Последни новини
В отговор на дългогодишни критики на Съвета на Европа МП предлага нормативни мерки срещу пренаселеността и лошите условия в затворите
20.11.2015

      Министерството на правосъдието предлага за обществено обсъждане пакет от промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в Наказателния кодекс (НК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), изготвени в отговор на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа и на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Нешков и други срещу България. Промените целят  въвеждането на ефективно компенсаторно и превантивно средство за защита срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода в България, които водят до масово нарушаване на основни права на лишените от свобода в продължение на две десетилетия. Предлагат се и съществени мерки за справяне с пренаселеността.
      Законопроектът и мотивите са публикувани на сайта на Министерството на правосъдието. 
      В периода 1995-2015 г. делегации на КПИ проведоха редица посещения на българските затвори, които неизменно завършваха с констатиране на сериозни проблеми и съответно - с многократно повтаряни препоръки за преодоляването им. На 26 март 2015 г. КПИ направи публично изявление (мярка, която се предприема в изключителни случаи), с което обобщи констатациите си и насърчи българските власти да предприемат необходимите спешни мерки. Малко преди това, на 27 януари 2015 г., ЕСПЧ постанови пилотното решение Нешков и други срещу България (в сила от 1 юни 2015 г.), с което установи нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение (чл. 3) и на правото на ефективни вътрешноправни средства за защита (чл. 13 във връзка с чл. 3) от Европейската конвенция за защита на правата на човека. ЕСПЧ постанови, че в България съществува системен проблем с лошите условия в затворите и липсват ефективни правни средства за защита (превантивно и компенсаторно) срещу тези условия. Решението повтаря и обобщава изводите, направени в редица предходни осъдителни решения срещу България (обединени в групата Кехайов и други), в които се констатира същият проблем и чието изпълнение е обект на засилено наблюдение от Комитета на министрите. Решението Нешков и други дава насоки за изпълнение и поставя срок от 18 месеца, който изтича на 1 декември 2016 г.
      Пакетът от законови промени, които МП предлага, цели да създаде нормативните условия и гаранции в отговор на препоръките на КПИ и пилотното решение на ЕСПЧ. Същевременно, в мотивите към законопроекта изрично се сочи, че ефективността на предложените нормативни средства зависи в много голяма степен от разрешаване на други основни проблеми като пренаселеността и лошите материални условия в затворите, върху чието решаване трябва активно да се работи, иначе гаранциите за защита ще останат практически неприложими.
      Промени в ЗИНЗС
      На първо място, в ЗИНЗС се дава по-ясна и по-пълна дефиниция на лоши условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и задържането под стража, водещи до нарушаване на забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал. 2 ЗИНЗС).
      Същевременно, законопроектът предвижда незабавно влизане в сила на стандарта за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м на всеки лишен от свобода. Този минимален европейски стандарт от 4 кв. м бе записан в закона през 2012 г., но с отложено влизане в сила от 1 януари 2019 г., с аргумента, че сега държавата не е в състояние да осигури на всички лишени от свобода подобен минимум от пространство. Същевременно, в практиката на ЕСПЧ, както и в докладите на КПИ, пренаселеността сама по себе си се отчита като нарушение на забраната за изтезание, нечовешко и унизително отношение, като ЕСПЧ не се интересува от аргумента, че формално законът не е нарушен. От българските власти се изисква да изпълнят минималния стандарт, а според експертите на МП наличният ресурс позволява това, ако бъде използван гъвкаво и рационално. Именно с тази цел, проектозаконът предвижда изцяло нова система за първоначално разпределение на лишените от свобода, както и на последващо преместване и промяна на режима.       Новата уредба дава възможност на администрацията да балансира според актуалното състояние на наличния капацитет и населеност с оглед по-рационалното използване на базата и недопускане на пренаселеност. Предлага се по-гъвкав режим за преместване на лишени от свобода, както от един затвор в друг, така и в рамките на един затвор. Разширяват се хипотезите на преместване на затворник по негово искане или по молба на близките му, същевременно се дава възможност и на главния директор на ГДИН, при констатиране на пренаселеност на дадено място, да премества затворници другаде, като се съобразява и с тяхното желание. Създава се възможност и затворникът да поиска преместване в затворническо общежитие от открит тип. Заповедите за преместване, както и отказите ще могат да се обжалват пред административния съд.
      В няколко свои решения (Червенков срещу България, Харакчиев и Толумов срещу България, Манолов срещу България и др.) ЕСПЧ намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията заради автоматичното налагане на специален режим за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна за срок от поне пет години и за пълната им изолация без никаква възможност за промяна на режима в рамките на този срок. Предлага се на тези осъдени първоначално да се налага специален режим, но същевременно администрацията да има възможност да го измени в по-лек, когато те са показали прогрес. Същевременно, въвежда се законово задължение за периодично преразглеждане на специалния режим – в края на първата година и след това на всеки шест месеца.   
       В решението Нешков и други срещу България ЕСПЧ констатира, че в момента в българската правна система не съществува ефективно превантивно средство за защита срещу лоши условия на задържане и пренаселеност, т.е. липсва процедура, чрез която лишеният от свобода ефективно да търси прекратяване на положение, с което се нарушават негови права по чл. 3 от Конвенцията. Създаването на такава процедура се предлага в нова Част шеста от ЗИНЗС. С нея се дава възможност за всеки затворник или арестант да сезира съответния административен съд с искане за прекратяване на действия или бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, когато те представляват нарушение на забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и да иска извършването на действия за прекратяване или предотвратяване на това нарушение.
      Процедурата отговаря на изискванията за бързина и за произнасяне от независим орган, какъвто е съдът, който разполага с правомощие да разпореди прекратяване на съответните действия/бездействия, както и да укаже извършването на определени действия, които прецени за необходими за прекратяване на нарушението, като определя и подходящ срок. С оглед бързината и засиленото служебно начало не е необходимо лишеният от свобода конкретно да посочва ответника, а съдът ще може да го конституира след преценка от чие име се извършват оспорваните действия/бездействия или след направена проверка, пише в мотивите към проекта.
      В ЗИНЗС също така се предвиждат редица промени относно дисциплинарните наказания на лишените от свобода, въвеждат се нормативни гаранции, че предварителното задържане и изтърпяното в повече лишаване от свобода ще се зачитат и приспадат от другите видове наказания и др.

      Промени в ЗОДОВ
      С предлаганите  промени в ЗОДОВ се предвижда въвеждане на специфично съдебно средство за компенсиране на вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража при нарушаване на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от администрацията на затворите. Основната тежест на доказване ще пада върху органа по изпълнение на наказанията, разширява се обхватът на служебното начало, а съдът ще може да изисква относима информация за установяване на фактите.
В ЗОДОВ се създава нов член 1а „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“, според който държавата отговаря за вредите, причинени от органите по изпълнение на наказанията при нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като в тези случаи, съобразно практиката на ЕСПЧ, съдът оценява кумулативното въздействие на условията, при които се изтърпява наказанието или задържането под стража, продължителността и други относими обстоятелства. При констатирани нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
      С преходни разпоредби се урежда изрично обратната сила на закона. Затворници и арестанти, които при влизане на закона в сила продължават да са задържани, както и тези, които са били освободени в шестмесечния период преди влизането му в сила, могат да предявят на общо основание иск по новия чл. 1а, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези, които са били освободени преди влизане на закона в сила и имат жалби пред ЕСПЧ за нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради лоши условия, също могат да подадат иска по чл. 1а, ал. 1, ако ЕСПЧ отхвърли оплакванията им поради неизчерпване на новосъздаденото средство за защита. Заварените случаи на вече образувани производства по чл. 1 от ЗОДОВ за вреди, причинени от лоши условия на задържане, ще се разглеждат по новия ред.

      Промени в НК и НПК
      Предлаганите промени в НК и НПК се отнасят до института на условното предсрочно освобождаване, те са в унисон и с Препоръка № 22 от 2003 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която отбелязва необходимостта да се предвиди възможност предсрочното освобождаване да се прилага спрямо всички осъдени, независимо от размера на наложеното наказание. Проектът предвижда разширяване на хипотезите на прилагане на института чрез отпадане на редица ограничения и условия като начин да се създаде стимул у осъдените да се стремят към поправяне.
       Дава се и легална дефиниция на „доказателствата за поправяне“  в опит да се зададат по-ясни критерии за очакваното от осъдения поведение, с оглед на разбирането, че решаването на въпроса за предсрочното освобождаване трябва да става в контекста на цялостно изследване на поведението на осъдения. „Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.“ 
      Предлагат се и съответните промени в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване, като най-значимата от тях е предвиждането по силата на закона на разглеждане на правното положение на всеки осъден след изтичане на минималния срок на изтърпяване на наказанието, регламентиран в чл. 70 и чл. 71 НК. Предполага се, че новият ред ще даде много по-голям стимул на осъдените да участват в програмите за ресоциализация, същевременно ще се намали корупционният натиск върху служителите на затвора, от които няма да зависи предложението до съда за предсрочното освобождаване на осъдения, ще се подобри климатът в затворите и др.
      Същата концепция за изследване на прогреса в поведението на осъдените се прилага и по отношение на осъдените на доживотен затвор при решаване на въпроса за замяната на наказанието им с лишаване от свобода за срок от тридесет години.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ