Въпрос № 1:
Какъв е редът за подаване на молба с приложените към нея документи за придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство?
Отговор:
Молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се подава лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина.
Въпрос № 2:
Какъв е редът за подаване на молба с приложените към нея документи за придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство от малолетни и непълнолетни лица?
Отговор:
За лице, което не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение молбата се подава от двамата родители или от настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или само от майката, когато бащата е неизвестен.
Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично, със съгласието на родителите или попечителя. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители или попечителя. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или само от майката, когато бащата е неизвестен.
Въпрос № 3:
Какъв е редът за подаване на молба с приложените към нея документи за установяване наличието на българско гражданство?
Отговор:
Молбата за установяване наличието на българско гражданство се подава чрез общината по постоянния адрес на лицето или чрез общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на страната, която ги изпраща служебно на Министерството на правосъдието.
Въпрос № 4:
Какъв е срокът на валидност на издаденото удостоверение за наличие на българско гражданство?
Отговор:
Срокът на валидност на удостоверението за наличие на българско гражданство е 1 година от издаването му.
Въпрос № 5:
На какви изисквания трябва да отговарят документите, представени в производството във връзка с българското гражданство, които са издадени от чуждестранни органи?
Отговор:
Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред. Изискванията не се прилагат в случаите, когато се представят:
1) Извлечения от актове за гражданско състояние, свързани с раждане, брак или смърт, издадени в съответствие с Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана на 8 септември 1976 г. във Виена;
2) Официални документи, издадени от държава – членка на Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012, с изключение на изискването за представяне на превод на български език за документи, издадени на официалния език на държавата членка, която ги издава.
Въпрос № 6:
Може ли да бъда вписан едновременно в регистър за национално и за международно осиновяване на дете?
Отговор:
Няма пречка едно лице да бъде вписано едновременно в двата регистъра, но с оглед евентуалните отделни процедури по осиновяване в страната и в чужбина са необходими отделни документи за целта. След вписване в регистъра на лица с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина, Министерството на правосъдието изпраща тези документи на държавата, от която е желаното за осиновяване дете.
Въпрос № 7:
На какъв език трябва да бъдат преведени документите за вписване в Регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина?
Отговор:
Всеки документ се представя в оригинал и в превод на официалния език на държавата по обичайното местопребиваване на детето, заверен съгласно изискванията на съответната държава.
Въпрос № 8:
Изисква ли се заверка на документите за вписване в Регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина?
Отговор:
В случай че държавата по обичайното местопребиваване на детето е страна по Конвенцията от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, върху оригиналите на изготвените в Република България документи се поставя апостил. Ако конвенцията от 1961 г. не е приложима, документите се заверяват ако се изисква и съгласно изискванията на държавата по обичайно местопребиваване на детето.
Въпрос № 9:
Възникнал е проблем при ползване на услугата по издаване на електронно свидетелство за съдимост. Извършено е плащане, но към момента статуса на заявката е „очаква плащане“ какво да направя?
Отговор:
Заявителят трябва да посочи по какъв начин е извършил плащането и номера на заявката, с цел установяване на проблема. В зависимост от начина на плащане проблемите могат да са в няколко насоки:
1) Не коректно попълнен номер на заявка в платежно нареждане за банково плащане. В поле “основание за плащане“ трябва да се въведе номера на заявката.
2) При плащане през е-Pay често заявителите очакват веднага след плащането статуса на заявката да се промени. Необходимо е технологично време, което е до 1 час от извършване на плащането.
3) При плащане с карта – моля проверете дали е извършена транзакцията?
Въпрос № 10:
При опит за заявяване на електронно свидетелство за съдимост системата визуализира текст: “В базата данни ГРАО липсват данни за месторождението на лицето с това ЕГН“ – какво означава това?
Отговор:
Системата не позволява заявяването и издаването на електронни свидетелства за съдимост за лица, родени извън територията на Република България . Този въпрос може да се появи и при потребители на електронно служебно свидетелство за съдимост.
Въпрос № 11:
При опит на завяване на електронно свидетелство за съдимост/електронно служебно свидетелство за съдимост възниква грешка 301?
Отговор:
Лицето, за което се завява има наличие на бюлетин за съдимост и системата не може да генерира заявка.
Въпрос № 12:
При опит за влизане през „Служебен достъп“ на завяване на електронно свидетелство за съдимост/електронно служебно свидетелство за съдимост се появява грешка 501?
Отговор:
Това е индикация за неоторизиран достъп. Има два основни случая:
1) Подновен електронен подпис – потребителя следва отново да подаде заявка за включване в системата.
2) При първоначално подадена заявка за достъп в системата липсва уведомително писмо от администрацията, с което се оторизира лицето.
Въпрос № 13:
Какъв е срокът, необходим за издаването на свидетелството за съдимост?
Отговор:
Срокът за издаване на свидетелство за съдимост е в рамките на деня, но не по-късно от три работни дни.
Въпрос № 14:
Има ли възможност да бъде издадено свидетелство за съдимост чрез българско задгранично представителство и на него да бъде положен „Апостил”?
Отговор:
Няма пречка да бъде издадено свидетелство с „Апостил”, ако заявителят спази изискванията на чл. 34, ал. 4 от Наредба № 8.
Въпрос № 15:
Може ли да бъде издадено свидетелство за съдимост чрез българско задгранично представителство и какви документи са необходими?
Отговор:
Може. Необходимо е заявителят да представи съответните документи:
1) Документ за самоличност;
2) Документ на български език, удостоверяващ имената на родителите;
3) Официален документ, с които се доказва пребиваването в страната .
Необходимо е да се заплати държавна такса в размер 5 лв.
Въпрос № 16:
Може ли при заявяване на свидетелство за съдимост на място да се заплати в брой или с чуждестранна банкова карта.
Отговор:
Не може.
Въпрос № 17:
Каква такса трябва да заплатя, за да ми бъде издадено свидетелство за съдимост?
Отговор:
Таксата за издаване на свидетелство за съдимост, в случаите когато не е електронно е в размер на 5 лева (чл. 62 в от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените с служби и Министерството на правосъдието), а в случаите на издаване на електронно свидетелство за съдимост таксата е в размер на 3 лева.
Въпрос № 18:
Възможно ли е издаване на свидетелство на съдимост на място без да притежавам личен номер на чужденец (ЛНЧ)?
Отговор:
Не може да се извърши идентификация на лицето, поради което не може да се издаде свидетелство.
Въпрос № 19:
Какви документи е необходимо да представя за вписването ми в Единния регистър на медиаторите?
Отговор:
Необходимите документи са по чл. 14 от Наредба №2/15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите, както и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора: Заявление по образец, утвърден от министъра на правосъдието, като към заявлението се прилагат:
1) Удостоверение по образец за успешно завършен курс на обучение за медиатор в одобрена от министъра на правосъдието организация.
2) Документ за съдимост, когато лицето не е български гражданин.
3) Декларация за обстоятелствата по чл. 15, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2017 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите, както и за процедурните и етични правила поведение на медиатора – че лицето не е поставено под запрещение, не е лишено от право да упражнява професия или дейност и не осъществява функция по правораздаване в системата на съдебната власт.
4) Документ за платена държавна такса – в размер на 20 лв.
Въпрос № 20:
В какъв срок ще ми бъде предоставена услугата по вписване в Единния регистър на медиаторите и издаване на удостоверение?
Отговор:
На основание чл. 16, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 2/15.03.2007 г. в случаите, когато е спазен закона, Министърът на правосъдието издава удостоверение на медиатора за вписването му в ЕРМ в 30- дневен срок от подаване на заявлението.
Въпрос № 21:
Какви документи трябва да подготвя, за да получа за разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България?
Отговор:
Документите по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/15.08.2002 г. са:
1) Молба – декларация,
2) Подробен план за определяне предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение,
3) Документ, установяващ наличието на финансови средства за постигане на целите на дейността,
4) Документ (удостоверение) от Агенция по вписванията, от който да е видно, че юридическото лице, чрез което ще се извършва дейността е вписано в обществена полза в АВ,
5) Свидетелство за съдимост (преведено на български език и легализирано по съответния ред),
6) Медицинско удостоверение (преведено на български език и легализирано по съответния ред).
7) Други документи, които се изискват по силата на нормативни актове (копие на международния паспорт, на основание чл. 24, ал. 1 т. 16 от ЗЧРБ, наличие на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ.)
8) Два броя снимки, размер 3Х4, пълен фас.
9) Документ за платена държавна такса в размер на 20 лева.
Въпрос № 22:
Какви документи трябва да подам, за да получа продължение на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България?
Отговор:
Документите по чл. 5, ал, 1 , като освен тях се подават и документите по чл. 8, ал. 2, които са :
1) Отчет за изпълнение плана за дейността
2) Документ, че няма данъчни задължения.
3) Документ за платена държавна такса в размер на 20 лв.
Въпрос № 23:
В какъв срок ще получа разрешението за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България?
Отговор:
В едномесечен срок от получаване на документите за издаване на разрешение (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/15.08.2002 г.)
Въпрос № 24:
Трябва ли да заплатя такса за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България и в какъв размер?
Отговор:
На основание чл. 62д от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, таксата е в размер на 20 лева.
Въпрос № 25:
Какви документи, подлежат на удостоверяване с „Apostille“?
Отговор:
Министерството на правосъдието удостоверява с „Apostille“ документи, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, включително документи, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, нотариалните актове, или официалните заверки, като записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ.
Въпрос № 26:
В какъв срок ще бъде извършена услугата по удостоверяване с „Apostille“ на представените документи?
Отговор:
При подадени до 10 броя документи за удостоверяване с „Apostille“, документите се удостоверяват и връщат на подателя в срок от 2 работни дни от приемането им на гишето.
Въпрос № 27:
Каква такса трябва да заплатя, за да ми бъде удостоверен с „Apostille“ даден документ?
Отговор:
Таксата е в размер на 5 лева.
Въпрос № 28:
С какво приемно време работи работят звената за административно обслужване?
Отговор:
Всеки работен ден от 09:00 ч. до 17:30 ч.
