Последни новини
Електронното наблюдение няма да се прилага спрямо непълнолетни под 16 години, както и при определени болести
12.06.2015
    Електронно наблюдение няма да се прилага спрямо непълнолетни под 16 години, както и спрямо лица, страдащи от заболявания, които са несъвместими с подобно третиране. Изрична забрана в този смисъл е включена проекта за промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който Министерството на правосъдието публикува днес за обществено обсъждане.
    В законопроекта се предлага нова регламентация на електронното наблюдение като форма за контрол върху поведението на някои категории осъдени лица. За целта се създава нова част пета на ЗИНЗС, озаглавена „Електронно наблюдение“, чиято уредба разширява прилагането на пробационните мерки, в съответствие с европейските стандарти, чрез въвеждането на система за електронно наблюдение.
    Чрез него ще се осъществява контрол върху местонахождението, движението и поведението на определени лица, изпълняван чрез три способа:
   система за гласово разпознаване;
   радиочестотно наблюдение;
   сателитно наблюдение.
    Гласовото разпознаване е биометрична технология за идентификация на човек по произнесени от него думи и фрази. Радиочестотното наблюдение е потвърждаване на местонахождението на едно лице, като се регистрира неговото присъствие/отсъствие на определените в присъдата места и часове. Сателитното наблюдение е технология за установяване на моментното местонахождение и движението на някого чрез система за глобално позициониране.
     Електронно наблюдение ще се прилага спрямо лишени от свобода, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие от открит тип при общ режим, и спрямо лица с наложени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” или „ограничения в свободното придвижване”.
    Срокът, за който ще се прилага електронното следене е различно определен за различните категории лица. Спрямо лишените от свобода то ще се прилага за времето, през което те работят или нощуват извън затворническото общежитие. За лицата с наложени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” или „ограничения в свободното придвижване”, електронното наблюдение ще е за срок от два до шест месеца с възможност да се продължи еднократно до шест месеца, но общо не повече от една година. С преходна разпоредба се уточнява, че електронното наблюдение по този ред не се прилага за пробационните мерки, чието изпълнение е започнало преди влизането на новата уредба в сила.
     Проектозаконът предвижда и промяна в изискванията за заемане на длъжността началник на затвор. Сега на този пост може да бъде назначаван само юрист с не по-малко от 5 години юридически стаж или стаж в системата на затворите, пробационните служби, МВР и др.под., както и с не по-малко от три години управленски опит в системата на държавното управление. През последните години все по-малко юристи, отговарящи на тези изисквания за управленски опит, кандидатстват за тази длъжност, което значително затруднява организацията и управлението на определени затвори. Затова проектът предвижда възможност, при липса на кандидати с висше юридическо образование, за началници на затвори или на затворнически общежития, да се назначават хора с друго подходящо висше образование, които отговарят на изискването за поне три години управленски опит в системата на държавното управление. Същите са и условията за началниците на областните служби „Изпълнение на наказанията“.
     Към затворите ще могат да се създават не само затворнически общежития от закрит и от открит тип, но също така и арести и поправителни домове за непълнолетни. Поправителните домове за непълнолетни престават да съществуват като отделна самостоятелна структура, а като подразделения към затворите. Предвижда се също и възможност към затворите да се разкриват арести за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това ще позволи преместване на съществуващите арести в населените места, където има затвори с капацитет за обособяване в тях на арестни помещения. От друга страна, така ще се оптимизира обслужването на ареста, доколкото затворът разполага с по-добри възможности и условия за пребиваване, отколкото в някои арести, а и ще може да се използва по-рационално надзорно-охранителния състав на ареста.
    Предлаганите изменения в ЗИНЗС целят прецизиране на правната уредба и оптимизиране на административните структури и разходи в съответствие с утвърдените бюджетни средства.
    Със същата цел се предлага и оптимизиране на областните служби „Изпълнение на наказанията”. Техният брой се редуцира от 27 на 6, като към тях ще могат да се създават като подразделения районни служби със стария обхват на дейност.
    Държавните служители в ГДИН се разграничават на две категории:
 • държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката задържане под стража. Спрямо тях се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за МВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго;
   • държавни служители, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител.
    Това се налага заради необходимостта да се синхронизира тази част от уредбата в ЗИНЗС с промените в Закона за МВР от 1 април т. г.  
   Извън тези две категории в ГДИН остават и лицата, работещи на трудово правоотношение.
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ