Последни новини
Дело Караахмед срещу България: ЕСПЧ прие нарушение на правото на религия и отхвърли другите оплаквания на жалбоподателя
24.02.2015

По повод на някои публикации в медиите от днес във връзка с постановеното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) по делото „Караахмед срещу България“ и с оглед на това, че решенията на Съда, особено по дела предизвикващи голям обществен отзвук, трябва да се разчитат правилно, за да бъде обществото коректно информирано, Министерство на правосъдието смята за необходимо да отбележи, че ЕСПЧ e установил нарушение само по едно от всичките оплаквания в жалбата на г-н Вели Караахмед.
Жалбата на българския гражданин Вели Караахмед засяга събития от 20.05.2011 г., пред мюсюлманския храм Баня Башъ по време на петъчната молитва, при които се стигна до сблъсъци между участници в митинг на ПП „Атака“ и мюсюлманската общност.
Пред ЕСПЧ г-н Караахмед прави твърдения за допуснати от страна на властите множество нарушения - на чл. 3 (унизително отношение), на чл. 9 (свобода на религията) и чл. 8 (неприкосновеност на личния живот), както самостоятелно, така и във връзка с чл. 14 (забрана за всякаква форма на дискриминация) от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията). По тези оплаквания българската страна  представи писмено становище, че повдигнатите оплаквания са недопустими и явно необосновани и изложи подробни мотиви за това.
В своето решение, Съдът приема единствено нарушение на позитивното задължение на държавата да защити правото на изповядване на религия по чл. 9 от Конвенцията.  
Съдът подробно е изследвал въпроса, повдигнат в становището на правителството, дали отношението към жалбоподателя в конкретния случай е преминало изискуемия „праг на суровост“, за да попадне в обхвата на забраната по чл. 3 от Конвенцията (§§ 74-77 от решението) и е заключил, че оплакването в тази му част следва да бъде отхвърлено като недопустимо. Съдът е приел, че поради недопустимостта на оплакванията по чл. 3 за унизително  отношение, не следва да се разглежда и оплакването по чл. 14 от Конвенцията за дискриминация, тъй като то няма самостоятелно приложение.
В частта по същество Съдът разглежда позитивния аспект на чл. 9 от Конвенцията и след анализ на становищата на двете страни прима, че националните власти не са предприели необходимите действия, за да запазят баланса между мирното и безпрепятствено упражняване на правата на протестиращи от една страна и от друга - религиозните права на жалбоподателя и другите богомолци,  както и че не са се намесили адекватно, за да запазят реда при последвалите събития. С това българската държава е допуснала нарушение на чл. 9 от Конвенцията.
Присъденото в полза на жалбоподателя обезщетение е в размер на 3 000 Евро за неимуществени вреди и 4 668 Евро за направени в рамките на производството разходи и разноски.
Решението ще влезе в сила в тримесечен срок от постановяването му, освен ако не бъде поискано отнасяне до Голяма камара на Съда.
След влизане в сила на решението, то ще бъде изпратено на Комитета на министрите към Съвета на Европа за наблюдение, като българската държава следва да представи екшън план за изпълнението му.


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ