Последни новини
Управленски решения трябва да се вземат само след сериозен анализ
20.01.2014

Сабрие Сапунджиева, заместник-министър на правосъдието, в интервю за „Правен свят”:
Управленски решения трябва да се вземат само след сериозен анализ
Частните съдебни изпълнители не бива да се сатанизират, държавните не тежат на бюджета

Сабрие Сапунджиева бе назначена за зам.-министър на правосъдието на 16 октомври м. г. Това е нейният втори мандат на този пост, първият мандат бе в правителството на Тройната коалиция (2005-2009 г.)
Сегашните й ресори в министерството обхващат доста широк периметър - Агенцията по вписванията, Националното бюро за правна помощ, Регистърът за особените залози, Инспекторат, ВСС и дирекция "Съдебни и други дейности", което включва надзора върху синдици, нотариуси, държавни и частни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, изпитните комисии за юридическата правоспособност и др.

Г-жо Сапунджиева, на пресконференцията, на която ръководството на министерството заяви приоритетите си за 2014 г., вие обявихте, че към момента има близо 2 млрд. лева несъбрани и изискуеми глоби и имуществени санкции по ЗАНН и ще искате възлагане на събирането им от държавни съдебни изпълнители (ДСИ). Случайно ли споменахте само държавните, а не и частните съдебни изпълнители (ЧСИ)? И защо се приема, че след като публичните изпълнители не могат да се справят с тези глоби, то държавните изпълнители ще се справят - те работят с почти един и същи инструментариум, доколкото ДОПК и ГПК са почти едни и същи?

Става въпрос за несъбрани глоби и имуществени санкции, които се налагат по реда на ЗАНН от около 106 взискатели, все държавни органи (КАТ, РИОС, различните контролни органи по околната среда, митническата администрация, Комисията по конфликт на интереси и др.). По силата на закона, влезлите в сила наказателни постановления се изпращат на НАП за събиране.
На първо място искам да отбележа, че тези вземания не са приоритет на НАП и не бива да се смята, че някой не си е свършил работата. Анализът сочи, че около 40 % от тези изискуеми около 1,9 млрд. лева (от които 1,2 млрд. лв. главница и около 700 000 лихви) представляват глоби до 100 лв. В края на краищата, приоритет на НАП е събирането на големите вземания от ДДС, данъци, акцизи, митни сборове и т.н., с които се пълни хазната, а това изисква огромен административен ресурс. Точно по тази причина, след среща със НАП, се роди идеята да изградим един регистър на тези взискатели – държавни органи и на техните вземания към Агенцията по вписванията. В този регистър ще се отразяват и влезлите в сила наказателни постановления. Така на едно място ще се съхраняват данните за това колко влезли в сила наказателни постановления има всеки един взискател, каква е сумата на неговите вземания, както и общо колко пари има да събира държавата.
На пресконференцията не споменах частните съдебни изпълнители (ЧСИ), защото те по силата на закона имат право да събират такива вземания. Друг е въпросът, че не е уточнен редът, по който се прави това. Такова право да събират публични вземания обаче изобщо не е уредено за държавните съдебни изпълнители (ДСИ). А е напълно логично, че когато държавата има назначени 222-ма държавни изпълнители, които при това имат по-малка натовареност от ЧСИ, те трябва да имат възможност да подпомогнат работата по събирането на глобите. И именно този въпрос обсъждаме в момента с НАП и нейните експерти. Не бива да се забравя също така, че отделно от тези 106 взискатели-държавни органи, имаме и 264 общини, които, по силата на различни техни наредби, също налагат глоби и те подлежат на събиране от НАП, но се превеждат в общинските бюджети. Много от общините и към момента възлагат събирането на техните глоби на ЧСИ.
Другояче казано, основните проблеми са два - ЧСИ имат право да събират публични вземания по силата на закона, но няма уредена законова процедура за това, а пък държавните въобще нямат регламентирано такова право. Засега работната група прие, че вторият проблем може да се реши с промени в Закона за съдебната власт – отпадане на израза "когато това е предвидено в закон".

Защо точно Министерството на правосъдието се занимава с търсене на решение на този проблем, а не например финансовото министерство?

Защото този проблем кореспондира не толкова с фиска и събирането на глоби, колкото с върховенството на закона. Както вече казах, става въпрос за глоби със сравнително нисък размер, които не пълнят фиска, но пък от друга страна неспособността на държавата да събере тези глоби създава чувство на ненаказуемост на извършителите на административни нарушения. Човек извършва едно нарушение, но глобата не се събира, после извърши второ нарушение, глобата пак не се събира, докато се стигне дотам, че тези вземания се погасят по давност. Чувството за ненаказуемост е много опасно, оттам до извършването на престъпления крачката е малка.

Защо ще се създава регистър в Агенцията по вписванията (АВ), не може ли НАП да си създаде такъв регистър?

Той ще се ползва от НАП, но тъй като обмисляме тези вземания да се събират от държавни и частни съдебни изпълнители, редно е да го има в АВ. Освен това, макар в момента агенцията да е към Министерството на правосъдието, вероятно ще дойде време, когато тя ще се обособи като самостоятелна държавна структура, в която да се събират всички данни за физически и юридически лица. Предстои регистърът на юридическите лица с нестопанска цел също да премине от съда към АВ, така тя ще стане един орган, разполагащ с цялата информация за юридическите и физическите лица, която ще се ползва от всички държавни органи, включително и от НАП.
Предстои в работната група да уточним какъв ще е достъпът до този регистър, защото той не може да е изцяло публичен по подобие на Търговския регистър. Трябва да се гарантира сигурността на данните за физическите и юридическите лица, които дължат глоби, съответно санкции.
Предстои да решим как да става събирането – по реда на ДОПК или по реда на ГПК. Друг въпрос, който трябва да бъде решен еднозначно – как ще се определя на кой ДСИ или ЧСИ от съответния съдебен район да се възложи изпълнението, като се има предвид също така, че тяхната териториална компетентност е различна – едните (ДСИ) действат на територията на районния съд, другите – на територията на съответния окръжен съд. Трябва да се реши дали тези събирания ще се възлагат на ЧСИ по реда на ЗОП или по друг ред и т.н.

Лансирахте идея за промяна в Закона за ЧСИ, с която да събирате в полза на бюджета глобите, които Камарата налага като санкции за дисциплинарни нарушения. По този повод обаче ЧСИ коментират, че те са саморегулираща се професия и няма как глобите, наложени от една саморегулираща се професия, да отиват за бюджета.

Аз поначало не съм привърженик на честата смяна на законодателството. Но Законът за ЧСИ е в сила от септември 2005 г., което означава, че вече 6 пълни години имаме работещ закон за частното съдебно изпълнение, имаме и мониторинг от Инспектората към Министерството на правосъдието и той е показал и силни, и слаби страни. Аз лично считам, че не е добро законовото решение, според което наложените глоби за дисциплинарните нарушения се събират в полза на Камарата на ЧСИ.
Категорично не възприемам аргумента, че ЧСИ са саморегулираща се професия. На Камарата на ЧСИ по закон са възложени функции във връзка с регулацията на професията, но не бива да забравяме, че това са лица, на които държавата е делегирала публични функции. Едно е саморегулираща се професия като адвокатурата, друго е държавата да ти е възложила публични функции. Когато говорим за събиране дори на публични вземания трябва да си даваме сметка, че по реда на ГПК, освен съдебните решения, които имат силата на присъдено нещо, има и няколко извънсъдебни способа, по които се издават изпълнителни листове. Така че не може изцяло държавата да се оттегли от този процес и дебатът в обществото през последните години по отношение на ЧСИ го доказа.
Грешка е глобите да се събират в полза на Камарата. В дисциплинарния състав на ЧСИ участват трима представители на Камарата на ЧСИ и двама, определени от министъра на правосъдието, което означава, че те винаги имат мнозинство при вземане на решения. И много често решението да се наложи глоба се взема, за да се пълни бюджетът на Камарата.

Все пак, тези глоби са една нищожна сума за бюджета на Камарата - около 80 000 лв. за 7 години. Това означава ли обаче, че аналогично и глобите, които Нотариалната камара налага, ще трябва да се събират в полза на бюджета?

Да, точно така. Аз считам, че принципно не е правилно тези глоби да се събират в полза на една организация на частни лица, па макар и държавата да им е делегирала публични функции.

А при адвокатурата?

Адвокатурата е нещо различно, тя е абсолютно саморегулираща се професия, държавата я регулира единствено чрез законодателството. Адвокатурата не подлежи на контрол от Инспектората към МП. В този смисъл има разлика между адвокатурата и нотариусите и ЧСИ, на които държавата е делегирала свои публични функции и върху които тя упражнява и определен контрол. Не случайно законодателят е предвидил, че гражданите се жалят срещу техни действия до министъра на правосъдието.
Засега само мое лично мнение е, че не бива да поставяме пълен знак за равенство и между нотариусите и ЧСИ. Докато нотариалното производство е изцяло охранително, то изпълнителното производство е спорно.
Считам, че трябва да се предвиди възможност министърът на правосъдието, който със заповед възлага функции по нотариалната дейност след спечелен конкурс и функции по съдебно изпълнение на ЧСИ, при определени условия да може да отмени тази своя заповед, т.е. да се отнемат правомощия завинаги, когато някой системно нарушава закона. Защото може от всичките 162 частни съдебни изпълнители 150 да работят много добре (и аз твърдя, че повечето работят много добре), но като има 10-12, които не работят добре и продължават системно да нарушават закона, те създават проблеми на цялата гилдия. Затова трябва да има такава възможност министърът при определени условия да отнема правомощия.

Точно в този контекст често се случва работата на ЧСИ да бъде критикувана по принцип, заради конкретни или твърдяни нарушения на конкретни съдебни изпълнители. Като че ли не е препоръчително обаче да се демонизира и заклеймява цялата професия. По същата логика заради един нотариус може да се атакува Нотариатът или заради един адвокат – цялата адвокатура и т.н. Вие също наскоро заявихте, че "в обществото се надига негативизъм по отношение дейността на ЧСИ и това има основание". Имате ли някакви сравнителни данни колко са оплакванията срещу частните и колко – срещу държавните съдебни изпълнители?

Има негативизъм в обществото по отношение на частното съдебно изпълнение, но аз вече имах възможност да кажа, че то е такова, каквото е обществото ни. Пред мен стои един анализ на дейността на ЧСИ от Инспектората към МП. От него става ясно, че през цялата 2013 г. са извършени 300 проверки на ЧСИ по жалби на граждани – длъжници и взискатели. За същия период са извършени 150 проверки на ДСИ. По всички проверки инспекторатът е излязъл с доклади и от анализа на тези проверки ние сме извадили най-често срещаните нарушения, които са констатирани при ДСИ и ЧСИ, направени са предложения за дисциплинарни производства, а министърът е отправил препоръки по повод на тези нарушения.
Аз също не считам, че трябва да бъдат сатанизирани ЧСИ. Дори не ми се иска да мисля какво щеше да се случи в държавата, ако нямахме ЧСИ по време на тази тежка криза и ако нямаше кой да изпълнява съдебните решения. Частното съдебно изпълнение има своята положителна роля в обществото, а нека да не забравяме, че Световната банка обяви реформата в съдебното изпълнение за една от 10-те най-успешни реформи в света за 2006 г.
Именно за да не носи цялата гилдия отговорността, ние сега създаваме лично досие на всеки ЧСИ и на всеки нотариус. В това досие ще се съдържат всички проверки, предписания, дисциплинарни производства, и на база на това ще можем да излезем пред обществото и да кажем – от 162 ЧСИ най-големите нарушители са 10 или 15 и ще ги посочим поименно.

По същия начин и за държавните съдебни изпълнители, предполагам?

По същия начин – да. Освен това, в предния мандат е работено по един проект по атестиране на ДСИ и на съдиите по вписванията, но изработеното по тоя проект всъщност не е намерило приложение. Сега започваме да прилагаме практиката по изготвяне на оценки на ДСИ и на съдиите по вписванията, за да има ясен критерий за работата.
Да, безспорно ЧСИ са по-ефективни, те все пак са частни лица, които работят за своя сметка. От друга страна, имах вече повод да го кажа, искам да го повторя още веднъж - ДСИ не лежат на бюджета, защото те събират достатъчно такси, за да се самоиздържат. През 2012 г. 222 държавни изпълнители са събрали от такси 9 512 224 лв., което прави средно месечно по 3570 лв. за един ДСИ. В същото време средната заплата при тях е 1800 лв.

През м. г. бе орязана тарифата на съдебното изпълнение - сложиха й таван, махнаха процента върху стойността на имуществото при изготвяне на описа и др. Същевременно, доколкото зная, масовите оплаквания от граждани са за най-малките вземания, предимно комунални и други подобни. Камарата на ЧСИ предлага от доста време въвеждането на електронните запори, защото таксите са прекомерни главно заради запорите, а с въвеждането на електронните те ще станат съвсем поносими – цитират се суми от по 18 лв. за банков запор. Защо вече две години нищо не се прави за пускането на електронните запори?

Мисля, че има резон в съображенията за тавана в тарифата. Проблемът е всяко такова решение да се взема след един сериозен анализ. Не зная дали, когато е вземано това решение, е бил направен анализ на отчетите, които и ДСИ, и ЧСИ представят в Министерството на правосъдието. Аз съм привърженик на информираните решения. Управленско решение, особено по въпроси, които засягат не само цяла една гилдия, но и всички граждани, може да се взема след сериозен анализ на фактическото положение, като се отчетат положителните резултати от свършеното и негативите, там, където ги има.
Първото нещо, което поисках, когато дойдох тук, бяха отчетите на ЧСИ и ДСИ. Те съдържат всичко- вземанията, които са събрали, колко от тях са отишли към държавата и т.н.
По отношение на електронния запор - текстът не е обмислен добре и е неработещ. Наскоро имах среща в БНБ с подуправителя г-н Димитър Костов, който също счита, че няма как да се приложи текстът така, както е написан, поради което ние пак ще съберем състава на работната група и ще обсъдим. Трябва да има електронни запори, разбира се. От друга страна, не приемам напълно и тезата на ЧСИ – в края на краищата проучването на имуществото на длъжника не означава автоматично да възложиш на помощника си да наложи запори във всички банки. Проучването означава да провериш къде този длъжник има сметки, тогава да наложиш запори. Някак си ЧСИ трябва да намерят начин да се срещат с длъжниците. Законът дава възможност и за разсрочване на вземането, когато длъжникът има волята да плаща, особено когато става въпрос за извънсъдебни способи, по силата на които са издадени изпълнителни листове, включително и когато има съдебни решения. ЧСИ не могат да се държат като някакави големи началници, до които длъжниците не могат да се доберат. Защото и този момент го има.
Колегите ЧСИ даже трябва да си определят и дни, в които да приемат длъжниците, да дискутират с тях, да търсят решения, когато има воля за плащане, разбира се. Защото има длъжници, които се укриват, безспорно.
Всички тези проблеми са решими.

Въпросът за избора на Садифе Мехмедова за шеф на съдиите по вписванията в София се адресира към вас, защото тя не е с най-големия стаж и опит в службата, няма административен опит, но пък баща й е местен лидер на ДПС в Търговище. Обществото е особено чувствително към всякакви подозрения за задкулисни назначения на различни нива във властта. Затова ще задам въпроса другояче – кои качества на г-жа Мехмедова я направиха предпочитана кандидатура за началническото място?

Няколко пъти имах възможност да отговоря на този въпрос, г-жа Златанова също отговори на парламентарно питане. Аз имам нормално отношение към всеки колега. С г-жа Дикова (б.р. предишният шеф на съдиите по вписванията в София Илиана Дикова) веднага след като дойдох, започнахме работа по Правилника по вписванията, по Закона за кадастъра и имотния регистър, и когато поискаха от мен да посоча представител за работна група в Министерството на инвестиционното проектиране, аз предложих нея, като председател на най-голямата служба по вписванията в страната. По никакъв начин не може да се каже, че имам към някого негативно отношение. Когато обаче дойде предложението на г-н Методи Лалов (председател на софийския районен съд, б.р.) за втори мандат на г-жа Дикова, аз потърсих някакви критерии, въз основа на които да се определят тези ръководители. Както съм процедирала и по време на предишния ми мандат като зам.- министър, възложих на инспектората да се изготви доклад дали са извършвани проверки на службата, която кандидатът ръководи, и персонално на нея като съдия по вписванията, планови ли са проверките, или по жалби, съответно колко от жалбите са основателни и колко – не. Бях много изненадана, когато от инспектората дойде доклад, че всъщност две проверки – една през 2008 г. и една през пролетта на 2013 г., са приключили с едни и същи констатации, по които през мандата на г-жа Дикова не е направено нищо по тези предписания на инспектората.
След като видях този доклад от Инспектората, с колегите прегледахме списъка на съдиите по вписванията и решихме да се предложи по-млад човек, защото повечето колеги там са на пенсионна и предпенсионна възраст. Все пак, когато се определя ръководител на службата, добре е той да има някаква перспектива пред себе си в професионален план. Останаха двама души с по 6 години стаж, оценихме, че г-жа Мехмедова преди това има и друг опит, който беше взет предвид, и затова беше предложена тя.
Извън всичко това, аз искам да отбележа, че и децата на областните координатори на партиите също трябва да работят и да бъдат оценявани според качествата им. Нещо повече, намирам, че отношението към г-жа Мехмедова по повод на този случай е дискриминативно.

Трябва ли да има нотариална заверка при прехвърлянето на автомобили? Правителството предложи такава мярка - всичко на едно гише в КАТ, с цел намаляване на административната тежест за гражданите, на което нотариусите възразиха остро.

Аз лично считам, че трябва да има. Проведох няколко срещи с Нотариалната камара, на които колегите предложиха те да извършват и регистрацията, което е много по-добро в изпълнение на мярката на правителството. Правителството съвсем основателно иска да се намали административната тежест върху гражданите. Само че сега гражданите отиват в 28 пункта на КАТ. Например в Благоевградска област, откъдето съм аз, всички – от Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Разлог, пътуват до Благоевград и се редят на едно гише. А в този регион имаме пет районни съда - петрички, сандански, разложки, гоцеделчевски и благоевградски и на територията на всеки от тях има по няколко нотариуса. Далеч по-удобно е всички тези кантори да обслужват гражданите, вместо хората да са принудени да ходят до едно гише в Благоевград. Така че мяката на правителството пак ще се изпълнява, но като се даде възможност на нотариусите, на които държавата е делегирала публични функции, да извършват и регистрацията. Освен това регистрационните номера в МВР също фирма ги прави. Дали ще ги прави за МВР или за нотариусите –няма никаква разлика. Нашето единствено изискване е да се запазят таксите и в никакъв случай гражданите да не се натоварват с по-големи такси за тази услуга.
Държавата също има интерес да остане нотариалната заверка, защото при прехвърлянето на автомобила нотариусите държат сметка за застраховките, платения местен данък и др.

Министерството ще форсира обявяването на конкурси за нотариуси. Не е тайна обаче, че свободните места в някои райони се дължат на факта, че издържалите конкурса за тези места (обикновено неслучайни хора) биват прехвърлени в София и големите градове именно от министерството с не особено убедителни социални мотиви. Какви ще са гаранциите срещу предварително уредени конкурси?

Действително, има райони, за които или не са се явили кандидати или не са издържали конкурса, защото тези райони са слабо икономически развити и няма интерес към тях, защото няма работа. Също така е факт, че през последните 5 години, след последния конкурс за нотариуси, е имало масово преместване и разместване на нотариуси.

От непривлекателни места към по-големите градове...

Нека все пак да отбележа, че Законът за нотариусите позволява това. Докато например законът за ЧСИ не позволява такова нещо, в резултат на което сега има например колеги ЧСИ, които проявяват интерес към други места и, за да се преместят там, ще се явят отново на конкурс за ЧСИ! Просто при нотариусите преместването е позволено.
По-голямата част от молбите, които сега чакат за преместване, са на основание семейно и социално положение. И всички искат да са в София. В момента изработваме правила, по които може да става преместването на нотариусите, това ще създаде условия за прозрачност при вземането на решения.

Министерството на правосъдието е вносител на промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, които да прецизират уредбата и да предотвратят порочните практики от преди време. Докога обаче, според вас, комисията може да стои в сегашния си състав от 3 души?

Според мен, в момента на практика комисията не може да работи, тъй като трябват минимум три гласа, за да вземе решение. Доколкото зная, сега колегите вземат само решения за прекратяване и неустановяване на конфликт на интереси, защото трудно се постига единодушие за установяване на конфликт.
Има още един детайл, на практика в момента мандатът на комисията е изтекъл. Изборът беше през май 2011 г. В закона има една преходна разпоредба, която казва, че на 2,5 години се тегли жребий между двамата избрани от парламента кой да напусне и кой да остане. И се сменят представителите на Министерския съвет и на президента. Практически това трябваше да стане до 15 декември м. г., но не се случи и сега всички членове на комисията са с изтекъл мандат.

При това положение легитимни ли са решенията им?

Не се наемам да коментирам. Но според мен, с проекта за промени в закона, който ние внесохме, нещата ще се решат.
Искам обаче да отбележа, че Министерството на правосъдието е вносител на този законопроект не заради скандала, който възникна с това тефтерче на предишния председател, както много често се пише в медиите, а по-скоро за това, че в доклада на ЕК от м. г. има предписание да се промени закона, за да не се гледат решенията на Комисията от четири съдебни състава, което изключително много бави процедурата. Първо се произнася комисията, след това решението й се обжалва пред Административния съд – София град, след това - пред ВАС, след което пък се издава наказателно постановление, което се обжалва пред районния съд по местоизвършване на деянието, а после решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния. И може да се случи така, че имаме влязло в сила решение на ВАС –тричленен състав, на което след това отново се прави преглед от едноличен съдия в РС в контекста на наложената санкция. Често съдиите не се ограничават с размера на санкцията, а искат целите преписки, как е взето решението и т.н. Така че това е основният мотив да се внесе законопроект за изменение и допълнение, като междувременно се изчистят и други проблеми - че комисията няма зам.-председател, че не са изрично разписани правомощията й и т. н.

Вашият коментар защо парламентът не избира нови членове на комисията?

Предполагам, че чакат закона и въпросът ще се реши веднага след като той бъде приет.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ