Последни новини
Министерството на правосъдието предлага кодифициране на правилата за административно наказване
08.12.2015

      Министерството на правосъдието (МП) публикува днес за обществено обсъждане проект на нов Кодекс за административните нарушения и наказания (КАНН). Работата по този проект е дългосрочна, тя е започнала още през 2012 г. със заповед на тогавашния правосъден министър Диана Ковачева, в резултат на което на 25 февруари 2013 г. проект на КАНН е публикуван за обществено обсъждане. В основата си настоящият проект лежи върху цялостната концепция, създадена тогава, като със заповед на министъра на правосъдието Христо Иванов от 2 юни т. г. в МП бе назначена работна група, която да го актуализира в две основни направления: 1) в него да бъдат отразени промените в нормативните актове, настъпили междувременно; 2) да се въведат диференцирани процедури за разглеждане на административнонаказателните дела в съда, като се предвидят облекчени процедури за по-бързо и лесно разглеждане, без да се засягат процесуалните права на гражданите. 
    Действащият Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е приет през 1969 г. и е претърпял множество промени в периода на прехода след 1991 г., като практиката по прилагането му до момента безспорно е доказала необходимостта от нова, съвременна уредба на правилата за административното наказване. Кодифицирането на новата подробна уредба на общите правила за административните нарушения и наказания и другите мерки за въздействие, на реда за установяване на извършените нарушения и налагане на санкции,  ще е нова важна крачка в цялостната реформа на административното правораздаване у нас. 
     Новият кодекс ще се прилага за всички административни нарушения, извършени на територията на страната, както и спрямо български граждани, извършили административно нарушение в чужбина, което е наказуемо по българския закон. КАНН ще се прилага и за извършено в чужбина административно нарушение, наказуемо по българските закони, от чужд гражданин – работник или служител на фирма със седалище и адрес на управление в България, когато нарушението е свързано с дейността му. Влязъл в сила акт за налагане на административна санкция, постановен в друга държава-членка на ЕС, ще има последици като наложена от компетентен орган в България, освен ако съответното деяние не е административно нарушение по българското право или наложената санкция не е предвидена в КАНН.
    Административнонаказателната отговорност се носи от пълнолетни лица (навършили 18 години), ако са извършили административно нарушение в състояние на вменяемост. Непълнолетните, навършили 14 години, ще подлежат на административно наказване, ако са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Административни санкции не се налагат на малолетните под 14-годишна възраст. Ако малолетен извърши административно нарушение, той ще подлежи на мерки за въздействие по други закони, а за извършеното нарушение отговарят неговите родители, настойници или попечители, ако умишлено са допуснали това и е предвидено в закон.
     В кодекса се предвижда, че за административно нарушение, извършено при осъществяване дейността на орган на власт, на организация на граждани или на еднолични търговци, отговаря работникът или служителят, който го е извършил, както и ръководителят, който умишлено е допуснал да бъде извършено. Същевременно, на самата организация на граждани или на едноличния търговец ще се налагат предвидените в КАНН мерки за въздействие, независимо от санкционирането на работниците или служителите. Такива мерки няма да се налагат само на единствено държавните органи, органите на местно самоуправление и международните организации. 
     Предвижда се, че налагането на административна санкция за извършено административно нарушение не е пречка за реализиране на гражданската и дисциплинарната отговорност на същото лице за същото деяние. Налагането на имуществена санкция на едноличния търговец или организация на граждани не изключва отговорността на непосредствения извършител на нарушението. Указва се, че наличието на образувано или приключило наказателно производство срещу дееца не е пречка за прилагане на предвидените в кодекса мерки за въздействие.
     Административно нарушение е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което нарушава установения правов ред, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Деянието не е общественоопасно, когато е извършено при условията на неизбежна отбрана, крайна необходимост и оправдания риск.
     За пръв път се предлага легална дефиниция на наказуемите стадии на умишлена общественоопасна дейност (опитът и приготовлението към административно нарушение). Приготовлението е дефинирано като подготвяне на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото нарушение, преди да е почнало неговото изпълнение. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено нарушение, при което изпълнителното деяние не е довършено (недовършен опит) или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от нарушителя общественоопасни последици на това нарушение (довършен опит). Предвидено е както опитът, така и приготовлението към административното нарушение да се наказват само в предвидените от закона случаи.
    За пръв път е предложена номенклатура на съучастието в осъществяване на административно нарушение - извършителство, подбудителство и помагачество.
    В проекта се прокарва ясно разграничение между административното наказание и мерките за въздействие като самостоятелни видове административни санкции.
     Административните наказания са три вида - лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, глоба и обществено порицание. На непълнолетни могат да се налагат само два вида наказания – лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и обществено порицание, а глобата задължително се заменя с обществено порицание.
Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, във връзка с която е извършено или е допуснато нарушението, може да се налага за срок от един месец до три години. То няма да засяга придобитата правоспособност, освен в случаите, предвидени със закон. Глобата трябва да е съобразена с имущественото състояние на наказаното лице. Изрично се указва, че лихва върху глоба не се дължи. Обществено порицание се изпълнява чрез публично обявяване на извършеното нарушение, на наказаното лице и на наложеното му административно наказание чрез интернет-страницата на наказващия орган, чрез таблото за обявления на наказващия орган или по друг подходящ начин.
     Предвижда се при определяне на административното наказание да се вземат предвид степента на обществена опасност на дееца и на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
За пръв път е уредено правило за индивидуализация на административното наказание при алтернативни или кумулативни санкции, което е съществено достижение на проекта.
    Достижение на проекта е формулирането на някои изключения от общото правило за определяне на наказанието, когато са налице изрично посочени обстоятелства, показващи значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и/или неговия извършител или други особености, които обуславят смекчаване на административнонаказателната репресия. В тези случаи наказващият орган или съдът ще може да определя наказание под най-ниския предел (но не по-малко от една втора от него), а когато не е предвиден минимален размер на административното наказание – да може да замени наказанието с друго, по-леко по вид.
     За пръв път се урежда въпросът за отговорността при съвкупност от нарушения, като изрично се предвижда, че когато с едно или повече деяния е извършено повече от едно административно нарушение, за всяко от тях се налага отделно наказание, които се изтърпяват поотделно, дори да са от един и същи вид.  Не е възприет познатият в наказателното право принцип за определяне на едно общо най-тежко наказание, тъй като това би противоречало на идеята за неотменимост на санкцията и би снижило превантивното действие на предложения регламент.
     Едно от най-съществените достижения на проекта за КАНН е кодификацията на материята относно санкционните мерки, различни от административните наказания, които могат да се налагат на граждани, еднолични търговци и организации с цел предупредително и възпитателно въздействие, както и за предотвратяване или ограничаване на възможността за извличане на облаги от  административно нарушение или престъпление. Мерките за въздействие са:
– имуществена санкция на едноличен търговец или организация на граждани, когато административното нарушение е резултат от виновно поведение на техни управителни или представляващи органи, или лица, на които е възложена дадена работа, включително и когато конкретният извършител не е установен;
– имуществена санкция в размер до 1 000 000 лева за юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от някои видове изрично посочени в проекта престъпления, извършени от определени категории лица – управителни органи, представляващи, лица в контролни и надзорни органи и др. Тази санкция ще се налага и на дружество, което няма седалище в България, ако престъплението е извършено на територията на страната. Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на дееца. Производството се образува въз основа на мотивирано предложение на съответния наблюдаващ прокурор – след внасяне на обвинителния акт, на предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на предложението за одобряване на споразумение, или когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на различни основания, при спиране на производството на някои основания и т. н.;
- отнемане в полза на държавата на предмета, средството или облагата, придобита от нарушението.
Изрично се предвижда, че мерките за въздействие се прилагат и по отношение на правоприемника, като с това се цели осуетяване на опитите за избягване на отговорност чрез прехвърляне на дружеството.
      Достижение на проекта е и кодификацията на материята за погасяване на административно-наказателната отговорност. Проектът предвижда това да става с изтичане на двегодишен срок от довършване на нарушението, когато предвиденото наказание е глоба над 10 000 лева, и с изтичане на едногодишен срок, когато наказанието е глоба до 10 000 лева, лишаване от право да се упражнява определена професия или обществено порицание (обикновена давност). При приготовление или опит този срок започва да тече от деня, когато е извършено последното действие.
      За първи път в проекта се предвижда като основание за погасяване на административнонаказателната отговорност последвалата амнистия. Сериозно достижение на проекта е въвеждането на института на реабилитация на санкционираните лица - с изтичане на двугодишен срок от изтърпяване на наказанието или тригодишен срок от влизане в сила на акта за налагане на административно наказание или мярка за въздействие, в случаите когато наложената санкция не е изпълнена. 
        Проектът предлага кодификация на уредбата на производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания и мерки за  въздействие, което ще позволи включително и повишаване правната култура на заетите в администрацията, натоварени с тези правомощия. За първи път в нашето  административнонаказателно законодателство се регламентират кодифицират правилата по доказването - предмет и тежест на доказване; видове доказателства и доказателствени средства и др.
     С проекта за първи път се урежда изчерпателно процедурата по упражняване на съдебен контрол и правомощията на съдилищата в производството. За пръв път се предлага съкратена процедура за разглеждане и решаване на административнонаказателните дела от районните съдилища, която ще може да се задейства до даване ход на делото от съда - служебно със съгласие на жалбоподателя, или неговия адвокат или по искане на жалбоподателя или адвоката му. Проектът предвижда две алтернативни съкратени процедури. На първо място, това е възможността жалбоподателят да даде съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на решението непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения, събрани в производството преди съдебното. На второ място, жалбоподателят може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обжалвания акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
    За пръв път в българското законодателство в областта на административното наказване се предлага регламентиране на международната правна помощ по административнонаказателни дела, която да включва връчване на документи, събиране на доказателства, предоставяне на информация или други форми на правна помощ – когато това е предвидено в международен договор, по който България е страна или при условията на взаимност. Това е особено необходимо предвид нарастващия брой нарушения с трансграничен характер и осигуреното свободно движение на лица.
    Проектът предвижда новият кодекс да влезе в сила една година след обнародването му.

 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ