Последни новини
МП предлага сериозни промени в цялостната уредба на изпълнителния процес в ГПК
04.06.2015

    Министерството на правосъдието публикува днес за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), концентиран върху две основни теми – цялостно усъвършенстване на уредбата на изпълнителното производство и създаване на уредба за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни съдебни решения за издръжка (при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството).
    Целта на измененията в изпълнителния процес е създаване на по-големи гаранции за защита на интересите на страните в производството, като същевременно се отстраняват редица причини за забавяне и неефективност на принудителното изпълнение.  Въвежда се изискване за спазване на принципа за адекватност и съразмерност на правната принуда в изпълнителния процес, така че да не се стига до излишно блокиране на дейността на длъжника, каквито случаи се срещат в практиката, водещи включително до невъзможност да се заплащат договорени доставки и заплати на работници и служители. Разширява се възможността на длъжника да оспорва действията на съдебния изпълнител в хода на процеса, въвежда се изискване за задължително назначаване на вещо лице при оценка на имущество с по-висока стойност, както и други мерки, насочени към постигане на справедлива и максимално висока цена при публичната продан, създава се по-добра защита на несеквестируемия доход, въвеждат се и редица гаранции срещу злоупотреба от страна на взискатели и съдебни изпълнители. Наред с това, новата редакция на чл. 450а ГПК създава условия за ефективно въвеждане на електронните запори върху вземания по сметки в банка, което не само ще увеличи ефективността на производството, но многократно ще намали таксата на това действие по изпълнението. За целта в преходните разпоредби се предвижда задължение за министъра на правосъдието  в  3-месечен срок от влизане в сила на закона да издаде наредба за изграждане на унифицирана среда за обмен на електронни запори.
  Законопроектът предлага два варианта на редакция на чл. 427 ГПК, определящ подсъдността в изпълнителното производство. Първият вариант е по-радикален и него се предлага насочване на изпълнителните дела, освен в районите, където ще се осребрява имуществото, но и там, където реално се намира длъжникът. При този вариант остава принципът, че молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, съответно движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника, както и по местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения. Извън това, по правило молбата се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника. Когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България, молбата се подава там, където се намира това негово имущество, върху което е насочено изпълнението. Като допълнителна защита се предвижда по вземания за възнаграждение или обезщетение за работа, също както при вземания за издръжка, взискателят по свой избор да определи подсъдността – било по своя постоянен или настоящ адрес или по този на длъжника. Съществено се ограничава възможността на кредиторите да прехвърлят свободно делата си от един на друг съдебен изпълнител, което в момента се практикува в случаите, когато от съдебния изпълнител е било поискано да извърши незаконосъобразни действия и той е отказал.  Същевременно, по искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие, като извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото, а разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя. Идеята за тези промени в подсъдността е да се постигне и по-голяма ефективност на системата като цяло, като се отстранят предпоставките всички изпълнителни дела в страната да се концентрират в един район.
    Вторият вариант предвижда единствено допълнителната защита на взискателя по вземания за възнаграждение или обезщетение за работа.
    Изготвянето на тези два варианта се наложи доколкото при работата по законопроекта в работната група се оформиха две противоположни становища по този текст, по които не бе постигнато съгласие. Министерството на правосъдието очаква дискусията по време на общественото обсъждане да даде аргументи за окончателния вариант на законопроекта в тази му част.  
    С цел разширяване на възможностите за доброволно издължаване, съответно - и запазване на имуществото на длъжниците, се предлага намаляване на първоначалната доброволна вноска, с внасянето на която длъжникът може да поиска спиране на изпълнението - от 30 на 20 процента от задължението.
    При определяне на началните цени на продажбите на вещи в изпълнителното производство се въвежда правилото за задължително назначаване на вещо лице за вещи на стойност над 5 000 лв., МПС, кораби и въздухоплавателни средства. За имущество на по-ниска стойност назначаването на вещо лице зависи от волята на страните или според необходимостта от специални знания. Предвижда се всяка от страните да може оспори цената на вещта към определянето ѝ и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Предлага се увеличение на началната цена от 75 на 85 процента от стойността на вещта
    Същевременно се предлага удължаване на срока, в който купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена – от една на две седмици. Целта е да му се даде реална възможност да получи банков кредит, за да изплати сумата. Това също е мярка за покачване на продажните цени в интерес както на длъжниците, така и на взискателите.
   Разширява се обхватът на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват, включително отказа му да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и отказа да извърши нова оценка на имуществото, когато определената цена е била оспорена.
   Премахва се възможността за подаване на множество наддавателни предложения при публичната продан, както и за манипулиране на търговете чрез писмена оферта на нереално висока цена. Целта е да се прекрати съществуващата практика наддавачи да подават няколко писмени предложения, едно от които с много висока цена, след което обаче не внасят цената и така осуетяват устното наддаване и придобиват имотите на ниски цени.   
   При уредбата на несеквестируемостта на доходите се съобразява минималният праг с критерия минимална работна заплата, която подлежи на индексация. Създава се нов чл. 446а „Несеквестируем доход, получен по сметка в банка“.
    В ГПК се създава част осма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на международни договори” с глава шестдесета „Признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения при действието на Конвенцията за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството“ (Хагска конвенция от 2007 г., в сила за България от 1 август 2014 г.).
    Целта на конвенцията е да бъде осигурено ефективното събиране на издръжка за деца и за други членове на семейството в случаите когато задължението за издръжка е възникнало в една държава, при прилагането на нейното право от съответната юрисдикция, а изпълнението трябва да се осъществи в друга държава. Предложената нова уредба на глава шестдесета на ГПК дава регламент на компетентния съд и на производството по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и споразумения за издръжка, постановени в друга държава страна по конвенцията, както и компетентният орган в производството по издаване на изпълнителен лист.
    Молбата за признаване и допускане на изпълнението се подава пред съответния окръжен съд.
    С цел ускоряване на производството е определен компетентния съд, пред който се подава молбата за издаване на изпълнителен лист – това е съдът, който допуска изпълнението на съдебното решение.

Проектът и мотивите са публикувани на сайта на МП в рубриката "Нормативни актове"/"Проекти на нормативни актове"
      

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ