Заместник-министър Андрей Янкулов: Противодействието и наказателното преследване на трафика на хора е приоритет за България

    Българската държава отчита като приоритет противодействието и наказателното преследване на трафика на хора, спазването на човешките права и предоставянето на ефективна грижа на жертвите на трафик. Това заяви днес заместник-министърът на правосъдието Андрей Янкулов по време на среща в министерството с китайска делегация от представители на Мисията на Международната организация по миграция в Пекин, Министерството на обществената сигурност и Министерството на външните работи на Китайска народна република.
    Осемчленната работна група от представители на китайското правителство е на посещение в България в периода 21-24 октомври т. г., с цел обмяна на опит и запознаване с добри практики в областта на предотвратяването и противодействието на трафика на хора и закрила на жертвите в България.  По-конкретно очакванията са за подобряване на обмяната на информация в рамките на полицейското сътрудничество, идентификация и помощ на жертвите на трафик, засилване на сътрудничеството при обмен на информация предимно за разкриване и разследване на трафиканти, идентификация и начините за насочване.
    България работи активно за утвърждаване на позицията си на страна, в чийто дневен ред високо стои борбата с трафика на хора, заяви заместник- министър Янкулов. Българското законодателство в тази област е приведено в съответствие с международните и европейски стандарти - страната ни е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност и два от протоколите към нея, въведени са изискванията и на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета. Съгласно българския Наказателен кодекс трафикът на хора е престъпление и в основния му състав е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три до дванадесет хиляди лева, а за квалифицираните състави наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.    България е една от малкото страни в света, в която съгласието на жертвата е ирелевантно за съставомерността на деянието.