Последни новини
Комитетът срещу изтезанията: 20 години българските власти не изпълняват препоръките срещу насилието и условията в местата за лишаване от свобода
26.03.2015

Комитетът срещу изтезанията публикува официално изявление за България в рамките на процедурата по чл. 10, §2 от Конвенцията срещу изтезанията, иска цялостна политика за затворите

В продължение на 20 години от 1995 г. насам Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (CPT) е организирал десет посещения в България. Неизменно в докладите на Комитета за тези посещения са отбелязвани редица проблеми, особено по отношение на полицейските арести и местата за лишаване от свобода. През тези двайсет години са били правени повтарящи се препоръки в тези две области, но огромната част от тези препоръки са останали неизпълнени или са били изпълнени само отчасти.
Това е записано в официално изявление на СРТ (http://www.cpt.coe.int/documents/bgr/2015-17-inf-eng.pdf) по отношение на България в рамките на процедура по чл. 10, § 2 от Европейската Конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Текстът гласи, че ако съответната държава не сътрудничи или откаже да подобри положението съгласно препоръките на Комитета, той може, след като страната е имала възможност „да изрази своето становище, да реши с мнозинство от две трети от членовете си да обяви публично становището си по въпроса“.
Процедурата по чл. 10 , §2 е задвижена след посещението на СРТ през март-април 2014 г. , когато докладът от това посещение отново очерта наличието на редица дългогодишни проблеми, някои от които датиращи още от първото посещение в България през 1995 г. - малтретиране на задържаните (както в полицията, така и в затворите), насилие между затворниците, пренаселеност в затворите, лошите битови условия и в арестите, и в затворите, неадекватно здравно обслужване на задържаните, ниско професионално ниво на персонала, проблеми с дисциплината, сегрегация и лишаване от контакти с външния свят. На всички тези въпроси българските власти отговарят незадоволително, поради което СРТ няма друг избор освен да приведе в действие процедурата по чл. 10, §2 от Конвенцията чрез официално изявление (public statement), се сочи в документа.
В него се резюмират основните проблеми, идентифицирани от Комитета, обособени в две части – първо, по отношение на полицейското насилие и лошите условия в полицейските арести, второ – по отношение на местата за лишаване от свобода под надзора на Министерството на правосъдието. 
Проблемът с физическото малтретиране на затворниците от персонала остава тревожен в трите затвора, посетени от СРТ в началото на 2015 г. – в София, Бургас и Варна, пише в изложението. Значително се е увеличил броят на твърденията за целенасочено физическо малтретиране, включително и върху непълнолетни, в софийския арест на бул. „Г.М.Димитров“. Корупцията в системата на затворите остава епидемична, пренаселването също. Материалните условия дори се влошават. Все по-зле става и здравното обслужване.
В заключение в изявлението на СРТ се казва, че ситуацията с лишените от свобода в България трябва радикално да се промени и настоящият документ е един от инструментите на Комитета, с които цели да мотивира и помогне на българските институции и по-специално на министерствата на вътрешните работи и на правосъдието за предприемане на решителни действия.
Комитетът напълно осъзнава предизвикателствата, пред които са изправени българските власти. Налице е реална необходимост от разработване на цялостна политика за затворите, вместо концентриране изключително върху  материалните условия. Без съмнение, стабилната законодателна рамка е важна, но ако законите не са подкрепени от решителни, конкретни и ефективни мерки за изпълнението им, те ще останат само на хартия, а третирането на лишени от свобода в България ще се влоши още повече.

      Позиция на Министерството на правосъдието
Официалното изявление на СРТ в контекста на чл. 10, §2 от Конвенцията не е изненада, доколкото процедурата е стартирана преди близо година. Факт е, че в пенитенциарната система на България са налице не само нерешени проблеми в продължение на години, но и такива, които са неидентифицирани през тези години, и които няма как да бъдат решени за няколко месеца, а само със сериозна работа на всяко ниво от системата. Към момента Министерството на правосъдието вече разработва пакет от мерки - краткосрочни и дългосрочни, които своевременно ще бъдат комуникирани на СРТ. 
• До края на април МП ще представи готов проектозакон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
• Работи се върху екшън план по пилотното решение по делото „Нешков и други срещу България“. ЕСПЧ даде 18-месечен срок на българските власти от датата, на която решението стане окончателно, за да бъде създадена комбинация от ефективни средства за защита срещу лоши условия на задържане, които да имат едновременно превантивен и компенсаторен ефект.
• Обмисля се сериозно преструктуриране на мениджмънта на ГДИН с цел оптимизиране на управлението на системата, което е една от базисните причини за застоя на реформите. Преди две седмици постовете си освободиха началниците на три от местата за лишаване от свобода – Софийския и Бургаския затвор и поправителния дом в Бойчиновци. Затворите в София и Бургас са неизменно сочени като силно проблемни в докладите на СРТ, те са споменати и в официалното изявление на Комитета.
• Вече са започнали ремонти на широк фронт. Днес се открива новият арест в гр. Бургас, което само по себе си представлява изпълнение на една многократно повтаряна препоръка на СРТ.  Ремонтите ще продължават усилено, паралелно с тях ще продължава търсенето на финансиране, включително и по европейски програми.
• Съвсем не на последно място сред пакета от мерки е и предвиденото засилване на акцента върху критериите за подбор при първоначалното назначаване и при кариерното израстване, както и върху обучението на служителите на местата за лишаване от свобода, което ще бъде една от основните насоки в работата по преодоляване на проявите на насилие – както от страна на служителите спрямо затворниците, така и насилието между затворниците.
• На прокуратурата са дадени сигнали за случаи на насилие и корупция, с които разполага МП и които са част от констатации на проверяващите от СРТ. Ръководството на МП е решено да проверява всички постъпили сигнали и категорично да работи за преустановяване на културата на замитане под килима. МП няма правомощия да разследва насилието и корупцията, целта е превенция на тези явления със засилена активност на началниците на конкретните места за лишаване от свобода, които трябва да познават персонала и случващото се в поверените им институции, за да могат да противодействат ефективно с управленските инструменти, с които разполагат.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ