Последни новини
Отнемаме БГ гражданство при нарушения
05.02.2014

Отнемаме БГ гражданство при нарушения

47 380€ са обезщетенията по дела в Страсбург, заведени от затворници за 2011-2013 г., казва заместник-министърът на правосъдието Илия Ангелов в интервю за в. „Монитор”

 
- Г-н Ангелов, в какво състояние заварихте министерството, когато поехте поста на зам.-министър на правосъдието?
- Бяха спрели да работят доста от комисиите, които се занимават с тежки ресори като „Българско гражданство” и „Международно осиновяване”. При тях има срокове, които трябва да се спазват – както съдебни, така и за гражданите и неправителствените организации. През първите три седмици от встъпването ни в длъжност се занимахме с тези натрупани проблеми и сега спокойно мога да кажа, че дейността на всички комисии на министерството си влезе в регулярния график.
- Какви бяха най-сериозните проблеми, които трябваше да бъдат решени?
- Със сигурност това е процедурата по издаване на българско гражданство. След промените, които извършихме, издадените български гражданства намаляха с 10 000 за близо една година. Истината е, че постигнахме този резултат просто като започнахме да спазваме сега действащите закони. Това означава, че са допускани непроверени лица да получават гражданство, възползвайки се от една проформа действаща процедура.
- Съществува ли последващ контрол дали хората, които са получили наше гражданство, след това остават да живеят у нас, или го ползват като билет за Европа?
- Лошото е, че подобна практика дори не се крие от самите лица, които кандидатстват. Аз съм присъствал на интервю, на което кандидатът заявява в прав текст, че няма български роднини, но се явява, за да вземе български паспорт, за да отиде да работи в Европа. Ето защо съществува и процедура по отнемане на вече издадени български гражданства. Когато получим сигнал за извършени нарушения от лица с наши паспорти от Шенгенската информационна система, веднага на следващото заседание на комисията се изготвя предложение за отнемане на гражданството на лицето, което се изпраща на вицепрезидента. Последният подобен случай е отпреди буквално няколко дни. Ако пък се окаже, че за да получат гражданство, лицата са използвали фалшиви документи, сигналът се изпраща директно в прокуратурата, която започва разследване.
- Мандатът ви започна със стачка на работещите в Главна дирекция за изпълнение на наказанията (ГДИН) заради ниски заплати и лоши условия на труд. Какво се промени оттогава до днес?
- Действително имаше протестни действия на работещите в местата за лишаване от свобода, които са членове на Синдиката на служителите в затворите в България. Основните искания на синдикалните членове бяха свързани с ниското възнаграждение, лошите условия на труд. Най-важната причина обаче е, че четири години и половина никой от предишните министри на правосъдието не посмя да подпише двустранно споразумение за съвместна дейност със синдикатите. Ръководството на министерството обаче проведе редица срещи с представителите на синдикалната организация, в резултат на които стигна до извода, че голяма част от исканията са основателни. В резултат на това Споразумението за сътрудничество между министъра на правосъдието и синдиката, е факт. Основните цели на документа са съгласуване при изготвяне на общи становища, експертни оценки и осъществяване на обсъждания на законопроекти и подзаконови актове, засягащи социално- икономически, трудови и професионални права на служителите, както и взаимопомощ в различни направления на дейност за повишаване ефективността на работата. Във връзка с ниските заплати в системата, също бяха предприети мерки. От 1 януари 2014 г. е завишено месечното възнаграждението за храна или левовата му равностойност с 20 лв. Предприети са необходимите мерки и се очаква постановление на Министерския съвет, с което също от януари ще бъдат завишени заплатите с 5%.
- Какви са промените, които трябва все още да се извършат в този сектор?
- От 1 юли 2014 г. възнагражденията за работа при специфични условия на труд ще бъдат актуализирани, което също ще доведе до определено увеличаване на трудовото възнаграждение. Все още материално-битовите условия, при които полагат труд служителите, не са на необходимото ниво. Но с подобряване на условията за лишените от свобода ще се подобри и работната среда на служителите.
- Много често се говори за проблема с претъпканите затвори. Докъде стигнаха проектите за построяване на нови места за изтърпяване на наказанията?
- Проблемът с пренаселеността на българските затвори е известен от години. В рамките на съществуващите обективни възможности Министерството на правосъдието прави всичко за разширяване на системата на местата за лишаване от свобода чрез строителство на нови заведения или реконструкция на съществуващи. В момента успешно изпълняваме проекти по Норвежкия финансов механизъм. От особено значение е проект “Подобряване на стандартите в затворите и арестите чрез ремонтиране на инфраструктурата, за да се осигури зачитане на човешките права”. С изпълнението на проекта се цели подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода, като необходима предпоставка за хуманното третиране на закононарушителите и гаранция за спазване правата на човека. Това включва намаляване на пренаселеността в тези заведения и създаване на условия за хуманно третиране на правонарушителите. Предстои и модернизиране на материалната база на местата за лишаване от свобода и привеждане на жилищните, битовите и общите помещения в съответствие с международните стандарти, относно местата за задържане и европейските правила за затворите.
- Какви са очакваните резултати от този проект?
- Резултатите, които ще постигнем след приключване на проекта, включват да бъде преустроен сграден фонд, собственост на Министерството на правосъдието в района на с. Дебелт за нуждите на ново затворническо общежитие към затвора гр. Бургас, с капацитет за настаняване до 450 лишени от свобода, с осигурено оборудване и обзавеждане за настанените лица. Предстои обновяване на затворническо общежитие в с. Разделна към затвора гр. Варна. Това общежитие може да поеме още 150 лишени от свобода. Ще бъде модернизиран Учебен център на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в гр. Плевен. Планира се да бъде изграден нов арест и пробационна служба въз основа на преустройство и реконструкция на сграда на бивше военно поделение в гр. Шумен. Ще бъде обновена болница на кухненски блок в болничното заведение при затвора в Ловеч. Предстои и да бъде модернизиран медицински център при затвора в гр. Сливен и да бъде обновена детската ясла. Планирано е проектиране и изграждане на санитарни възли в затвора в Стара Загора, както и ремонт на отделение в болницата в затвора в Ловеч.
- Имаше идея да се строи затвор на лизинг, т.е. някой частен предприемач да финансира строежа, а след това неговата инвестиция да бъде върната през годините чрез труда на осъдените лица. Какво се случва с този проект?
- Към настоящия момент е извършено обследване на терен за строителство на нов затвор в гр. София. Все още се търси инвеститор за строителството, водят се разговори по тази тема. По-реална перспектива е да се построи затвор чрез публично-частно партньорство, тъй като стойността на такъв обект не е малка, а държавата не е в състояние да отдели толкова средства от бюджета.
- Какви трябва да са условията за изтърпяване на наказанията според европейските изисквания и колко сме далеч от тях?
- Стандартите на ООН за материалните условия за изпълнение на наказанието лишаване от свобода провъзгласяват принципа “всеки затворник в самостоятелна стая или килия”. Европейските правила за затворите смекчават това изискване, като допускат съвместно настаняване с оглед предимствата за общуване. При всички случаи обаче трябва да се отчита психологическата съвместимост на настанените заедно затворници. Международните норми препоръчват битовите условия на затворниците, и особено условията за сън, да са съобразени със зачитането на човешкото им достойнство. Затова трябва да се осигуряват, доколкото е възможно, условия за усамотение и да отговарят на хигиенните и здравословни изисквания, като се обръща необходимото внимание на климатичните условия. Това важи особено за съдържанието на въздух на кубически метър, пространство, осветление, отопление и вентилация. Във всички помещения, където затворниците живеят, работят или се събират, прозорците трябва да са достатъчно големи, за да дават възможност за четене или работа на естествено осветление. Освен това те трябва да позволяват влизането на свеж въздух, освен ако няма съответната климатична инсталация. Изкуствената светлина трябва да съответства на приетите технически стандарти. Международните стандарти не определят минималната жилищна площ, която се полага на отделния затворник. Както е известно обаче, Съветът на директорите на европейските затворнически администрации препоръчва като минимум от 4 до 6 кв. м жилищна площ.
- А у нас как е?
- Със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, приет през 2009 г., се определи минималната жилищна площ на един лишен от свобода в Република България. В закона изрично е посочено, че тази жилищна площ не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Материалните условия в българските затвори са тежки и далеч от европейските стандарти. Тези условия на живот силно затрудняват ефективното поправително въздействие на наказанието, осигуряването на смислена ангажираност, образователни дейности и корекционни програми. Както споменах вече, предприемат се всякакви възможни мерки за подобряване на материалните условия, като резултати се очакват в близките години.
- Какви обезщетения плащате заради дела в Страсбург, по които ни съдят затворници?
- За периода 2011-2013 година страната ни е осъдена да плати 47 380 евро обезщетения по дела, заведени заради лошите условия на живот в местата за лишаване от свобода у нас. Тези обезщетения са присъдени по 7 решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Сумата е равна приблизително на 93 000 лева. Най-голямо обезщетение е присъдено по делото „Шахънов срещу България” - 7000 евро плюс 2000 евро за съдебни разноски.
- Какви са най-честите им оплаквания, заради които завеждат съдебни искове?
- Недостатъчният сграден фонд, влошените битови условия в жилищните помещения и пренаселеността в българските затвори са обект на постоянна и основателна критика от страна на международни и вътрешни правозащитни органи и организации. Те са в основата на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Република България.
- Какво смятате като професионалист за идеята да отпадне наказанието доживотен затвор без замяна?
- За разлика от всички останали присъди, по отношение на които съществуват правни механизми за тяхното облекчаване, в това число условно предсрочно освобождаване, помилване, замяна на наказанието, отпуски, годишни почивки, наказанието доживотен затвор без замяна не може да бъде изменено в полза на осъденото лице. Това е така независимо от степента на неговото поправяне и превъзпитание, което обезсмисля основната целта на наказанието. Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа отразява цивилизованото разбиране на европейските държава, че каквато и да е присъдата на дадено лице, то трябва да има възможността с поведението си да покаже дали заслужава да му се даде възможност за реинтеграция в обществото. Самото налагане на наказание доживотен затвор, което не подлежи на преразглеждане, вече се тълкува от Европейския съд по правата на човека като нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Предвидената отмяна на този вид наказание в проекта на нов Наказателен кодекс е в съответствие с тези европейски изисквания и разбирания и цели синхронизиране на нашата правна уредба с тази на Европейския съюз.


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ