Последни новини
Тежките наказания не стряскат
29.01.2014

Проф. Александър Стойнов е ръководител на работната група, изготвила новия проект на Наказателния кодекс. Дискусията за НК набира сила. Проф. Стойнов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. От 1995 до 1999 г. е заместник-декан на Юридическия факултет. Има множество специализации в чужбина. Владее френски и руски език, от 2003 г. е професор по наказателно право.     
     

- Много критики засипаха проекта на нов Наказателен кодекс. Работодателите например възроптаха срещу лишаването от свобода за неплатени осигуровки. Защо въведохте това наказание?
- По няколко въпроса бяха раздухани истински истерии. И то умишлено, без да се дава пълният текст на критикуваното предложение. В конкретния случай престъплението, за което е въведена наказателна отговорност, се казва „осигурителна измама“. Именно терминът „измама“ никой не спомена в критиките си, а удобно изказванията бяха съсредоточени в това, че някой ще влиза в затвора, ако не плаща осигурителни вноски.
 
- А редно ли е да се влиза в затвора заради неизпълнени парични задължения?
- Запомнете - не е инкриминирано самото неплащане, а пет случая на умишлено лишаване на ДОО и НАП от задължителни осигурителни вноски. Записахме: „Длъжностно лице или работодател, който осуети установяване или заплащане на задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО или за здравно осигуряване в размер на не по-малко от 25 установени за страната минимални работни заплати, се наказва с лишаване от свобода до шест години.“ Става дума за работодатели, които наемат работна сила без договор, или такива, които обявяват възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното. Типичен случай е обявяването на минимална работна заплата, а реалното плащане на работника е 1000 лева на ръка. Също и ако съответното длъжностно лице осуетява плащане, като не подава декларация, която е длъжен да подаде, или потвърди неистина или затаи истина, както и ако състави или използва неистински или преправен документ.
 
- Една от тезите на бизнеса е, че по конституция осигуровките са право, а не задължение.
- Не е вярно. Осигуряването е право на работника или служителя. Аз като работя имам право да бъда осигурен, а моят работодател е задължен да ме осигури. Важно е обаче да се знае, че се наказва само осигурителната измама. Неплащане на осигурителни вноски поради безпаричие не е престъпление, ако те са редовно обявени. Това е нарушение на осигурителното право, за което се дължи плащането заедно с наказателни лихви, но няма да се влиза в затвора.
 
- Министър Златанова оттегли текста за фотографиране и записване без разрешение. Но се чува, че той ще мине през парламента. Защо предложихте този текст?
- Този текст съществуваше в проекта още от април 2012 г. Става дума за едно престъпление против личната неприкосновеност, а не за всяко фотографиране, филмиране и записване и т.н. Текстът възпроизвеждаше чл. 32, ал. 2 от конституцията и в него няма нищо скандално.
Аз слушах адвоката (Александър Кашъмов - б.р.), който даде старт на кампанията срещу този текст. Той умело пропусна да спомене, че се изисква филмирането, записването и пр. да е противозаконно.
 
- А противозаконно ли ще е да се снима депутат партиен лидер на плажа във Варадеро, докато НС гласува важни закони у нас?
- Вие веднага мислите за депутатите, а ние, като правехме закона, мислехме за неприкосновеността на личния живот на всички хора. Противозаконно е снимането в нарушение на разпоредбите на определени закони, например Закона за специалните разузнавателни средства, НПК, Закона за МВР, Закона за частната охранителна дейност, Закона за движение по пътищата и т.н., в които е уредено законното фотографиране. Работата на журналистите също е законово регламентирана. Така че целият шум, довел до оттегляне на текста, е пресилен.
 
- Как е решен този въпрос в Европа?
- Критиците ни заявиха, че с този текст сме стигнали едва ли не в Северна Корея. Бих им възразил - добре е, че не стигнахме до Франция, където за незаконно посегателство (чрез фотографиране, филмиране и записване) на интимния частен живот на гражданите действа наказание лишаване от свобода до 1 година плюс глоба от 45 000 евро. Преведено на български, това означава, че в нашия закон трябваше да запишем и глоба от 90 000 лв., а тя бе от 300 до 5000 лв. Освен това във Франция това е престъпление от общ характер и с него се занимава прокуратурата.
 
- Защо проектът допуска затвор за цигара марихуана във време, когато Европа либерализира отношението си към продажбата на лекия наркотик с лечебна цел?
- За цигара марихуана никога не е ставало дума в НК. Предвидихме, че който в нарушение на определени правила придобива, държи или получи наркотично вещество или неговия аналог, се наказва със затвор от една до шест години.
 
- В действащия НК обаче има специална разпоредба, според която в маловажни случаи да има само глоба до 1000 лв. Защо тази норма отпада от проекта?
- Този въпрос беше разискван на работна група и професионалната гилдия бе категорична, че не трябва да има такъв текст. НК във всяка една държава е забранителен закон, той не се занимава с разрешения. Разрешението за една цигара не е материя на НК, а на други закони, като например Закона за здравето, за лекарствените средства и за контрол на наркотиците и техните аналози и т.н. Така че който обяснява как е в Холандия и в Америка, да лобира за промяна на онези закони.
 
- Все пак кой ще определя маловажните случаи?
- Това е въпрос на преценка от съда според обстоятелствата по делото. При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства наказанието ще е под най-ниския предел, ако е тежка дрога, а ако лека - пробация.
 
- Е, пак ще видим висока разкриваемост на жертви на наркотиците. В проекта ви има ново престъпление - отговорност за разгласяване на защитена информация. Коя информация може да е защитена със закон и публикуването Ӝ ще се смята за престъпление?
- Това е старо престъпление, което го има и в действащия кодекс, но текстът беше прецизиран. Всяка информация, която един адвокат узнава и му е поверена от неговия клиент, е адвокатска тайна и той няма право да я разгласява. Друг пример е да бъде оповестен защитен свидетел с тайна самоличност, както и неговите близки. Като се разкрие самоличността на един такъв свидетел, той е хвърлен на бандитите, които ще му видят сметката - и на него, и на близките му. Това се има предвид. Има и други видове информации, чието разкриване е ограничено със закон, като например Закона за личните данни. Това се има предвид за разкриване на защитена информация, а наказанието, което предвидихме, е лишаване от свобода до една година или пробация. Защитата на класифицираната информация е отделно и по-тежко престъпление.
 
- Трябва ли да отпадне доживотният затвор без замяна, проф. Стойнов?
- Доживотният затвор без замяна беше приет като компромисно решение с премахването на смъртното наказание през 1998 г. Отмяната на смъртното наказание наложи да има нещо, което да направи някак си обществено приемлива отмяната му. Така или инак доживотният затвор без замяна не се различава много от обикновения доживотен затвор като режим на изтърпяване. И двете наказания са подложени на абсолютно еднакъв режим. Единствената разлика е, че „обикновеният“ доживотен затвор може да бъде заменен по съдебен ред с лишаване от свобода, докато другият, без замяна, само чрез помилване.
 
- Това все пак е някаква перспектива пред осъдения на доживотен затвор?
- Да не си мислите, че замяната на доживотния затвор е лесна работа? Нищо подобно, това наказание може да бъде заменено с лишаване от свобода за срок от 15 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 15 години ден за ден. При изтърпяване на доживотния затвор дните за работа не се зачитат за намаляване на наказанието.
Ако съдът не уважи предложението на окръжния прокурор, той може да направи ново не по-рано от две години. Предложение за замяна може да се направи и след 20 г. от изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“, и то пак да не бъде уважено. Но ако бъде уважено, замяната ще бъде с нови 15 години лишаване от свобода, независимо от срока на изтърпяното наказание доживотен затвор.
 
- Има ли някой осъден на доживотен затвор, който да е помилван?
- Досега нито един осъден у нас на доживотен затвор не е бил помилван. В един по-предходен период имаше помилвани от смъртно наказание на доживотен затвор без замяна. А сегашната комисия по помилванията е по-строга и от всички предишни.
 
- Продължавате ли да сте симпатизант на смъртното наказание?
- За мен най-добрата схема е лишаване от свобода до 20 години, доживотен затвор или смърт.
Аз не съм се отказал от този си възглед, но да не дава Господ да се налага да го възстановяваме. Първо, докато сме в Европейския съюз това е невъзможно, забранено е по европейското право. Второ, да се възстанови такова наказание би означавало, че в обществото са настъпили изключително тежки катаклизми. И е по-добре да не се налага да го възстановяваме.
 
- Вярно ли е общото впечатление, че новият проект на Наказателен кодекс бележи тенденция за намаляване на размера на лишаването от свобода? Защо?
- Да, така е. Аз оставам на позицията, която съм преподавал цял живот, че превантивното въздействие и неизбежността на наказанието са тези фактори, които действат възпиращо. Жестокостта и строгостта на наказанието имат второстепенен ефект и не са сериозен контрамотив пред извършване на престъпления.
 
- Трябва ли политиците да се съобразяват с мнението на експертите, когато ще гласуват размерите на наказанията?
- Добре е да имат предвид какво са казали експертите за наказанията, защото те разбират по-добре тази материя от тях. Но дали ще се доверят на специалистите, това вече е политически въпрос. Обикновено когато някой политик успее да предизвика по-тежки наказания, той след това има с какво да се похвали пред своите избиратели. В случая с НК експертите са си свършили работата, какво ще се развали от този проект или какво ще се подобри е извън нашата власт.

(в. Преса, печатно издание, брой 28 (734 от 29 януари 2014)


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ