Последни новини
Министерството на правосъдието започва широк дебат по промените в наредбата за юридическото образование
22.10.2015
      Въвеждането на единен национален държавен изпит за завършващите специалността „Право“, сериозна актуализация на учебната програма чрез увеличаване на хорариума на определени дисциплини и въвеждане на нови задължителни и избираеми учебни предмети, засилване на практическата насоченост на обучението и преосмисляне на начина на провеждане на юридическите стажове, превръщането на изпита за юридическа правоспособност в реална проверка на уменията, включително и чрез регулирането му в самостоятелен подзаконов акт – това са само част от мерките, които предлага работната група към Министерството на правосъдието (МП), създадена за изменение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист".
      На сайта на МП днес е публикуван проект за промени в Наредбата, изготвен от работната група, заедно с доклада за нейната работа, в който се излагат подробни мотиви за всяка една от предложените промени, включително и за създаване на допълнителна нормативна уредба, предприемане на организационни и административни мерки.  
      Предлага се юридическото образование в България да продължи като единна магистърска програма,  организирана в 10 семестъра с минимум 3500 учебни часа. Същевременно се  предвижда въвеждането на специализирани магистърски програми в специалност „Право“ след завършване на основната програма, с продължителност не по-малко от една година и с минимален хорариум не по-малък от 750 часа. Те ще позволят по-тясната специализация на юристите според нуждите на практиката.
      Предлага се обучението по право занапред да се извършва само в редовна форма, като заварените студенти, приети за задочно обучение преди влизане в сила на наредбата, ще могат да завършат като задочници, съобразно досегашния учебен план. Промените създават възможност за либерализация на приемните изпити за студентите по право – редът и условията за тях ще се определят самостоятелно от съответното висше училище. Сериозният контрол за качеството на обучението ще се осъществява на изхода на системата - при завършването, с единни държавни изпити, нова философия на стажа за юридическа правоспособност и следващия го практико-теоретичен изпит.
      Обучението по право, както и досега да завършва с полагане на национални държавни изпити съответно по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. Новото е, че изпитите (писмени и устни) по всяка наука се провеждат от държавна изпитна комисия, назначена от министъра на правосъдието за съответния ВУЗ. Всяка държавна изпитна комисия се състои от трима членове - двама хабилитирани преподаватели (по съответните науки публичноправни, гражданскоправни или наказателноправни науки) и един представител на практиката с юридически стаж не по-малко от 15 години – съдия/прокурор от върховна инстанция или адвокат. Единият от двамата хабилитирани преподаватели да е от съответния ВУЗ, той председателства комисията, а другият задължително е външен за съответното висше училище хабилитиран преподавател.
      Съставът на комисията се утвърждава от министъра след публичен жребий измежду лица, включени в два отделни списъка – на хабилитирани преподаватели, предложени от факултетните съвети и на представители на практиката, предложени от съответно от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Висшия адвокатски съвет. Двата списъка се утвърждават от министъра на правосъдието и се актуализират всяка година до 31 юли.
      Писменият държавен изпит, който се състои в решаването на казус, се провежда в един и същи ден във всички висши училища, които предлагат обучение по право. В деня преди изпита, комисия, също определена след публичен жребий измежду лицата от двата списъка и назначена от министъра, разработва по 3 казуса, един от тях се тегли в деня на изпита в Министерството на правосъдието и се решава от студентите по право във всички висши училища. Писмените отговори на казуса се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите в срок до три дни с оценка „издържал“ или „неиздържал“, която не подлежи на преразглеждане. В същия тридневен срок на сайта на министерство на правосъдието се публикуват отговорите на казуса. Устният изпит се провежда на следващия ден след обявяване на резултатите.
      Проектът предвижда увеличаване на хорариума на редица дисциплини в учебната програма – международно публично право, наказателен процес, данъчно право, право на ЕС, както и трансформиране на дисциплината „История на българската държава и право“ в „История на държавата и правото“, с перспектива в рамките на този предмет да се работи за формиране на по-широка правна култура на студентите. Предвижда се въвеждане на нови задължителни дисциплини – „Защита права на човека“ и „Правен режим на съдебната власт“. Въвежда се изискване към всички юридически факултети за включване в кръга на избираемите дисциплини на правен режим на обществените поръчки, правен режим на защита на потребителите, правен режим на защита на околната среда, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на вътрешния пазар на ЕС.
      Предложените промени в учебната програма са мотивирани с резултатите от социологическото проучване, възложено от МП в рамките на работата по проекта. За наблюдателите не е изненада оценката сред практикуващите юристи и наскоро завършили студенти за сериозен дефицит в преподаването на право на ЕС, права на човека, както и редица други дисциплини със съвременна практическа насоченост – защита на конкуренцията, защита на потребителите, защита на околната среда, нормативна уредба на структурните фондове на ЕС и др. Откроява се мнението, че завършващите право са абсолютно незапознати с институциите и механизмите, по които функционира съдебната власт, което не им се преподава. Има сериозни критики към качеството на преподаването и необходимостта от осъвременяване на редица дисциплини.
      Проектът предлага също така и да се даде правомощие на министъра на правосъдието, след съгласуване с юридическите факултети, да определя минимални държавни изисквания за учебното съдържание по задължителните дисциплини.
Доколкото като сериозен дефект на обучението по право се сочи липсата на практически познания и умения, проектът предлага засилено практическо обучение, работа по реални казуси, участие в правни клиники и др. Предвижда се студентите от втори до пети курс да провеждат учебна практика не по-малко от четири седмици годишно по дисциплините, изучавани през съответната година.
Пак в отговор на негативните оценки в изследването е и въвеждането на специализирано обучение по чужд език на две нива - за начинаещи и за напреднали и съответно разполагането им в хода на няколко години в рамките на общата програма на обучение по право. Предвижда се, че на студентите, завършили училища с обучение на чужд език и доказали високо ниво на владеенето му, се осигурява специализирано обучение по чужд език с юридическа насоченост, ако е налице минимално необходимият брой обучаеми лица, в съответствие с правилника на ВУЗ-а.
      В доклада на работната група се предлага също така, извън предвидените промени в наредбата, да се създаде специализирано звено в администрацията на Министерството на правосъдието, натоварено с формиране и прилагане на държавната политика в юридическото образование и с контрола върху приложението на стандартите на наредбата. Това звено логично ще извършва дейностите по провеждане на единния национален държавен изпит, реда за полагане на стаж за юридическа правоспособност и провеждането на изпит за придобиване на правоспособност.
      Министерството на правосъдието започва широк дебат по проекта за промени в наредбата. Днес той е изпратен на заинтересованите страни – юридическите факултети в страната, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, върховните съдилища, прокуратурата, професионални и неправителствени организации, с предложение да изпратят становище до 20 ноември т.г. Паралелно с това, МП планира организирането на поредица от публични обсъждания, първото - на 30 октомври, на които ще бъдат поканени широк кръг от участници от всички изброени институции.
      На пресконференция миналата седмица за представянето на досегашната работа по реформата в юридическото образование, министър Христо Иванов заяви, че обсъждането в никакъв случай няма да се ограничава до минималния законов срок от 15 дни, а ще продължи докато се изчистят всички спорни моменти.
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ