Последни новини
Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова: Стратегията за съдебната реформа е готова, предстои широко обсъждане
02.02.2014
          Проектът на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система е готов.  Това обяви заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова на семинар с журналисти в Банско. Министър Златанова уточни, че Стратегията се базира главно на анализите на експертите на неправителствения сектор.
   Проектът първо ще бъде обсъден по-широко с професионалните организации и ще се търси съгласие по принципните въпроси, след това ще бъде внесен в Народното събрание. Стратегията е 7-годишна. В документа ще се видят повече от дискусионните въпроси в последните месеци.
         Подлежи на дискусия идеята за разделянето на две колегии само по кадрови въпроси на ВСС. В стратегията ще залегне и идеята, че случайното разпределение на делата в съда вече ще става централизирано. „Всички съдилища ще имат един софтуер, а информацията ще е на един сървър във ВСС и няма да са възможни манипулации”, каза правосъдният министър.
         По повод предложението за увеличение на съдебните такси, министър Златанова отбеляза, че нейното категорично мнение е, че в никакъв случай таксите за граждани не трябва да се увеличават.
        Правосъдният министър представи още и плановете на министерството относно приложението на няколко европейски директиви. Първата от тях касае въвеждането на  европейско удостоверение за наследяване. Документът ще бъде валиден във всички държави на ЕС, без необходимост от процедури по проверка и преудостоверяване. Удостоверението не заменя националните документи, а съществува заедно с тях. Предстои да се уреди кой ще го издава - нотариуси или общини. Регламентът ще започне да се прилага от 17 август 2015 г., но законодателни промени трябва да са направени до 16 ноември 2014 г.
          Друга директива, която ще се прилага у нас от 11 януари 2015 г., е за предприемането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Документът е особено полезен при признаването на наложени ограничителни  мерки от съд на една държава членка на ЕС във всички останали.
          Третата директива е свързана с признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. След ратифициране на документа той ще се прилага у нас от 10 януари 2015 г.
          Последната директива е свързана с устния и писмен превод в наказателното производство. У нас такива промени в законодателството са направени, предстои приемането им на второ четене от парламента.
          Държавата е изплатила 309 210 лева на жертвите на бавно правосъдие от началото на прилагането на вътрешния механизъм за обезщетяване, съобщи на семинара Милена Коцева, директор на Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека" към Министерство на правосъдието.
          Целта на механизма бе да се намери начин пострадалите да получават своите обезщетения  максимално бързо, както и да се намалят осъдителните присъди срещу държавата пред Европейския съд.
          По закон размерът за обезщетение на гражданите за бавно правосъдие  е 10 000 лева в зависимост от тежестта на техния случай. До този момент само четирима души по две дела са получили максималния размер от 10 000 лева. Двама от тях са подсъдими по дело за изнасилване, а другите две жени са жертви. И в двата случая производствата продължават над 15 години.
          Критериите, по които се определя сумата, която да се изплати на заявителите, са сложността и продължителността на делото, както и тежестта на обвинението и поведението на националните власти.
          Според Милена Коцева въвеждането на механизма за обезщетяване при бавно правосъдие е довел до значително намаляване на броя на жалбите до Европейския съд. Другата причина е командироването на наши съдии в Страсбург по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм.
          Държавата е сключила 108 споразумения за изплащане на обезщетения с жертви на бавното правосъдие през 2013 година. Осем души са отхвърлили предложените суми и са запазили правото си да съдят държавата пред Страсбург.  Подадените жалби за бавно правосъдие през миналата година са били 513.
          Новият вътрешен механизъм е намалил значително висящите жалби на българи пред Европейския съд. От 3850 през 2012 година те са намалели на 2450, което е спад с 36.4%. Така България вече е на девето място по висящи жалби пред Страсбург, след като години наред е била на седмо място.
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ