали са налице убедителни писмени доказателства (други доказателства не могат да се представят и обсъждат от съда) – чл. 629а, ал. 2, т. 1 ТЗ, за вероятното съществуване на вземане на кредитора, за финансовото състояние на длъжника – вероятната му неплатежоспособност или свръхзадълженост, и за обезпечителната нужда. Представените документи не трябва да будят съмнение за тяхната автентичност. Доказателствата трябва да са убедителни. Убедителни по смисъла на чл. 629а, ал. 2, т. 1 ТЗ са тези доказателства, въз основа на които общата преценка на съда води до извода, че от установените в тези документи факти може да се направи извод за конкретна необходимост от запазване имуществото на вероятно неплатежоспосбния или свръхзадължен длъжник. Преценката е комплексна и фактическа, т.е. тя трябва да бъде съобразена с конкретните факти. При липса на убедителни писмени доказателства съдът може да допусне предварителни обезпечителни мерки, ако кредиторът представи обезпечение в определения от съда размер (и в определен от съда срок) за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен – чл. 629а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение, дори и когато молбата на кредитора е подкрепена с писмени доказателства – чл. 629а, ал. 3 ТЗ.
 Когато обезпечителната нужда е констатирана служебно от съда (макар това да не е изрично предвидено в закона), по делото трябва да има събрани убедителни писмени доказателства, въз основа на които съдът да направи обоснован извод, че е необходимо налагане на мерки за запазване имуществото на вероятно неплатежоспособния и/или свръхзадължен длъжник.
    При произнасяне на основателността на искането съдът трябва да прецени адекватността на поисканите мерки на обезпечителната нужда, като той може да наложи всички или някои от мерките, които счете за подходящи. В случай на липса на обезпечителна нужда или неадекватност на мерките съдът отхвърля молбата. Съдът не може, когато е сезиран с искане на кредитор, да наложи обезпечителна мярка, която не е поискана.  
     Съдът налага мерките с определение.
 
      4. Какви са особеностите на привременните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ?
     Мерките имат привременен характер, защото все още не е решен правният спор относно неплатежоспособността и/или свръхзадължеността на длъжника. Те имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
   Обезпечителните мерки, които законът предвижда, са неизчерпателно изброени в чл. 629а, ал. 1, т. 1 – 5 ТЗ. По-голям практически интерес представляват мерките по чл. 629а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ТЗ, поради което внимание ще бъде отделено само на тях.  
    Първата от тях е назначаването на временен синдик – чл. 629а, ал.1, т. 1 ТЗ. Съдът по несъстоятелността не е обвързан от предложения от молителя временен синдик. Функцията на този временен синдик е по-ограничена в сравнение с функцията на временния синдик, назначаван с решението за откриване на производството по несъстоятелност (както и на избрания от събранието на кредиторите синдик). Той може да осъществява само правомощието по чл. 635, ал. 1 ТЗ – а именно да упражнява надзор върху дейността на длъжника, който може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика съобразно мерките, наложени от съда с определението по чл. 629а, ал. 1 ТЗ. Временният синдик не може: да представлява длъжника, като извършва правни действия – например да сключва договори от негово име; да управлява текущите дела на длъжника – например да уволнява и назначава работници и служители; да води търговските книги и търговската кореспонденция на длъжника; да издирва и уточнява имуществото на длъжника; да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът; да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела; да събира паричните вземания на длъжника и да внася полученото в особена банкова сметка; да се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване, с разрешение на съда; да издирва и уточнява кредиторите на длъжника; да извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества. Разбира се, временният синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ не може да извършва действията, за които е необходимо да е открито производство по несъстоятелност – например да предлага оздравителен план, да свиква и организира събранията на кредиторите по определение на съда; да осребрява имуществото от масата на несъстоятелността. 
    Съгласно чл. 629а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ съдът, пред който се гледа делото за откриване на производството по несъстоятелност, може да налага „други обезпечителни мерки”. Мерките по чл. 629, ал. 1, т. 2 ТЗ не са изчерпателно изброени. Те се налагат по преценка на съда. Тези мерки обаче трябва да бъдат подходящи и да бъдат съобразени с фазата, в която се намира производството по несъстоятелност. Съдът не може като предварителна обезпечителна мярка да налага мерки, които няма да обезпечат решението за откриване на производството по несъстоятелност, ако такова бъде постановено, а ще затруднят неоправдано дейността на длъжника – например мерки, които налага едва с решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност като обща възбрана и запор. Съдът не може да налага и мерки, които въобще нямат характер на обезпечителни мерки, а представляват действия, с които се ограничава дееспособността на длъжника като прекратяване правомощията на органите на длъжника и лишаване на длъжника от правото му да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
   Член 629а, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 642 ТЗ предвижда, че съдът може да допусне „предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника”. В тази хипотеза съдът може да наложи само такива обезпечителни мерки, различни от мерките по чл. 629а, които са конкретно предвидени в закона – например извършването на опис на имуществото на длъжника съгласно чл. 652 и чл. 653 ТЗ.
 
      5. Какви са възможностите за защита на длъжника срещу незаконосъобразните действия на съда и синдика?
      Ако съдът допусне обезпечителна мярка в нарушение на чл. 629а, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ТЗ – например прекрати правомощията на органите на длъжника и овласти синдика с правото да управлява текущите дела на длъжника и да го представлява, както и при други нарушения на процесуалния и материалния закон, длъжникът може да обжалва определението за постановяване на мерките в 7-дневен срок от получаване на съобщението – чл. 629а, ал. 6 ТЗ. Определението подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението му – чл. 629а, ал. 7 ТЗ. Определението на въззивния съд, с което се произнася по жалбата, не подлежи на касационно обжалване – чл. 613а, ал. 3 ТЗ.
    Длъжникът разполага и с други мерки за защита – той може да поиска от съда да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването – чл. 629а, ал. 5 ТЗ.   
    Извършените от синдика правни действия извън рамките на чл. 629а, ал. 1, т. 1 са порочни – сключените от синдика от името на длъжника сделки са нищожни, процесуалните действия, извършени от синдика от името на длъжника, са недопустими, тъй като са извършени без представителна власт, и т.н. Те могат да се оспорват по предвидения в закона ред – например длъжникът може да се защищава срещу порочните сделки на синдика с иск или възражение, той може да подава жалби срещу недопустимите процесуални действия на синдика и т.н. Длъжникът може да подаде молба до съда да наложи на синдика глоба по чл. 663, ал. 1 ТЗ, както и по всяко време да иска от съда да освободи синдика, тъй като той застрашава неговите интереси – чл. 657, ал. 2 ТЗ. Длъжникът може също да подаде сигнал до министъра на правосъдието да изключеи синдика от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици – чл. 655, ал. 3 ТЗ. Длъжникът може и да предяви срещу синдика иск за обезщетение за виновно причинените му от последния вреди – чл. 663, ал. 3 ТЗ.   
 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ