Министърът на правосъдието Диана Ковачева: Смятам, че съдиите и прокурорите трябва да станат част от реформата, да я припознаят, да я усетят като своя и да я подкрепят

21.11.2012
Водещ Марио Гаврилов:
. . . Напоследък има доста облаци над българското правосъдие. Това е и поводът да поканим тази сутрин в нашето студио правосъдният министър Диана Ковачева. Добро утро, г-жо Ковачева.
Диана Ковачева:
Добро утро.
Водещ Явор Стаматов:
Добро утро.
Водещ М. Гаврилов:
Сега, като че ли леко поспадна напрежението около избора на конституционен съдия след подадената вчера от Венета Марковска молба за пенсиониране. Какви са изводите обаче, които трябва да си направим? Не е ли това, което се случи, една диагноза за българското правосъдие?
Д. Ковачева:
Не виждам защо да е диагноза за българското правосъдие. Конституционният съд на практика не е част от съдебната система, а е една съвсем отделна независима институция. Смятам обаче, че един от важните изводи, които трябва да бъдат направени, е  обстоятелството, че в България има междуинституционален диалог и че наистина институциите все пак имат адекватна реакция. Аз мисля, че сагата продължи доста дълго и накрая намери едно логично разрешение. Мисля, че оттеглянето на г-жа Марковска от съдебната система е логичен завършек на цялата сага.
Водещ М. Гаврилов:
Само да се поясня. Като имах предвид диагноза, става въпрос, че в обществото така се създаде едно впечатление за . . . (пропадане на записа - бел.ред.) обвързаности между политици, между магистрати, за един недостатъчно ясен ред на. . . така, дори, ако щете, и за моралния облик на българските магистрати покрай целия този дебат, който се разигра, покрай персоналния казус на г-жа Марковска.
Д. Ковачева:
Така е, и наистина е много важно да си дадем сметка, че самата съдебна система трябва да работи, за да може да се превърне в институционален рефлекс справянето с проблеми като конфликт на интереси и търговия с влияние. Трябва да има вътрешни механизми, които на практика да блокират проявата на такива ситуации още в зародиш. В този смисъл наистина беше много важен този казус, до някаква степен симптоматичен, но в друга част все пак разрешен успешно, поне според мен. Съдебната система наистина трябва да се възползва от възможностите за това да реагира своевременно в случаите, когато има съмнение за конфликт на интереси. Аз си мисля, че ако наистина е имало такива съмнения, те е трябвало много по-рано да излязат наяве и самите магистрати да реагират. Тоест у самите магистрати да се формира едно, така, едно отношение на нетърпимост към подобни ситуации. Не е нужно да се стига до медиите. Достатъчно е всеки магистрат да има съзнанието и да декларира конфликта на интереси, защото, когато говорим за конфликт на интереси, ние не говорим за корупция. Ние говорим за една ситуация, в която е възможно да има конфликт между личен и обществен, служебен интерес. В тези случаи. . . вече има в България, от години съществуват механизми за реакция срещу конфликта на интереси. Има Закон за конфликта на интереси, има отвод, има възможности, при които има институции, които наблюдават и контролират - има комисия в Народното събрание, има комисия във Висшия съдебен съвет. Тоест институциите трябва да бъдат на мястото си и да реагират.
Водещ Я. Стаматов:
Сега, като си говорим за реакция, ми е много любопитно вие като председателстващ съвета от известно време нямахте ли идея какво се случва около г-жа Венета Марковска, защото. . . нали, пак ще се върна на този казус, но разследването е от доста време, медийното разследване, за това какви са нейните взаимоотношения с представители на политическата класа. Та не можехте ли и вие да сезирате евентуално етичната комисия или пък инспектората?
Д. Ковачева:
Както забелязахте, етичната комисия беше се самосезирала още преди две седмици и беше започнала да работи по казуса. Това стана ясно миналия четвъртък по време на откритото заседание на Висшия съдебен съвет. Разбира се, в този случай, в който г-жа Марковска се оттегля от съдебната система, предполагам, че етичната комисия няма как да продължи да работи по казуса, тъй като г-жа Марковска няма да има вече качеството съдия,  магистрат.
Водещ Я.Стаматов:
Тя все още съдия ли е, прощавайте, понеже и такава въпросителна съществува, тя все още съдия ли е?
Д. Ковачева:
Да, добре е да изясним този въпрос, защото миналата седмица като че ли остана едно неразбиране. Решението на Висшия съдебен съвет беше, се базираше на молбата на самата госпожа Марковска, която беше отправила искане към Висшия съдебен съвет да я освободи от нейната позиция съдия от момента, в който тя стане конституционен съдия. Тук не говорим за оставка под условие, тук говорим за искане от определен момент тя да престане да бъде съдия. И в този смисъл решението на Висшия съдебен съвет беше именно такова. От момента, в който тя стане конституционен съдия, тоест встъпи в тази длъжност, тя престава да бъде магистрат. Тъй като госпожа Марковска не встъпи в тази длъжност, тоест тя не стана конституционен съдия, на практика не беше и освободена като съдия от съдебната система. Това, че тя е подала оставка пред председателя на Върховния административен съд, не  е достатъчно, за да престане да бъде съдия, защото решението трябва да бъде взето от Висшия съдебен съвет. Ето тази седмица сега . . .
Водещ Я.Стаматов:
Чакайте сега, дали ви разбрах? Венета Марковска все още е съдия.
Д. Ковачева.
Точно така, и към този момент, защото утре, в четвъртък по време на своето заседание Висшият съдебен съвет отново ще се занимае със случая на госпожа Марковска и този път на практика ще я освободи, като ще вземе решение за нейното пенсиониране. Защото кадруващият орган е Висшият съдебен съвет и защото в този случай вече госпожа Марковска е поискала наистина да бъде освободена от съдебната система, като се пенсионира. Тоест необходимо е решението на Висшия съдебен съвет да бъде именно в този смисъл. Миналата седмица решението беше в зависимост от това, че тя встъпи като конституционен съдия. Така че днес например тя все още е съдия.
Водещ М. Гаврилов:
Какво можем да си помислим за една правосъдна система, за която хора, които са врели и кипели в нея, депутати например, които са юристи по образование, казват, че в нея кариера правят хора, които извършват политически услуги?
Д. Ковачева:
Не е добра идея, най-малкото, такива хора да бъдат магистрати. Аз затова казах, че самата система трябва да има своите вътрешни механизми да изхвърля подобни хора, да се отървава от тях в някаква степен. Разбира се, това е и задача на самия Висш съдебен съвет, защото на практика Висшият съдебен съвет е кадруващият орган в самата съдебна система. Когато до мен достигнат такива сигнали, аз ги препращам към Висшия съдебен съвет, но, разбира се, министърът на правосъдието е само председателстващ заседанията на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет има своите механизми за проверка. Те могат да бъдат, тези проверки могат да бъдат направени както през етичната комисия, през комисията за конфликт на интереси, но не на последно място проверки се правят и от инспектората към Висшия съдебен съвет. Тоест механизмите са налице, въпросът е в една по-активна позиция.
Водещ Я. Стаматов:
Сега, няма как да не обърнем внимание на казуса, който се развива от вчера по-активно, именно номинацията на. .. тоест желанието на СДС Петър Стоянов да бъде номиниран за конституционен съдия. И се питат много хора, аз не съм юрист, но, така, чета, че съществуват много въпросителни около това дали може да се пристъпи към избор на нов конституционен съдия, без Народното събрание да е отменило старото си решение за това?
Д. Ковачева:
Очевидно, че въпросът е спорен. Моето мнение е, че Народното събрание трябва да отмени своето решение, а иначе решението да се започне нова процедура е правилно според мен, то е и логично, след като на практика така се случи с госпожа Марковска, че тя не встъпи в длъжност конституционен съдия. Аз мисля, че процедурата, започвайки отначало, тя трябва да се развие така, както логично се развива, а именно с време за представяне на кандидатурата, независимо от факта, че господин Стоянов е познат и на българското общество, и на българските депутати като бивш президент на България, и все пак нека да се развие така, както е, включително с изслушване, защото смисълът на тази процедура е да бъде публичен изборът.
Водещ Я.Стаматов:
Е, като си говорим за смисъл, госпожо Ковачева, вие виждате ли смисъл в едно такова изслушване, при положение че лидерът на ГЕРБ, на управляващите, министър-председателят, каза, че ГЕРБ ще подкрепят кандидатурата на СДС, която и да е тя. И няма ли да се получи така, че пак ще бъдем свидетели на едно изслушване проформа и в Народното събрание и в комисията на Народното събрание, и пак ще се лъжем, че всичко е прозрачно, а всъщност изборът ще бъде предопределен?
Д. Ковачева:
Аз смятам, че изборът не е направен, докато не мине изслушването, защото, както видяхте и в предишния случай, изслушването мина и на практика имаше последици от факта, че то не мина добре. В този смисъл нека да изчакаме изслушването и на господин Стоянов, в което той ще представи първо своето виждане за работата си като конституционен съдия, тоест своята  концепция, ще се представи лично и също така ще има възможност депутатите да му зададат въпроси. Много е важно депутатите да задават въпроси по време на изслушването. И всъщност тук не се поставя толкова остро въпросът за това дали едни сигнал е анонимен, или не, защото по време на изслушването не се представят сигнали, задават се въпроси. Един депутат не е длъжен да каже какъв е източникът на въпроса, който той задава. Аз мисля, че всеки кандидат има интерес да му бъдат зададени всякакви въпроси, всички въпроси да бъдат изчистени именно по време на изслушването, за да не остане никакво съмнение у тези, които наблюдават, а това е цялото общество, за какъв човек става въпрос. Тоест в интерес на всеки кандидат е да му бъдат задавани всякакви въпроси, казвам въпроси, защото когато един депутат задава въпрос, това не е анонимен сигнал, това е въпрос
от депутат.
Водещ М.Гаврилов:
Смущаващо, госпожо, госпожо, щях да кажа съдия, извинявам се, госпожо министър, в цялата тази процедура е, че ето, вие казвате, че има механизми, по които може да се противопоставите на конфликт на интереси и всякакви други нередности, но се налага, ето, както в една процедура при избора на конституционен съдия, ако не се беше вдигнал шум по медиите, тези механизми очевидно не сработват.
Д. Ковачева:
Не е работа на министъра на правосъдието да се справя с въпроси, свързани с конфликт на интереси, защото министърът на правосъдието е част от изпълнителната власт, а работа на Висшия съдебен съвет е да се справя с темата за конфликта на интереси в съдебната система. И както вече казах, работа на самите съдии и прокурори е да не бъдат толерантни към такива случаи. Оттам нататък наистина има такива механизми. Да, може би те съществуват отскоро, може би самите институции все още нямат този рефлекс, както вече казах, да реагират веднага. Но така или иначе с времето може би и с такива прецеденти, какъвто се случи наскоро, именно институциите получават един добър урок за това, че реакцията, своевременната реакция, е много важна.
Водещ Я.Стаматов:
Споменахте преди малко за това, че министърът е част от изпълнителната власт. Вие как се чувствате? Приемат ли ви като свой хората в съдебната власт, имате ли думата там, отношението какво е към вас?
Д. Ковачева:
Аз по-скоро слушам в съдебната власт. За мен е много важно реформите, които ние правим в Министерство на правосъдието, да бъдат припознати от магистратите. Не е въпросът моята дума да се чува и аз да удрям по масата, защото това не е ролята на министъра на правосъдието. Ние се опитваме всяко едно предложение за промяна в закона, както и в момента има работни групи в министерството по темата натовареност, по темата кариерно развитие, и в момента екипът на Министерство на правосъдието пътува и се среща с магистрати от цялата страна. В тези срещи ние им представяме нашите идеи и очакваме от тях реакция за това дали те приемат тези идеи, дали са съгласни. Аз смятам, че съдиите и прокурорите трябва да станат част от реформата, да я припознаят, да я усетят като своя и да я подкрепят. Ако наистина това е така, ето тогава реформата ще бъде успешна, защото ще е започнала отвътре, от самата съдебна система. Да, аз смятам, че имам подкрепа.
Водещ Я. Стаматов:
Не е нужно човек да има твърда ръка като министър на правосъдието.
Д. Ковачева:
Зависи какво разбирате под твърда ръка. Ако говорим за отстояване на принципни позиции, да, това е абсолютно задължително за всеки министър, не само за министъра на правосъдието. Но ако говорите за налагане със сила, мисля, че това не е добра идея, още повече, че смятам, че съдиите и прокурорите са достатъчно наясно, достатъчно интелигентни, за да могат да участват в процеса на вземане на решения. Не случайно
и в своя доклад Европейската комисия търси лидерството в съдебната система, защото наистина реформата трябва да се случи именно там.
Ето, ще ви дам един пример, една тема, която днес поставяме за първи път, темата за електронното правосъдие. В Министерския съвет днес Министерството на правосъдието внася концепция за  електронното правосъдие. Това е една тема, която стартира от Министерство на правосъдието, Министерство на правосъдието ще  предложи промени в Закона за съдебната власт и в още пакет други закони като Гражданския процесуален кодекс, Административно-процесуалния кодекс. Но на практика Висшият съдебен съвет ще бъде този, който след това ще продължи внедряването на тази система. И ето това е сътрудничеството между институциите например.
Водещ М. Гаврилов:
Да ви попитам - още не разрешена, така, ситуацията около Конституционния съд, създава се нов шум в системата, а именно избора на главния прокурор. Разбира се, там има много големи интереси, но ето дори единственият номиниран до момента Сотир  Цацаров намира за не особено коректни правилата, определени от Висшия съдебен съвет, и вчера отправи молба те да бъдат променени. При това сега ще има гласуване по електронен път и при евентуално обжалване не е ясно как ще бъдат проверени гласовете кой за кого е гласувал. Не смятате ли, че така се създават условия за нов, нов скандал в правосъдната система с процедурата по избора на новия главен прокурор и той политически определен ли е, след като премиерът вече си позволи да коментира единствената засега издигната кандидатура?
Д. Ковачева:
Темата за главния прокурор е може би първият тест и най-важен, през който трябва да премине Висшият съдебен съвет, и тогава може би, след този избор ще бъде направена една ясна оценка за неговата работа, за компетентността на самите членове на Висшия съдебен съвет, изобщо за тяхното отношение и за тяхното положение в съдебната система. Аз смятам, че това е една достойна позиция от страна на г-н Цацаров да изпрати това писмо до мен. Вчера аз получих писмо от г-н Цацаров, в което той ме моли като председателстващ Висшия съдебен съвет да предложа да бъде направена промяна в приетите вече правила за избор на главен прокурор. Аз смятам, че това е добра идея. Той предлага гласуването да не бъде по поредност на постъпилите кандидатури, а да бъде избран някакъв друг начин, който да даде равен шанс на
всички кандидати за тази важна позиция. Той предлага например жребий, може да бъде по азбучен ред, няма никакво значение. Бих искала да направя едно уточнение. Когато говорим за гласуването за главен прокурор, аз мисля, че е еднакво добра идея да се гласува и с бюлетини, и по електронен път. Даже електронното гласуване е доста по-модерен начин за избор, първо защото, както си спомняте, то беше препоръчано и от Европейската комисия за изборите за следващия Висш съдебен съвет, и това е записано в Закона за съдебната власт, но също така, защото електронното гласуване е тайно, то резултатът от него може да бъде видян веднага, то очевидно е безспорно, защото излизат конкретните резултати на таблото и се вижда кой как е гласувал, но е много важно да се подчертае, че всъщност проверката на гласуването не означава да се разбере кой за кого е гласувал. Всъщност гласуването е тайно и няма никаква причина да се издирва кой как е гласувал от членовете на Висшия съдебен съвет. Всеки един от тях има право на собствена преценка за това дали да подкрепи един кандидат или не и всъщност смисълът на това  гласуване е, че всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет има право да гласува "за" само един път, т.е. само един от кандидатите може да подкрепи. Утре изтича срокът за правене на предложения за кандидати за главния прокурор. Аз смятам, че е важно да има и състезателност при избора.
Водещ Я.Стаматов:
Ще има ли състезателност, понеже само с един кандидат. . .
Д. Ковачева:
Не знам защо питате мен, общо взето, ще чакаме.
Водещ Я.Стаматов:
Сигурно имате по-добър поглед от нас върху процесите.
Д. Ковачева:
Надявам се да има повече кандидати, разбира се, все пак даваме си сметка, че позицията на главен прокурор е доста сериозна позиция, не всеки се чувства подготвен, не всеки има куража да се яви за подобна позиция, защото на практика очакванията към фигурата на главния прокурор са много големи, те са обществени очаквания. Този път главният прокурор не просто трябва да дойде с много сериозна визия за реформа в
прокуратурата, този път главният прокурор трябва да дойде и с много сериозна доза решителност и кураж буквално да преобърне тази система.
Водещ Я.Стаматов:
А трябва ли да дойде и с политическа благословия?
Д. Ковачева:
В никакъв случай не, и между другото това е една от причините аз като министър на правосъдието да не издигам кандидатура за главен прокурор, въпреки че имам право да го направя. Смятам, че кандидатурата трябва да бъде изцяло професионална, добре е, ако кандидатите са от кариерата, тоест хора с поглед върху съдебната система, това е важно за фигурата на главния прокурор. В този смисъл аз разчитам кандидатурите да бъдат изцяло професионални, в този случай това е много важно. Между другото изборът на главния прокурор ще бъде критичен, той ще бъде следен много внимателно и от Европейската комисия, а смятам, че и от цялото българско общество, и не случайно той ще бъде предаван публично, изслушването ще бъде публично, гласуването ще бъде публично и в края на краищата се надявам наистина да има един добър избор, защото това е наистина много важен, ключов избор за България.
Водещ М. Гаврилов:
Понеже трябва да вървим към финал на нашия разговор, да ви попитам за вашия коментар за едно решение на Върховния касационен съд по един казус, който вие отправихте, той беше провокиран от ситуацията около братя Галеви, осъдени с влязла в сила присъда, които не могат да бъдат намерени от правосъдието да изтърпят тази своя присъда. Та, ВКС отсъди отново, че трябва да има влязла окончателно присъда, преди, така, осъдените лица да бъдат обект на принудително изпълнение, на влизане в затвор или на други принудителни мерки.
Д. Ковачева:
Когато задавахме този въпрос от Министерство на правосъдието, ние някак си си мислехме, че задаваме риторичен въпрос към ВКС, тъй като ние направихме един много сериозен анализ на практиката на съдилищата и като цяло нашето становище беше в подкрепа на две трети от съдилищата, а именно, че тогава, когато има нова постановена осъдителна присъда на втора инстанция, тоест на първа инстанция има оправдателна присъда, на втора инстанция има осъдителна присъда, в този случай може, не трябва, но може, може ли попитахме ние второинстанционният съд на практика да отежни мярката за неотклонение на осъденото лице, макар че в този случай няма влязла в сила присъда. Отговорът на ВКС е, че значение тук, най-важно значение има перфектното процесуално поведение на лицето, тоест да не се е отклонявало, да има посочен адрес, да не се отклонява от адреса, да се явява, в случаите, в който има задължения да се явява, защото, както видяхте в случая с братя Галеви, на практика те нямат задължения да се явяват в. .. и това на практика не се смята за отклоняване. Та в този смисъл ние сме малко смутени от големия брой особени мнения по това тълкувателно решение, 9 особени мнения, различни между другото. . .
Водещ Я. Стаматов:
Различни казуси.
Д. Ковачева:
Да, различни. Това, което бих искала да кажа, че е абсолютно ясно, че ние в този случай не можем да говорим за безусловно основание за задържане. Този въпрос е решен още през 2006 година, няма как да бъдат нарушени европейските стандарти при не влязла в сила присъда веднага,автоматично да бъде задържано лицето. Но все пак наистина не очаквахме точно такова решение на ВКС, но въпреки това, разбира се, тълкувателите решения са абсолютно задължителни и те трябва да бъдат изпълнявани от съдилищата, мисля, че тук няма никакъв спор. В това отношение  каквото е тълкувателното решение - такова.
Водещ М. Гаврилов:
Добре, благодаря ви, че ни бяхте на гости. Толкова са много въпросите към вас, че доста навлязохме във времето на новините. Диана Ковачева, министър на правосъдието, в студиото на "Денят започва".