Последни новини
Приветствие на министър Екатерина Захариева към участниците в международната конференция на правосъдните министри и представители на съдебната власт
21.04.2016
   Благодаря на всички, които се присъединиха към нашата конференция. 
Бих искала отново да благодаря и на нашите партньори от Съвета на Европа за това, че подкрепиха това събитие.
За мен е голяма чест, че един от нашите приоритети съвпада с приоритетите на Съвета на Европа. Поех поста на министър на правосъдието през м. декември 2015 г. с ясното съзнание за трудната задача, свързана с продължаването на реформата на съдебната система. Като юрист си давам сметка колко е важно тази реформа да продължи, за да се възстанови доверието в съдебната система и в магистратите. Като гражданин съм наясно, че без независими и безпристрастни магистрати моите права, нашите права, няма как да бъдат напълно гарантирани.
   Съдебната власт, като част от всяка система, основана на трите власти, е индикаторът за върховенството на закона. Тя е тази, която ревизира решенията на изпълнителната и законодателната власти. Затова, ако съдебната власт не действа като коректив, тогава и обществото става много чувствително. Принципът на разделението на властите се основава на взаимодействието и сътрудничеството между тях. Но това взаимодействие следва да е в полза на обществото и всяко изкривяване нанася удар върху демокрацията.
   Независимостта на съдебната власт гарантира върховенството на закона и спазването на правата на човека. България, а и други държави членки на Съвета на Европа, са изправени пред предизвикателството да осигурят подходящи гаранции за независимост и безпристрастност на съдебната власт и за това как да бъде повишено общественото доверие в нея.
В България няколко пъти се извършва реформа  в съдебната система, но все още не сме там където обществото очаква от нас. През декември 2015 г. с измененията на Конституцията на Република България бяха извършени съществени изменения в тази област,  които във висока степен отразяват насоките, съдържащи се в стандартите и препоръките на Съвета на Европа, включително тези на Венецианската комисия.
   Изборът на членове на Висшия съдебен съвет – органът, който отговаря за назначенията и кариерното развитие в системата, вече ще се извършва по нов начин и считам това за съществен напредък.  Съгласно нашата Конституция, ВСС се състои от 25 члена, трима от които са по право – главният прокурор и председателите на двата върховни съда в България. От другите 22-ма, 11 члена се избират пряко от съдиите и прокурорите чрез тайно гласуване на базата на професионалните им и лични качества. Изборът на другите 11 члена, номинирани от Народното събрание, ще се извършва с мнозинство от две трети от народните представители.
   Предложенията трябва да бъдат подкрепени с писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите. По този начин се гарантира, че българският ВСС е с преобладаващо участие на магистрати, представляващи всички нива на съдебната власт. 
ВСС представлява съдебната власт и е призван да отстоява нейната независимост. Създадени са  гаранции, че въпросите за професионалното развитие на магистратите ще се решават от ВСС, без намеса от страна на изпълнителната власт. Друго съществено изменение в Конституцията е че ВСС се раздели на две колегии съдийска и прокурорска. Колегията на съдиите и колегията на прокурорите ще взимат отделно и самостоятелно решенията за назначаване, кариерно израстване, атестации, дисциплинарни наказания, понижаване и освобождаване от длъжност на магистрати. Пленумът взема независими и самостоятелни решения за бюджета на съдебната власт. Министърът на правосъдието председателства заседанията на Пленума на ВСС, но той не участва в гласуването. 
   С промените, които подготвяме в Закона за съдебната власт, даваме особен акцент на съдийското самоуправление. Председателите на съдилищата ще бъдат само административни ръководители, а  Общите им събрания ще решават почти всички останали въпроси, които са от интерес на съдиите. В нашата Конституция е заложено, че съдиите са независими в своите решения, а контролът върху съдебните актове се извършва от по-горната съдебна инстанция. Никой друг не може да ревизира или оценява основателността на съдебните решения.
   Няма независима съдебна система без независима прокуратура. В България прокуратурата е част от съдебната система. С подготвяните законодателни промени предвиждаме и реформа в Прокуратурата. Предвиждаме независимостта на отделния прокурор. Указанията на по-горестоящия прокурор трябва да са писмени мотивирани и основани на закона, за да бъдат задължителни и такива, които не засягат вътрешното убеждение.
   Според последните изменения в Конституцията, Инспекторатът към ВСС ще извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В този смисъл Инспекторатът е натоварен с огромна власт, но и с огромна отговорност пред обществото. В тази област имаме още много работа.  Трябва да се въведат предпазни мерки за недопускане на конфликти на интереси или злоупотреба с правомощия. Необходимо е да се направи преглед на прилагането на действащите етични правила и професионалната общност да бъде особено чувствителна, когато те не се спазват. Защото това влияе пряко върху репутацията на самата съдебна система.
   Други промени също са в процес на разработване и аз съм убедена, че вървим в правилна посока.
Бих искала да споделя и своята удовлетвореност от добрия диалог, който имам с магистратите. Заедно с тях изготвяме промените в законодателството и съм благодарна за тяхната активност и подкрепа. Също така заедно обсъждаме важните въпроси на съдебната реформа в рамките на Съвет, който беше създаден в началото на тази година. В Съвета за прилагане на Стратегията за съдебна реформа участват магистрати, техните професионални организации, академичната общност и неправителствени организации.
Вярвам, че добрият диалог и нормативната база са много важни по пътя на реформите. Въпреки това, споделям мнението, че колкото и да са ценни, конституционните гаранции и формалните законови правила сами по себе си не са достатъчни, ако липсват реалната независимост и разделение на властите. 
   Бих искала да благодаря на Съвета на Европа, както и на Европейската комисия, които чрез изследванията, които извършват, ни показват къде сред останалите държави се намира България по пътя на реформите, както и за препоръките, които ни дават. Във връзка с това отбелязвам полезността на доклада на Генералния секретар от 2015 г. за състоянието на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона в Европа и докладите на Европейската комисия по Информационното табло в областта на правосъдието. Бих искала да подчертая, че приемаме това като приятелски жест, често трудно виждане сами недостатъците си.
   Затова считам, че дискусиите по време на конференцията, ще посочат работещите механизми и възможните пътища за постигане на независимостта на съдебната система. Днес редица държави изпитват затруднения в тази област. Съветът на Европа е изработил общи стандарти, които периодично се обновяват и към които следва да се придържаме. 
   Затова приветствам приетия на 13 април тази година по предложение на Генералния секретар на Съвета на Европа общ План, който да се прилага във всички държави. 
   Бих искала да Ви поздравя господин Генерален секретар за Вашата упоритост и последователност, за изработването на такъв план. Благодаря и на държавите членки, че постигнахме съгласие да има общи действия, с общи измерими критерии. Този план ще постави на дневен ред общите стандарти, което е много важно за изграждане и поддържане на доверието към съдебната система не само на обществото в отделните държави, но и доверието между самите нас като членове на Съвета на Европа.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ